Имам едни приятели.

Не са мегаизвестни.

Чували са ги само онези, които наистина се интересуват от истинската история на ъндърграунда ни.

През 1986 година, дни след аварията в Чернобил моите приятели пишат песен, в която се пее:

"Радиация

в градската канализация

радиация

марулите са провокация

Радиация

ето наш'та декларация

радиация

скапана цивилизация"

Групата, която пее тази песен през далечната 1986 година, се нарича "Нови цветя".

Пичове, които живеят в родния си Кюстендил до ден днешен и продължават да правят своята социална, бунтарска и истинска музика.

Те не правят по 1 милион гледания като социалния клип на Азис, който толкова силно ви радва, защото имал страхотно послание.

Днес поставям от едната страна на везната "Нови цветя" от Кюстендил с тяхната песен от 1986 година.

А от другата слагам всички пишман дисиденти, пишман елитни протестиращи от жълтите павета, пишман опиниънмейкъри и пишман смели общественици.

И кой знае защо, песента на "Нови цветя" тежи доста повече от целия квазидемократичен гювеч с посттроцкистки привкус.

Ако Азис е новият ви Мерилин Менсън, то тогава Ивана е новата Джанис Джоплин.

А новото "Born to be wild" е "Води ме в някоя квартална кръчма".

А нашия Уудсток е някое турне на Пайнер.

Усещате ли?

Политкоректните теми стават чалга...

И това хич не е майтап.

И демокрацията става чалга.

И псевдогероизмът на новите квазидемократи става чалга.

А съвсем скоро, когато се появи "Протест кючек" ще поемем натам, накъдето лекинко започваме да се запътваме.

Това имах да кажа.

Останалото е разпънато на кръст между срама на миналото и трагедията на настоящето.

От фейсбук