Първият главен редактор на в. “Демокрация” до последно си остана благ и деликатен, казват приятелите му

Hа 28 май от тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност си отиде писателят Йордан Василев. Бележитият ни литературовед, политик и журналист, основател и първи главен редактор на

в. “Демокрация”, е роден на 26 септември 1935 г. в Радомир.

Останал още като дете без майка, Василев неведнъж се е сблъсквал с неприятната страна на живота. До самата си кончина преминаваше през тежки изпитания, но никога не си позволи да бъде груб, въпреки че нерядко влизаше в остри битки заради убежденията си, разказват негови близки.

Още през

март 1948 г. семейството

му е изселено

Първо в Радомир, а след това в Троян. Софийското му жителство е възстановено едва през 1964 г., но столицата му предлага само неприятности. Успял да се запише в университета още преди завръщането на семейството си, той е изключен по политически причини по време на Унгарската революция през 1956 г. През 1966 г. започва работа в отдел “Критика” на списание “Септември”, а по-късно работи като уредник в сп. “Литературна мисъл”, както и сътрудник в Института по литература към БАН. Въпреки всичко успява да защити и дисертация на тема "Иван Хаджийски в българската литература".

През 1967 г. обаче

го уволняват заради

един ръкопис

и цели две години остава без работа. През същата година се оженва за поетесата Блага Димитрова. Това е втори брак за него, първият е още докато е в казармата, но връзката между двамата е толкова хармонична, че те остават неразделни докрай.

Затова и през последните 13 години Василев така и не можа да прежали загубата на любимата си и живееше абсолютно сам, споделят негови приятели.

"Всъщност той така и не можа да преживее смъртта на Блага, беше много привързан към нея и бяха изключително близки - разказва бившият депутат от СДС Христо Марков. - Не пропускаше нито Задушница, помен или неин рожден ден да не го отбележи и да не отиде на гроба й."

Добър по характер, Данчо не бягаше от политическите спорове.

“Запознахме се по време на предизборната кампания за Велико народно събрание, защото той беше кандидат в Троян - казва по този повод колегата му от парламента. - Бяхме много близки и по време на Великото народно събрание и по време на 36-тото, а и след това. Когато се запознахме още не беше излезнал вестник “Демокрация” и още го планираха. Радой Ралин ни запозна. Бях отишъл в София да подготвим събраните съчинения на Трифон Кунев, чийто племенник съм. И понеже Радой се занимаваше основно с това, тогава ни срещна. Той беше с нас и когато протестирахме – по време на гладната стачка срещу новата конституция. Тогава към нас се присъедини и жена му Блага Димитрова. Оттам съм запазил много светли спомени и от нея.

Двамата бяха на протеста през цялото време. Много разговори сме водили с Данчо и тогава, и по-късно. Не си спомням той да казва лоша дума срещу някого, въпреки че заемаше винаги крайни позиции, го правеше някак много деликатно. Поначало, ако има една дума, която да го определи в отношенията му с хората, това беше именно деликатността. Винаги гледаше да не нагруби някого, да не го обиди, въпреки че имаше за какво."

Йордан Василев беше отявлен противник на превръщането на СДС в партия.

"Да, в интерес на истината беше против създаването на партията СДС. До края си остана с убеждението, че трябва да остане като коалиция. Категорично беше против и казваше, че по този начин се унищоава окончателно коалицията и няма да има различни мнения в организацията", спомня си Марков.

Според някои именно заради тази непримиримост, не закъсняват и компроматите срещу самия него.

"Няма нищо вярно - категоричен е Марков. - Друг е въпросът, че го вълнуваше защо в СДС има толкова много ченгета, а той разполагаше и с много информация. Що се отнася до нападките срещу него - той премина през няколко проверки на всякакви видове комисии още от времето на Тамбуев, та чак до сегашната и такова нещо не излезе. Много ще ми е интересно тези, които го говорят,

да покажат поне един документ Всъщност, ако имаше нещо компрометиращо, щяха да го извадят още по времето на “Троянската война”. Така наричаха изборите в Троян, когато той се изправи срещу ген. Добри Джуров, който също беше кандидат в този град. То беше толкова ожесточена тая битка между двамата, че дори и нещо мъничко да имаше срещу Йордан в този мажоритарен район за Велико народно събрание, щяха веднага да го пуснат."

С гордост и пренебрежение Василев се отнасяше и към нелепите обвинения на осиновената си дъщеря - виетнамката Ханка.

“Просто е искало да изкара някакви пари детето”, обяснява простичко той в интервю за грубите измислици издадени в книга от нея.

“Историята с Ханка е такава невероятна глупост, че даже не знам дали си струва да я коментирам. Това, което си спомням е, че по време на гладната стачка тя идваше всеки божи ден и се обръщаше към Блага за пари. Непрекъснато идваше с такива молби. И между другото те наистина я гледаха буквално като собствено дете. Не мога да я асимилирам тази глупост. Даже не сме говорили с него за това, не е ставало и дума", казва по този повод Марков.

Някои неласкави оценки се чуха за Йордан Василев и след излизането на книгата му “Това се случи пред очите ми”, посветена на президента Петър Стоянов.

“Това е един от

последните му литературни подвизи,

че е събрал почти всичко за президентстването на Петър Стоянов. Другото, което правеше и работеше докрай по него, беше издаването на събраните съчинения на Блага Димитрова. И благодарение на него ги имаме.

Стана ми много криво като научих, че е починал. Скоро се чухме, но личеше че отпада. Пишехме си във фейсбук и изведнъж след Нова година изчезна оттам. Нямаше го дълго време и аз му се обадих да го питам как е. Каза: "Не ми се влиза вече в мрежата." Беше паднал някак си, сякаш беше загубил желание за каквото и да е. Уморен ми се стори. Преди винаги можех да го видя на “Ситняково” в едно кафене, но сега и там не ходеше", разказва за последните месеци преди раздялата си с него приятелят на Йордан Василев.