Героинята от Илинденското въстание Екатерина Арнаудова с пушка в ръка се сражава срещу турците.

Вдните на 114–годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание изразяваме нашата почит и преклонение и към малкото жени, които с оръжие в ръка се изправят срещу османския поробител и оставят светла диря в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско. Една от тях е Екатерина Арнаудова от с. Либяхово (дн. Илинден), Гоцеделчевско, за която разказваме по-долу.

Тя е потомка на родолюбиви българи от Западна Македония, побягнали от родния си край още през XVIII век заради жестокостите и изстъпленията на тамошните османлии спрямо по-будните българи. Заселили се в Неврокопския край, където през 1870 г. в с. Либяхово се ражда Екатерина.

Буйна, едра, красива и с несломим дух растяла Екатерина. Отличавала се с весел нрав и с лудории, характерни повече за момчетата. Била горда и независима. Докато връстничките предели, плели и се подготвяли за семеен живот, тя съвсем не се занимавала с това. Нейната момчешка натура ставала причина да се задържа повече сред момчетата и с тях да се състезава на скачане и демонстративно показване на физическите способности.

По-свенливите ергени на Либяхово нямали смелост да разговарят с Екатерина, други споделяли, че с държанието си тя приличала повече на момче. Затова вероятно не са известни или пък не са се откривали евентуалните интимни обожатели. Ето защо тя се омъжила не в родното си село, а в недалечното Гайтаниново, и то за някой си съвсем скромен, мекушав младеж.

Не била Екатерина Арнаудова за семеен живот. От няколко години желаела да последва примера на двамата си братя, като се включи в четническото движение. И това за неин късмет станало съвсем скоро при интересни обстоятелства. Докато оряла нивата си близо до планината Алиботуш (сега Славянка), пред нея се явили двама въоръжени четници. В разговора, за тяхна голяма изненада, Екатерина настояла да я вземат в четата, която била някъде наблизо. Отговорили че трябва да питат главния войвода и при следващата им среща ще я осведомят.

След няколко дни двамата отново дошли тук, като носели и мъжки дрехи. Тя си отрязала дългите коси, препасала един стар хайдушки нож и потеглила с четниците. Това станало около 1893-1894 година.

Любопитен е фактът, че четири десетилетия след това, когато като пенсионерка дошла от София в Либяхово, Екатерина подхвърлила на шега на близките да я заведат на същата нива в Гайтаниновско землище, за да види дали още не висят на дървото оставените от нея женски дрехи.

В четата известно време не знаели, че е жена, с изключение на главния войвода (той така наредил) и още двама-трима души. Тайната обаче се разкрила на един буен бистър поток в Пирин планина през лятото, където четниците спрели да се мият и тя заедно с останалите се съблякла гола от кръста нагоре.

- Ама ти си жена? – ахнали изненаданите четници.

- Да – отговорила тя. – Ама с мъжко сърце.

Екатерина Арнаудова участвала в много битки и акции срещу турците. Тя се включила в известната Четническа акция на Върховния македонски комитет през 1895 г., когато с четата на Илия Малама дошла в Неврокопско.

За участието на Екатерина Арнаудова в тази чета научаваме от издаденото удостоверение номер 138, София, на 12 април, 1904 г., от Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,подписано от д-р Христо Татарчев и Христо Матов.

В края на XIX век Екатерина Арнаудова се установява да живее в София. В навечерието и по време на Илинденското въстание тя броди из Пирин с четата на Дончо войвода и Йордан Стоянов.Преди това се включва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 г.

През септември 1902 г., ден преди да замине четата на Йордан Стоянов, пред него се явява, по думите му, “млада, здрава, стройна мома’’ и му казва: “Войводо, мойте родители, пък и аз много сме теглили и патили от турци поганци; аз горя от желание да си отмъстя, както и да воювам за свободата на моята родна Македония. Аз ще бъда може би първата жена - четничка при вас, но вие ще видите, че аз няма да бъда бреме на четата и в никой случай не ще засрамя македонката. Моля ви,приемете ме във вашата чета, не ми отказвайте.”

Тези думи правят изключително голямо впечатление на войводата. Възхитен от нейната прямота и решителност, той, след кратко съвещание с щаба на четата и с част от четниците, съобщава, че я приема, но при условие, “щом покаже каквато и да е най-малка слабост, свойствена на жената, веднага да бъде обезоръжена, наказана и изпратена вкъщи”. Видимо радостна и доволна от решението на войводата, на другия ден Екатерина Арнаудова – стегната в пълна четническа униформа, с къса бердана през рамо, заминава с четата за Македония.

Тежък, изпълнен с невероятни трудности, е четническият живот. При студ и несгоди, понякога гладни и уморени, седмици и месеци наред четниците бродят сред горите и долините на Пирин, посещават редица села и уверяват населението в скорошното освобождение от османско потисничество. Никакви признаци на униние, недоволство или отпуснатост не се наблюдават у Екатерина – напротив, наравно с мъжете тя демонстрира сила, увереност и голямо желание за сблъсък с османлиите, към които отдавна храни голяма ненавист. Четниците я наричат “арнаутчето” (комитското име е Катина), а населението в посетените села – “комитката”.

През декември същата година, когато в един студен зимен ден с дебел сняг четата е в Кресна и е с намерение да посрещне заедно с населението Бъдни вечер и Коледа, часовите докладват, че многоброен турски аскер се придвижва към селото.

Набързо четниците се подготвят и напускат Кресна. На една височина с име Голак, доста далеч от селото, заемат удобна позиция за бой.

Ето какво разказва войводата за времето непосредствено преди началото на сражението: “Беше 2 часа след обяд. Ние тръпнем от студ в своите позиции от дето снегът бе изхвърлен навън и образува нещо като крепост за нас. Далеч под нас, по дебелата покривка на снега, се чертае дълга подвижна редица. Тя бавно, като змия, лъкатуши и се движи към нас по нашите следи. Ние знаем какво ни чака и вземаме съответните мерки. Аз разпределих четниците в удобни позиции и им дадох нужните наставления и заповеди. Екатерина Арнаудова настаних в една позиция ведно с двама стари, опитни четници и добри стрелци. Като същинска тигрица сега тя бе настървена, очите , вперени в настъпващия неприятел, искряха.”

И когато турците наближават “на около 1000 крачки от четата”, започва ожесточен, страшен и неравен бой. Околността ехти от оглушителен пукот на пушки и бомби. Екатерина се сражава геройски и от удобна позиция убива много турци. По време на боя с високия си писклив глас кълне турците с “ужасни, страховити клетви”, нарича ги “мръсни кучета”, “проклета агарянска сган”, проклина ги със заканите “Господ сега ще ви порази”, “чума ще ви затрие”, “мътната ще ви понесе”. И стреля непрекъснато. Същевременно окуражава четниците, които се възхищават от духа .

Настъплението на османлиите по стръмнината е трудно и в един момент напълно спира. Те дори си позволяват да искат четниците да се предадат. След всеки такъв призив обаче стрелбата към тях се засилва и броят на убитите турци нараства.

След няколко часово сражение в един момент на затишие главният войвода отива специално при Екатерина Арнаудова да я похвали за геройското държание. Но тя така е съсредоточена в неприятелските позиции, че дори не обръща внимание на войводата. И точно при неговото присъствие улучва двама османлии Четниците около нея възторжено я поздравяват за отличната и стрелба и за юначеството .

На смрачаване боят престава, унилите османлии с доста убити се спускат към Кресна, а четата, невредима, продължава в планината към други селища за подслон и почивка след тежката битка.

С подвига си в боя при Кресна Екатерина Арнаудова си спечелва прозвището Безстрашната пиринска четничка. По-късно другарите посвещават специално стихотворение.

При това тримесечно участие в четата на Йордан Стоянов из Пирин в края на 1902 г. Екатерина Арнаудова се проявява и като медицинско лице – има отпреди известни познания и лекува разболели се и ранени четници.

През март 1903 г. Екатерина Арнаудова заминава за Македония с четата на Дончо войвода. Пред четниците тя се изповядва: “Ах, защо не ме е създал Бог мъж, та да чуете и видите, какво бих извършила над тия проклети агаряне. Днес, макар и жена, дай Боже сила, ще видя да им платя, каквото заслужават” (в. “Вечерна поща”, 11 април 1903 г.). С тази чета тя броди из Пирин около месец и половина и в края на май се връща в София. От 1 юни до 15 август 1903 г. посещава редовно и практикува в Александровска болница в София, “учи се да превързва разни видове болни и ранени”. За това и е издадено удостоверение от “старшии лекар на хирургическото отделение на болницата д-р Тантилов”.

Какво роля заема в четата Екатерина Арнаудова и какво се случва с нея след Илинденското въстание, четете в хартиеното издание