Белтъчната диета претоварва черния дроб и бъбреците.

Белтъчните коктейли и диети спечелиха копнеещите за херкулесовски мускули мъже и за стройна фигура жени. Те обаче претоварват тялото, а и не се разграждат пълноценно, обяснява проф. Връбка Орбецова. Някои аминокиселини са в много голямо количество, но други не достигат. Получава се антагонизъм. Ако една аминокиселина е 10 пъти повече от нормалното, тя избутва другите. Така се нарушава аминокиселинната мозайка в организма и настъпва ензимен полиморфизъм. Той е в основата на аутизма и други психични болести.

Белтъкът е съставен от 20 аминокиселини. Подредбата им става под строг генетичен контрол. Природните са 22, от тях 8 са незаменими. Тялото не може да ги произведе и трябва да ги поема с храната. Аминокиселините не само изграждат белтъци - около 15% от тях служат за синтез на биологично активни вещества.

Това, което отличава белтъците от другите хранителни вещества, е, че при разграждането им се образува амоняк. Той трябва да се изхвърли от организма, защото е токсичен. Това става по два начина - като амониеви соли през бъбреците или като ново съединение, което се образува в черния дроб - урея. Процесът изисква много енергия и кислород. Уреята е две молекули амоняк и една молекула въглероден двуокис. Така се елиминират два отпадни продукта - амоняк и въглероден двуокис. Но организмът ги използва до последно. Когато разгражда мазнини, той се подкиселява и последващото алкализиране става чрез амоняка. Когато обаче има прекалено много амоняк, е лошо за мозъка и жлезите, пресилват се черният дроб и бъбреците. Настъпва амонячно отравяне, а след него - амонячна кома.

Миопатия

Пресищането с аминокиселини води до небалансирано образуване на мускулни белтъци. Те също нарушават баланса на аминокиселините. Така мускулите се превръщат в “крадци” - изтеглят тези аминокиселини, които са им необходими. Започват да се образуват големи (“напомпани”), но слаби мускули. Появява се миопатия - мускулна болка и слабост. Дори внушителните мускули са слаби, с нарушена обмяна и болезнени. А сърцето също е мускул. При него се появява кардиомиопатия - голямо, но слабо сърце.

И жлезите страдат от свръхприем на белтъци. При мъжете той се стимулира от анаболните хормони, или т.нар. инсулиноподобни растежни фактори. Те удебеляват кръвоносните съдове и се стига до ранна атеросклероза. Затова се случва спортисти, които приемат много белтъци, да получат инсулт или сърцето им внезапно да спре.

Висока е и продукцията на пролактин - хипофизен хормон, който предизвиква уголемяване на млечната жлеза и отделяне на коластра. Това е причина да се развиват и тумори на хипофизата.

Костите пък се пресищат от органичен матрикс - белтъчната им основа. И понеже не им достигат минерали, се развива остеопороза. Мъжествеността спада много. Наблюдава се потискане на овулацията и жените развиват миоми, защото матката също е мускул. Либидото отслабва. Мъжете изглеждат яки, но са стерилни и с намалена потентност. А жените са мъжествени и неспособни да забременеят.

От претоварване с аминокиселини може да се стигне до диабет и висока степен на инсулинова резистентност. Освен глюкозата и левцинът (една от аминокиселините във всички белтъци) е сред основните стимули за производство на инсулин.

Диетата да е кратка

Белтъчната храна е полезна само за кратко, за да помогне на организма при дефицит на ензими. Кърмачките и децата също трябва да приемат повече белтъци, както и болните. Това е така, защото тялото не складира белтъци, но поддържа резерв от аминокиселини за опасни за живота ситуации.

Целта на диетите за отслабване е да се разграждат мазнините в депата, но всъщност най-напред се разграждат мускулните белтъци, особено в първите дни на диетата, и се губи вода. Тези диети водят често до йо-йо ефект и дo обедняване на мускулите откъм белтъци (саркопения).

След ядене организмът първо разгражда въглехидратите, за да се зареди с енергия. След тях са белтъците и накрая мазнините. За да се поддържа белтъчният, респективно азотният баланс, белтъците трябва да са 15-20% от храната.

Дневната порция

В медицината повече внимание е отделяно на белтъчния недоимък, отколкото на белтъчния излишък. По процента на белтъка в менюто се съди и за благосъстоянието на едно общество. Бедната на белтъци храна се свързва с бедствия, войни и болести. Прието е въглехидратите да са 45% от дневния порцион, мастите - 30%, а остатъкът да е за белтъците. Трудно е да се определи оптимумът им, той е индивидуален. Зависи от расата, пола, възрастта, физиологичното състояние и много външни фактори. Минимумът е 0,5 г чист белтък на килограм тегло дневно. Максимумът за българите е 1,5 г на кг тегло дневно.

Белтъкът трябва да е пълноценен и затова има еталон според процента на незаменимите аминокиселини. За такъв еталон е избран 1 г яйчен или млечен белтък. Те имат пълен набор от есенциални мастни киселини.