Руската армия ни е освободила от турско робство, но Червената армия не ни е освобождавала от нищо

1. Основната заслуга за победата на 9 май 1945 г. е на народите на бившия Съветски съюз и на Червената армия. Като мащаби на сраженията, като загуби, като усилия – нищо не може да се сравни с това, което жертва и дава руският народ. Всякакви опити това да се пренебрегне е поругаване на обективната история.

2. За нас, българите, Червената армия не е освободителка. Тя не ни е освободила от нищо. Нека е кристално ясно. Руската армия ни е освободила от турско робство, но Червената армия не ни е освобождавала от нищо. Царство България никога не е обявявало война на Съветския съюз. Напротив, Съветският съюз обявява война на Царство България, и то когато на власт у нас е вече антигерманско правителство. По време на цялата война ние сме поддържали нормални дипломатически отношения със СССР, въпреки че сме били съюзници на Германия. Нещо повече, България като дипломатическа мисия в Москва е поела защитата на немските интереси в Съветския съюз по време на войната. Официално нашата държава е била законният посредник между две воюващи тоталитарни свръхдържави. Нито един български войник не е заминал за Източния фронт

въпреки огромния

натиск на Хитлер

над цар Борис Трети

3. Имала ли е избор България да не се присъедини към Тристранния пакт? Теоретически да, практически по-скоро не. Към момента на присъединяване на България към пакт негони членове са не само Германия, Италия, Япония, Словакия, Унгария, Румъния, но практически пред завършвване са и преговорите с Югославия. Тя става член на пакта на 25 март 1941 г. Само 24 дни след нас. За хората, неизкушени от историята, това е малко известен факт. Братята сърби също първоначално са били съюзници на германците.

4. Предали ли сме Русия? Не. По същото време – март 1941 г., Германия и Съветският съюз са явни съюзници, германците и руснаците си правят съвместни военни паради, а вестник „Правда” публикува възторжени статии за победите на германската армия.

Всъщност цар Борис Трети е имал възможността да избира или да допусне немската армия на наша територия, или тя просто да нухлуе и да покрие България с черни забрадки. На нашата граница с Румъния е стояла 500-хилядна елитна немска армия, готова да ни смаже. Пред черните забрадки Борис Трети избира мира и възможноста да продължи да балансира, доколкото е възможно във времето на световен апокалипсис.

5. Най-голямата стратегическа грешка на България.

Идиотското решение

да обявим

“символична война”

на Британската империя и САЩ.

Това ще покрие не само София с бомби, но ще ни лиши и от всякакви възможности да се измъкнем от капана между Хитлер и Сталин.

6. По време на социализма историците наричаха управлението преди 9 септември 1944 г. “монархо-фашизъм”. Е те такова животно нема. Така както не може да има “монархо-комунизъм” , така не може да има и “монархо-фашизъм”. У нас е имало садистични полицаи, жандармеристи изверги, убитите ястребинчета, отрязани партизански глави, но фашизъм като идеология никога не е съществувал. Имало е прогермански движения, имало е силен национализъм, но партии с ясна фашистка или националсоциалистическа идеология не е имало.

7. Официално България е победена страна във Втората световна война. Въпреки че българската армия има съществен принос в заключителния етап на войната за освобождаването на Югославия и Унгария, на нашата страна не е признат статут на “съвоюваща” държава.

35 000

български

войници

проливат

кръвта си

за победата над хитлеристка Германия, но това не е оценено по достойнство от съюзниците. Без тези български жертви обаче днешната граница със Сърбия щеше да минава при Сливница, а с Гърция при Кюстендил.

8. Командващият Първа българска армия генерал Владимир Стойчев е единственият чужд генерал, участвал в огромния парад на победата на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 г. Той крачи в редиците на висшите офицери, командващи армиите от Трети украински фронт. Парадокс - генерал от формално победена страна марширува в парада на Победата.

9. Когато някой говори за това как у нас е дошъл на власт комунистическият тоталитаризъм, нека не забравяме, че съдбата на България е решена не в землянката на отряда “Чавдар”, а на Ялтенската конференция от 1944 г., когато ние сме определени за изключителна зона на съветско влияние. Тоест

когато ни се

натяква колко

сме изостанали

и задръстени

като бивша комунистическа страна, нека не забравяме, че Западът ни даде на Сталин и неговия комунизъм. Значителна заслуга за преврата на 9 септември имат не само “братската помощ на Червената армия”, българските военни и военната организация на БКП, но и решенията на Рузвелт и Чърчил.