Отървете футбола от милиардерите.

Стоя на тъча, гледам историята с Неймар и ми става мъчно за футбола. По-мъчно никога не ми е било. Имам чувството, че идва краят на тази велика, прекрасна игра, събрала около себе си толкова много хора от различни раси, с различни статуси.

Имам чувството, че това са последните акорди на всичко онова, заради което футболът е сравняван с изкуство, с магия. Имам чувството, че просто се минават едни граници, включително етични, говоря за трансферния пазар, и не само за Неймар, а изобщо. И парите най-накрая ще спукат топката и футболът ще приключи.

Разбирам, че на този свят има много богати хора. Как са си направили парите, това е друга тема. Разбирам, че има хем богати, хем комплексирани. Разбирам, че светът е пари и пари и ще става още и още… Но не разбирам защо и футболът трябва тотално да влезе в рамките на корпоративното?

Това ще го умъртви. Това ще изгребе от него и последните дихания на естеството му. Последните отломки на всичко онова, заради което е измислен. Изобщо не искам да говоря за футболиста Неймар, има си специалисти за това. Изобщо не искам да говоря за добрите му мачове с “Барса” или за не толкова добрите.

Пак има специалисти. Само знам със сигурност, че нито е Меси, нито е Серхи Рамос. Знам и още нещо: че всичките тези милиони, които се реят в небето, с които се пазаруват футболисти и всичко е извън контрол, са нещо нечестно, тъпо и нелепо. Не може във футбола да има чак такава зависимост от банкнотите.

Не и не! Да, наясно съм, че има клаузи, договори и какво ли още не, но говоря принципно. Говоря за глобалното изчаткване на трансферния пазар. Това вече не е пазар. Това е едно надцакване между милиардери, които просто се забавляват и си решат егото. И без да осъзнават, убиват играта.

И още нещо, малко встрани от футбола. Това са болно много пари на фона на света изобщо. Не искам да звуча като филантроп, но примерно с тези 222 милиона, колкото струва Неймар, могат да се осъществят хиляди хуманни каузи,

да се случат толкова добри неща, от които голяма част от човечеството има нужда. И то болезнена нужда. И няма как нормален човек да не се гнуси от всичко това, което вижда и чува в т. нар. трансферен прозорец. И не казвам, че бразилецът е виновен за нещо. Той е само перфектният продукт на времето, в което живеем. Вече няма да се учудя, ако утре някой клуб изкара 3 милиарда за Меси. Или за Роналдо. Натам отиват нещата.

Преди от страниците на вестника споделих мнение, че е крайно време едни отбори да се съберат и да си направят първенство на богатите. Хем ще бъде по-бутиково, хем милиардерите ще могат да се надцакват още повече, с още по-голям кеф. Сега не че някой ще ме чуе, но да си го кажа.

Нека се създаде платинено-милиардерска лига, да си играят там мачовете, да си правят трансферите и да оставят другите отбори да дишат нормално. Да не им се мотаят в краката. Защото, ако футболът е просто състезание, каква е логиката един отбор с 6 милиона евро годишен бюджет да играе в евротурнирите например с ПСЖ, където само заплатата на Неймар ще е 50 000 000 евро годишно? И то без бонуси. Няма абсолютно никаква логика.

Това е все едно някой от категория “муха” в бокса утре да играе с Кличко. Абсолютно същото е. И колко рунда ще бъде този мач?

Завършвам с това, че със сигурност футболът няма да умре, както траурно започнах този текст. Но това, което представлява в момента, е много лоша негова версия. И няма да е далеч времето, когато парите ще спукат топката и всичко ще започне отначало. Дано стане по-скоро!