Най-разтърсващата и зловеща снимка, правена някога, променя живота на своя автор.  Дело е на южноафриканския фоторепортер Кевин Картър и е направена през 1993 г. в Судан, разказва debati.bg.

Обективът на Картър улавя измършавяло от глад малко момиченце, което пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, но е изтощено и спира да си почине. На метри зад детето каца лешояд и вперва в него поглед. Тези птици се хранят с мъртва плът и имат силен нюх към приближаващата смърт. Стоят наблизо и търпеливо чакат плячката да умре.

Кевин минава точно в този момент и в продължение на 20 минути изключително внимателно изчаква лешоядът да се приближи. Едва след като заснема ужасяващата действителност, прогонва животното. Никой не знае какво се случва с детето, дори и Картър, който след като прави снимката, си тръгва от мястото. След като прекарва още един ден в страната, фотографът се връща в Йоханесбург.

По това време „Ню Йорк Таймс“ търси снимки от Судан и Африка като цяло, купува случайно неговата и я публикува на 29 март 1993 г. Кадърът шокира целия свят. Превръща се в емблема на плачевната действителност на африканското страдание и болка. Реакциите са светкавични.

„Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло“, припомня „Монд“.

Заради снимката на детето и лешояда през 1994 г. Кевин печели най-престижната фотографска награда в света „Пулицър“, но е обвинен в безчовечност.

„Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на детското страдание, може би също е хищник, още един лешояд в кадъра“, пишат критиците му.

Картър признава само, че не е помогнал на детето. На журналистите било забранено да докосват местните заради опасност от пренасяне на зарази.

На 27 юли 1994 г., три месеца след получаването на „Пулицър“-а, Кевин се самоубива. Той кара до мястото, където най-често си е играел като дете в Йоханесбург и слага край на живота си. Отива си от този свят едва на 33 години.

В предсмъртното си писмо пише: „Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта. В един момент радостта не съществува… депресиран съм… нямам телефон… нямам пари за наем… нямам пари за помощ за децата… нямам пари за заеми… пари!!! … Преследват ме ярки спомени за убийства и трупове, гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на полудели хора, които държат спусъка, на убийци екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен (наскоро починал негов колега от The Bang-bang club), ако имам това щастие“.