Толерантността не включва нихилизма по отношение на родното. Защото това е нетолерантност към собствения ти народ. Всяка нетолерантност (вкл. нихилизмът) е осъдителна.
Толерантността не означава, че трябва да си търпим към неморални действия.
Толерантността е разбирането, че всеки има право на свои собствени възгледи, идеи, даже и заблуди, ако щете, на свои етнически, религиозни, културни, сексуални и пр. различия в рамките на закона.

И че хора за възгледи не се преследват, нито за принадлежност към дадена религия, етнос, пол и пр., а само за нарушаване на законите.
Правата на другите гарантират моите собствени права. А не ги отменят или стесняват.
Чужди възгледи, идеи и заблуди се дискутират и се опровергават с аргументи и факти, а не с обиди, клевети и заплахи.

Но как и кой да просвещава изостаналото заради насилствената съветизация българско общество, когато "интелектуалците" му в голямата си част са непросветени и нетолерантни? Дори тези, които са се окичили мегаломански и нагло с етикети "правозащитник", а са писачи на пасквили?

Коментарът е от фейсбук