Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайните символи на НДК:  Дворецът “гори” за прослава на Слънцето и Богинята майка

В проекта Людмила Живкова вградила философията на богомилството и Агни йога

Мислете за мен като за огън, често казвала тя, намеквайки за увлечението си по учението на Николай Рьорих

Около НДК се разгарят огнени страсти, хвърчат искри от оксижени и в буквалния смисъл бушуват пожари.

Пророкът на “унижените и оскърбените” Петър Волгин плаши, че пламналият кран “Марица” вещае и други пожари.

Нищо чудно, че около НДК всичко пламти - огнените символи са кодирани в двореца, те са самата му същност, философската основа, на която е построен той. Фундамент с печата на хилядолетията.

Под бронзовото слънце на Георги Чапкънов, греещо от “зенита” на най-високата точка на фасадата, всяка Божа сутрин на зазоряване идват някакви хора, които посрещат изгрева, като

изпълняват дъновистки практики

из парка наоколо.

Не са организирани, всеки посреща светилото сам, вглъбява се, медитира.

Някакъв древен повик ли ги води точно тук? Нали траките са почитали Слънцето, а според учените все повече факти говорят, че и древните българи са били слънцепоклонници.

Византийският архиепископ Теофилакт Охридски например пише, че служат на “Слънцето, месечината и други звезди”.

“Мислете за мен като за огън”, казала според Любомир Левчев жената, която е

моторът на

проекта НДК,

основната част от инициативите през 1981 г. за честването на 1300 години от създаването на българската държава.

Людмила Живкова е председател на Комитета за култура по онова време и е дъщеря на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Тогава единствено тя има възможностите и размаха да осъществи такъв грандиозен проект. И да го насити със символика, доста различна от тотемите на социализма, които по онова време са неотменим канон за изкуството. Не минава без тях, разбира се, но ролята им сред символите в НДК е второстепенна.

“Мислете за мен като за огън”, би могъл да каже и самият дворец на културата, ако можеше да говори. Живкова е направила от него

истински храм

на огъня,

Слънцето и вечната женственост, които са двата аспекта на един и същ древен култ.

Тя е оставила настрана повечето комунистически символи, за да ги замени с такива, които някои без колебание биха нарекли езически. С изображенията на най-първите, на извечните бог и богиня, почитани от зората на човешката цивилизация.

Само най-отгоре на паметника, наречен “1300 години България”, се извисяваше як работник с престилка, навярно леяр, и разваляше леко хармонията на огнените символи. Може би затова този монумент бе демонтиран.

Людмила е търсила мистичното сърце на България, както чудесно се изрази социалният антрополог Харалан Александров в отговор на въпрос за символиката на НДК. А и не е само това, навярно е търсила мистичното сърце на Вселената. Защото това е другото име ва Богинята-майка, а НДК е нейният дворец.

Какъв сюжет само - самият

Дан Браун би си

изял вратовръзката,

за да го има.

И би се изстрелял като торпедо към НДК, ако знаеше какви древни и могъщи символи се преплитат в двореца, какви съвременни драми се вихрят около тях. При това автентични, не изсмукани от пръстите като ватиканските и масонските му опити.

От фасадата на НДК грее стилизираното бронзово “Слънце” на скулптора Георги Чапкънов.

Направено сякаш от изкусен възрожденски резбар, то е там по изричното нареждане на Людмила Живкова въпреки яростната съпротива на партийни велможи от различен ранг през 1981 г., когато се открива НДК. Поставено е уж временно.

Няма как слънцето да не е точно там, на централното място, защото то е властващият символ тук, съсредоточие на многобройните огнени знаци, пръснати из двореца, проекция на самата идея за НДК.

В нея еклектично, но съвсем логично е замесено всичко, що е запазило следите на соларния култ на първите хора - учението на Петър Дънов, богомилството, Агни йога - философска система, в което писателят Богомил Райнов увлича Живкова, както сам разказва в книгата си “Людмила”. Основните постановки, които тя е изучавала с вдъхновение и страст, разкрива в “Тайното учение” неговият баща акад. Николай Райнов. Той е първият изследовател на богомилството, теософ, близък на Петър Дънов и Николай Рьорих и автор на проекта за завесата на Народния театър –възкръсналата от пепелищата птица Феникс, известна в народната традиция като Жар птица.

От двете страни на главния вход на НДК и днес, закрити от баровете, масичките и столчетата на кафенетата,

стоят два

метални барелефа

на Димитър Бенчев,

които изобразяват спирали. Тук-там са откъртени парчета от тях, другаде са на петна, зеленясали са, но стоят. Младежите, които разсеяно смучат капучино или уиски, опрени в тях, дори не се замислят какво означават.

До лявата спирала е изписана годината 681, а под дясната – 1981.

Символизират 1300 години от спираловидното развитие на България, видяно в светлината на Агни йога, което проповядва спираловидния път на развитие и еволюция. Спиралата е също най-древният символ на Богинята майка, ключовата фигура в “Живата етика”, както още наричат учението. Тя е прастар знак на плодовитостта, на Слънцето, на духовно пътуване, на възходящото развитие и цикличната еволюция.

През януари 1979 г., когато НДК вече се строи ударно, Живкова публикува статия с еретичното за социалистическата стилистика заглавие: “Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”.

Тя вярва в постулатите на Агни йога, че Земята и Космосът са огромен жив организъм, а неговата ДНК е спирала. Идеите на “Живата етика” се коренят както в източните учения, така и в представите на античните цивилизации за устройството на Вселената, тъждествена с Богинята-майка.

Спираловидна е и формата на самата Акаша - тайнствената световна памет, за която говорят махатмите. Смята се, че “Акашови записи” са спирала, която играе ролята на всеобща ДНК на цялата видима и невидима Вселена. Има дори теория, че

Акаша е вид холографски запис

на всеки миг от битието на пространството и мисълта, а човешкият мозък от своя страна също е холограма, отразяваща с абсолютна точност Вселената. Това е хипотезата на един от блестящите ученици на Алберт Айнщайн, корифея на квантовата физика от Лондонския университет д-р Дейвид Бом. В тази насока са някои експерименти на неврофизиолога д-р Карл Прибрам, който смята, че мозъкът е холограмен филм.

Чудно ли е, че Богомил Райнов и посветената от него в тайното учение Людмила Живкова се интересуват от Ванга и нейните наследени дарби, от захарчетата, чрез които вижда бъдещето, нейната си холограма.

Името на учението идва от ведическия бог на огъня Агни. Според индийските митове на пъпа на бог Нараяна, който се смята за едно от въплъщенията на Вишну - главен пазител на Вселената, пониква и израства космическото дърво. В клоните му пеят две птички. Това са: Агни – огънят, и Индра - бог на водите, от чийто сблъсък е създадена Вселената.

Основната фигура в “Агни йога” обаче е древната Богиня майка, култ, който изповядват всички древни народи от егейския басейн до Индия, а траките дори я наричат със същото име. Известна е също като Кибела Рея или

Великата майка

на боговете.

Тя е божественото, земното, женското начало, родителката на всичко и всички, тя е самата Вселена. Запазени са древни рисунки, в които поглъща Слънцето на запад и го ражда на изток. Светилото е символ и на мъжкото начало.

В централното фоайе на НДК величествената фигура на богинята заема най-царственото възможно място, макар статуята да е наречена по-различно.

Високата 2,4 м златно-бронзова хубавица, изработена от Димитър Бойков, е разперила ръце, за да прегърне Земята, която е родила.

Фигурата е наричана “Майка България” и “Възраждане”, но това без съмнение е самата Богиня майка, заобиколена от огнените знаци. Зад нея на декоративно пано от месинг бушуват “Пламъци” на Михаил Бенчев.

“Огънят”, великолепна творба на Христо Стефанов, вилнее в Зала №7 на НДК върху площ от цели 90 кв. м. Централна за композицията е фигурата на сякаш разпнатия в жаравата нестинар, прекия потомък на слънчевия и огнения култ по нашите земи. Около него са ликовете на 50-те българи с най-големи заслуги за културата ни, тези, които правят така, че за народа ни

науката да е слънце

- Кирил и Методий, Климент Охридски, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Захари Зограф, Яворов, Дебелянов, Елин Пелин…. Там е и образът на самата Людмила Живкова. Него художникът изписва, след като през юли 1981 г. научава за смъртта й, точно когато работи върху образа на титана на модернизма ни Гео Милев.

“Направих го като благодарност към Людмила за това, че ми даде възможност да направя това произведение. Но и защото за мен тя е ктитор на тази сграда!”, казва авторът.

Повечето от творбите в НДК са свързани със соларния култ, а в женските образи просветените лесно откриват Богинята майка. Всичко около нея е тържество на огъня и мистериите й.

Проф. Антон Дончев е автор на дърворезбата “Любовта на слънцето” на партера. Слънчевите мотиви са водещи и в “Родопска песен” на Димитър Киров и в “Дионисиев празник” на Атанас Яранов, разположени в подземието при зала №2.

В общия дух е и “Нестинарски празник” на Ангел Стефанов. Има и много заглавия, които не са пряко свързани с огнения култ, но косвената връзка е несъмнена. В дърворезбата “Дървото на живота” на Кънчо Цанев на етаж 6 фигурата на богинята отново е централна, както и в “Пролет” на същия автор във фоайето при зала №9.

Тези мотиви могат да се открият и в неговата

“Самодива”, в инсталацията от

медни дискове,

“Завесата” на Димо Заимов, в “Птици” на Мара Йосифова, окачена в заседателната зала на четвъртия етаж. Също в “И ний сме дали нещо на света” на Георги Чапкънов и “България – земя на древни култури” на Ангел Станев и Емил Попов. В Зала 8 е стенописът “Човекът и мирът” на Йоан Левиев, в Зала 9 – “Апотеоз на българския национален дух” на Дечко Узунов. Там красива жена, навярно отново богинята, държи в ръцете си самия НДК.