Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На 60 км от взрива хора губят съзнание. Но не остава и прашинка от метеорита

Енергията от взрива е като от 2000 атомни бомби, подобни на пуснатата над Хирошима

Няма обаче кратер като при падане на метеорит

Малко след 7 ч сутринта на 30 юни 1908 г. (по нов стил) над няколко населени места в Сибир местните хора - основно ловци и рибари, забелязали ярък синкавобял болид, преминаващ през горните слоеве на атмосферата и бързо приближаващ към Земята. Времето било ясно, слънчево и топло, с отлична видимост.

Болидът летял със свръхзвукова скорост от югозапад на североизток. Прелитайки над град Канск в посока Иркутск, това формирование извършва необичайна маневра - рязко променя посоката си на север към град Кежма.

Когато подминава града,

болидът отново се преобръща - този

път на запад,

и приближава малкото ловно-рибарско селище Ванавара, разположено на десния бряг на река Подкаменная Тунгуска. Устройството избухва на 7-10 км височина и пада в тайгата на около 60 км северно от Кежма. Взривът при удара е бил много силен. Енергията, отделила се при падането на болида, е била колкото енергията от 2000 атомни бомби като тази, хвърлена над Хирошима по време на Втората световна война.

Взривната вълна, която е имала фуниевидна форма, е преминала в звукова. Въздушната вълна обикаля два пъти земното кълбо, макар и с отслабваща сила.

Подобно явление е наблюдавано само веднъж преди това - през 1883 г., когато на Зондския остров в Индонезия избухва вулканът Кракатау и го разрушава целия. След тунгуския взрив са регистрирани сеизмични трусове в Ташкент, в Иркутск, в германския град Йена и др.

В Централен Сибир вследствие на взрива са били повалени цели горски масиви на обща площ 2150 кв. км, като корените на повалените дървета са били по посока на епицентъра. В самия епицентър дърветата са били прави, но без клони. Това обстоятелство се оказва отчайващо несъвместимо с метеоритните версии.

Неголемите планински хребети и гъстите гори в района на епицентъра са отслабили действието на взривната вълна, но въпреки това шатрите на евенките (сибирски номадски етнос) и овчарските колиби са били съборени в радиус от 30-40 км. Борис Воронцов описва действителен случай с овчаря Цевенк, който е бил издигнат от взривната вълна и временно онемял при падането. Други пострадали хора в района на епицентъра на взрива не е имало.

Скоро след него е започнала силна магнитна буря, продължила около 5 часа. От показанията на десетки очевидци се приема за достоверна версията, че

взривът не е бил единичен, т.е. имало

е серия от експлозии,

което е втори непреодолим контрааргумент срещу метеоритната хипотеза.

Естествено е в публичното пространство да съществуват множество хипотези за това какво е избухнало в ранната утрин на 30 юни 1908 г. по поречието на река Подкаменная Тунгуска. Смятали са го за метеорит, ядро на комета, взрив на облак от метан, кълбовидна мълния, ядрен взрив, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка, катастрофа на извънземен космически кораб, поток от електромагнитно лъчение от недрата на Земята, пораждащо плазмоид в атмосферата, който е огнен цилиндър с диаметър 200 м и височина 1000 м.

Ето някои от абсурдите на най-популярната версия - метеоритната,

появила се след публикация във в. “Сибирски живот” от 12 юли 1908 г. През 1927 г., цели 19 г. след тунгуския взрив, е организирана първата научна експедиция под егидата на съветската Академия на науките с ръководител Леонид Алексеевич Кулик, създател на метеоритния отдел в минералогическия музей към Ленинградския университет.

От 1927 до 1930 г. той организира три научни експедиции до епицентъра на тунгуския взрив. Обследвани са над 100 квадратни километра от труднодостъпната тайга. Ето по-съществените изводи, които са установени и протоколирани в дневниците на тези три експедиции:

- Торфът, покриващ блатистата почва, е бил събран от въздушното налягане на гънки с височина от един до няколко метра.

- Намерени са десет ями с диаметър 10-50 м, в които е имало разтопени парчета от кварц със следи от никелово желязо.

- Не е намерен нито един кратер (това обстоятелство е понесено трудно от Кулик)!

- Не е намерен дори един фрагмент от метеорит;

- Кулик предполага, че мистериозният “метеорит” е потънал в блатистия терен.

- При сондаж на почвата се натъкват на 25-метров замръзнал слой. От сондажа бликва вода.

- Най-голямата изненада за експедициите е центърът на взрива. Вместо разрушенията там да са най-големи, дърветата си стоят на корените, но без клони.

- На около 60 км от епицентъра местните евенки, наети като водачи на експедициите,

губели съзнание и имали усещането,

че дрехите им горят

Старейшините забранявали на евенките да ходят на мястото на взрива, обявявайки го за прокълнато.

- Ударната вълна поваля около 60 милиона дървета.

- Установен е удивителен феномен - дърветата, оцелели след взрива, растат десет пъти по-бързо от времето преди него.

- В годишните кръгове на дърветата в района на взрива са открити радиоактивни елементи.

- Краят на полета на т.нар. Тунгуски метеорит съвпада с една от четирите най-големи магнитни аномалии на планетата - Източносибирската. Тези магнитни аномалии се дължат на движението на земното ядро.

Предполагаемата маса на Тунгуския метеорит e оценена от Комисията по метеорити към АН на СССР на заседание през 1984 г. между 1-7 милиона тона.

Когато един такъв гигантски метеорит падне върху Земята все едно под какъв ъгъл, той образува кръгъл кратер с диаметър, пропорционален на масата и скоростта му. Например метеоритът “Беринджър”,

паднал преди около 49 000 г. в пустинята

Хийла (в американския щат Аризона), е образувал най-големия известен метеоритен кратер. Диаметърът му е 1264 м, средната дълбочина е 170 м, а масата на метеорита е била около 300 000 тона. Ако приемем, че Тунгуският метеорит e имал най-малката възможна маса (според комисията на АН на СССР) от 1 милион тона, кратерът му, съотнесен с параметрите на метеорита “Беринджър”, би трябвало да има диаметър 4213 м и дълбочина 566,6 м.

В протоколите и на трите експедиции под ръководството на Леонид Кулик е отбелязано, че на мястото на падането няма никакъв кратер. Дори само това обстоятелство би трябвало да разколебае привържениците на метеоритната версия.

По време на експедициите е установено, че в района на взрива няма радиационно заразяване. Това обезсмисля многобройните хипотези за ядрената природа на Тунгуския феномен. Въпреки усърдното претърсване на обширния район на епицентъра в северозападния край на Южното блато, експедициите не откриват нито един фрагмент от този мистериозен “метеорит”.

Каква е причината за това? Още по времето на трите експедиции на Кулик застъпниците на метеоритната версия правят опит за спасително обяснение на посочените странни обстоятелства - “взривът на космическото тяло е станал във въздуха и от високата температура отломките му са се разтопили”. Ако е станало така, възниква въпросът как ще се отдели

толкова много енергия, която да предизвика сеизмични трусове в цялата Красноярска област, а взривната вълна да обиколи два пъти земното кълбо.

Много свидетели на тунгуския взрив са твърдели пред Кулик, че взривът в сибирската тайга не е бил единичен. Ако тези свидетели са били само двама-трима, техните показания е могло лесно да се скрият или игнорират. Но те са били около 700. Опит за обяснение на тези “неудобни” спомени на очевидците прави проф. Йорданишвили - въпросният метеорит е рикоширал в Земята толкова пъти, колкото са били чутите от свидетелите взривове.

Но и тук здравият разум възразява мигновено - къде са тогава кратерите, които биха се образували при всеки рикошет със Земята? Не е открит нито един такъв в епицентъра. Всички свидетели посочват, че са видели на 30 юни 1908 г. само падане, но не и издигане на огненото тяло, което съпътства рикошетите.

Прецизен и професионален анализ на траекторията на тунгуския болид в последната му фаза е направил известният инженер по аеродинамика Александър Маноцков, който е един от конструкторите на легендарния двуплощен самолет Ан-2. Той прави извода, че е невъзможно метеорит да извърши

две резки маневри със свръхзвукова скорост -

едната над езерото Байкал (в посока север), а другата - над град Преображенск (в посока запад), като втората маневра е извършена само на 200 км от мястото на падането.

Авторите на хипотезите за Тунгуския взрив като че ли имат подсъзнателната цел да замажат истината за това събитие. Британският вестник "Сън" например писа, че руският инженер д-р Юрий Лабвин открил в околностите на епицентъра на взрива кварцови плочи със странна маркировка. Според него те са

отломки от командния панел на НЛО, който "възнамерявал" да спаси планетата, врязвайки се в падащия метеорит.

Това е пореден опит за реанимиране на неспасяемата метеоритна версия чрез извънземна "дефибрилация". През 1994 г. Лабвин намира една 5-тонна скала на 600 км от епицентъра на взрива и я обявява за фрагмент от Тунгуския метеорит, откъснал се при рикошета му от Земята. Химическият анализ на въпросната скала е зашеметяващ - тя изобщо не е част от метеорит, а е чисто земно образувание.