По времето на тоталитаризма Лъчезар Бояджиев и Теодор Ушев щяха да бъдат определяни като “невъзвращенци”. Хора, напуснали страната и често определяни като предатели.

В днешни времена Бояджиев и Ушев са отишли другаде по професионални причини - търсене на среда, реализация и постижение. Защо Стоичков отиде да рита в “Барса”? По същите причини - в търсене на реализация и постижение. Този мотив е движел и Калоян Махлянов, който стана Котоошу в Япония. Сумист. Там добива известност и широко признание.

Вероятно стотици българи са отишли другаде не просто в търсене на работа, а от амбиция за постижение и признание.

Те не са бежанци, не са емигранти. Мотивът за напускането на страната не е да “станат чужденци” или в търсене на “добър живот”.

В България няма достатъчна палитра от социални ниши за развитие на много от професионалните дейности, характерни за съвременния свят. Професии, в които няма среда от специалисти, познавачи, конкуренти, публика, купувачи, колекционери, спонсори... Професии без пазар. Пазар в широк смисъл на думата.

Причините са много и няма да се спирам на тях.

Проблемът трябва да се осмисли и осмисленото да стане популярно. Понятията нация, народ, държава, личност... изискват ново разбиране. Сигурно ще има и нови понятия...

На практическо ниво - връзката с диаспората и грижата за националния език трябва да бъдат в приоритетите на държавата. При изпълнено такова условие - интеграцията на България с Европа (ЕС) и отвореност към света решава всички тези проблеми.

(С този текст поставям само въпрос.)

(От фейсбук)