Миналото не ни е дало никаква мъдрост. Пренасяме безгрижните ни мигове към хепи соца
Зарежете това с Путин и Македония.
Сещм се нещо далеч по - интересно по повод отминалия 24 май.
Не знам дали помните, но преди време химна на Кирил и Методий, написан от Панайот Пипков се пееше така:
"От длъжност неизменно воден
напред и все напред върви"...
И си го пеехме, пеехме...
И марширувахме ли, марширувахме, докато не разбрахме, че сме пяли близо 40 години цензурирана версия на химна, защото оригиналната звучи така:
"От длъжност неизменно воден
и БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ".
Днес, на фона на скандала с Путин и "македонската" писменост ви питам - помните ли това, или не?
И важно ли ви е, или не ви е важно?
Аз изводи няма да правя, макар, че за младите може би е останал настрана и факта, че в третия куплет на химна ни се пееше:
"Дружно, братя българи
с нас Москва е в мир и в бой
партия велика води
нашият победен строй".
Сега мнозина ще се включат с политически филски и фобски коментари.
А аз искам да кажа само едно.
За нас е важно да пазим наследството си такова, каквото е било създадено.
И да не позволяваме на цензуриращите касапи да подменят миналото спрямо политическата конюктура.
А геополитическите акции ще си продължат.
Те ще включват всякакви игри на думи и завоалирани послания, които ту ще ни дразнят, ту ще ни радват.
Само че от нас зависи да не забравяме онова, което е било и да гледаме напред с мъдростта, която сме натрупали, докато сме гледали назад.
Като гледам, миналото не ни е дало никаква мъдрост.
Пренасяме носталгията по младостта си към носталгия по социализма и демократическия централизъм.
Пренасяме безгрижните ни мигове към хепи соца.
Но това в психоанализата се нарича "сублимация".
Преминаване на едно вещество от твърдо направо в газообразно състояние.
Те такива неща си мисля, защото...защото все още се опитвам да мисля, макар че това вече не се толерира особено в общество, което е свикнало да действа първосигнално...
А за азбуката - тя си е наша и никой не може да ни я отнеме.
Въпроса е какво точно се опитваме да правим с нея...
И защо...
(*От фейсбук профила на Венци Мицов)