Бачо Илия и брат му Кольо Чубриков побеждават в “Трансбалкания рали” с двоен дебют – и като екипаж, и с първия наш автомобил “Булгаррено 8”

сторията на родния автомобилен спорт отбелязва на 16 май 50 години от първата международна победа, записана не само срещу името на България, но и спечелена с построен в Пловдив български автомобил “Рено 8”. Първенците в първото “Трансбалкания рали” са габровските братя Илия и Кольо, като нито един от двамата не се е състезавал с автомобили.

“Бях стигнал върха в мотоциклетния спорт, но никога не бях карал състезателно автомобил - припомня си Бачо Илия, който е категоричен, че поне в Европа няма пилот, който да е слязъл от моторите и още с първото си състезание в ралитата да е спечелил победа. - При това побеждавайки двама национални шампиони – тези на Румъния и тогавашна Югославия!”

На 16 май 1967 г. от Международния дом на журналистите във Варна потегля колона от 50 автомобила, пред която са 2000 км през Румъния, Сърбия и отново в България, до финала в Слънчев бряг.

“Тогава Туринг клубът на страната (предшественикът на СБА – бел. ред.)

правеше експеримент

дали може страната да е организатор на Балкански шампионат по автомобилизъм с участието на всички страни от полуострова", припомня си доайенът.

“Можеш ли да направиш с “Булгаррено 8” онова, което направи с моторите “Балкан”, пита Чубриков Емил Разлогов, който тогава е шеф на държавното предприятие “Булет”. До този момент заради успехите на Илия Чубриков в мотоциклетните шампионати произвежданият у нас мотор “Балкан” буквално е изкупен от магазините.

Така първият опит да се повтори схемата, но вече с “Булгаррено 8”, е трансбалканското рали. Решението е взето в първите дни на май, а за подготовката на произведената от завода в Пловдив “осмица” са дадени… 3 дни.

“През това време изобщо не легнахме да спим – обяснява Чубриков. – Разглобихме автомобила и сложихме специални, произведени части от Франция –

окачване, амортисьори, бутала, сегменти

Двама френски инженери ни помогнаха – командированият за 6 месеца тук Жан Ределе и Жан-Пиер Лимонден.” Тук обаче е задължителната уговорка: това не са обичайните за състезателни автомобили части, а такива, които превръщат скромната семейна “осмица” в по-издръжлива конструкция.

С нея, без да познават ралитата така, както им стават ясни по-късно в 38-годишната им кариера,

братя Чубрикови

трябва да се бият с истински “зверове”,

подготвяни в продължение на месеци и направени само за това състезание – "ФИАТ 1600 RS, “Мерцедес 280 SE”, “Форд Таунус”, “Алфа Ромео”.

“И всички те бяха по-мощни - над 1300 куб. см, срещу нашите скромни 1100 и някъде около 90 коня – допълва Чубриков. – Тестове? Ама моля ти се, какви тестове! Една проба само - километрите от Пловдив до Варна.” Но пилотът е впечатлен от гъвкавостта на "Булгаррено 8", както и от това, че с френската помощ "…на правата километражната стрелка се скриваше от таблото при над 130 км/ч.”

В кариерата си като пилот

Чубриков има общо

19 първи места

в генералното класиране на международни стартове в чужбина и у нас, но “Трансбалкания Рали” вероятно е най-силният му спомен.

“Дали съм мислил за победа? Не, разбира се! Исках само да завърша. А победих още в първото си рали. До последното изпитание в Слънчев бряг имахме равни резултати с шампиона на Румъния Марин Думитреску. Победих го - 20 сек. аванс на финала!”

Каква по-голяма реклама за автомобил,

който току-що е слязъл от поточната линия? И какви по-големи надежди за българския автомобилен спорт в момента, в който зад неговия гръб е цялата Реджия “Рено” и такива спортни капацитети като Ределе и Лимонден.