Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иван Асен II си връща земи с изгоден брак

В предишен брой "168 часа" ви представи три чуждестранни принцеси, които са станали български царици. Сега четете за други четири иностранни царски дъщери, които са се омъжили за български царе и самостоятелни владетели.

Маргарита Изабел

През 1207 г. новият император на латинската империя (след смъртта на брат си Балдуин) Анри Фландърски предприема поход с цел териториално разширяване на империята. Латинците смятат, че са наследници на византийската империя и това, което тя някога е владяла, сега принадлежи на тях. Анри избира подходящ момент- Калоян е мъртъв, а Борил е слаб цар и пълководец.

Латинците лесно превземат оставените почти без защита градове в Загорието и се отправят на запад и север.  Когато обаче стигат до владенията на деспот Слав, срещат сериозна съпротива. Слав е почти двуметров мъжага с атлетическо телосложение, само появата му с неговите отбрани дружинници предизвиква смут у латинските рицари. Разказва се случай, когато Слав с една ръка е вдигнал от коня облечения с желязо рицар и го е тръшнал на земята.

А със специално изкования за него меч разсича рицарските брони, сякаш те са направени от мукава.

Анри решава повече да не рискува и предлага мир. Среща се със Слав, посвещава го в рицарско звание, присвоява му титлата “херцог” и признава за негови владения Западните Родопи и Беломорска Тракия, но ще бъде негов първи васал. За Слав обаче това не е достатъчно. Той е узнал, че Анри има дъщеря, за която е чувал, че е благородна и красива, и иска ръката й.

След кратко колебание Анри се съгласява, защото на него му е необходим такъв силен съюзник като Слав, който да държи под заплаха претендиращия за независимост ерхерцог Монфелие в Солун. Разделят се като вече бъдещи роднини. Слав се обявява за независим от българското царство. Разгневеният Борил решава да го накаже. Изпраща цялата си войска, която наброява 20 000 българи и 10 000 кумани, да го заловят и в окови да го докарат в Търново. Слав се готви за битка, въпреки че разполага само с 6000 бойци. Анри е разбрал за придвиждането на царската войска и изпраща вест на Слав да я пресрещнат при Филипопул.

В разразилата се битка Борил търпи пълно поражение. Слав се връща в столнината си Цетине (край днешния Велинград) и се подготвя за пътуване до Константинопол, където да се срещне със своята бъдеща невеста Маргарита-Изабел. Той съзнава, че макар и удостоен с рицарска и благородническа титла има облекло и обноски на планинец. След битката при Филипопул е поискал от Анри да му изпрати човек, който да го подготви за срещата с неговата дъщеря.

Изпратеният опитен придворен служител го облича с дрехи от кадифе, подстригва мустаците и брадата му, но Слав му забранява да пипа косата, която се спуска под раменете му. Точно преди тръгването го измива два пъти с топла вода и сапун и намазва тялото му с благовония, парфюмира брадата и мустаците му. Слав е поръчал да се направи специална каруца с яйлове (ресори), в която има нещо като кресло, изработено от прясно отсечен бор и облицовано с агнешки кожи.

Впрегнатите в нея два бели коня са украсени със звънчета и излъскани кожени сбруи. От Цетина се изпровожда дълго шествие начело със Слав, яхнал породистия си жребец. Следват го двеста избрани конници.

След тях се движи каруцата, а подир нея са 100 агнета и 50 ярета, с които да се гощават хората на предстоящата сватба. По пътя го среща маршал Валрдуен и му казав, че принцеса Маргарита-Изабела е в Кабиле (край днешния Ямбол). Слав нарежда всички да останат, а той заедно с маршала отива в Кабиле. Там за първи път се среща с малката принцеса. Тя наистина е девойче, наскоро навършило 12 години. Държи се обаче като изискана дама и респектира Слав, въпреки че на ръст стига до под гърдите му.

Той е запленен от нея и обзет от любов.

Поднася й приготвения златен пръстен и сребърна гривна с инкрустации Коленичил и с благоволение целува малките изящни ръце. Казва, че има специално приготвена кола, с която принцесата ще пътува до столицата. Оказва се обаче, че принцесата е дошла в Кабиле с каляска и когато Слав я вижда, въобще не й показва с какво е предвидил да я превози. Така стигат до Константинопол. Пред стените на крепостта ги посреща Анри Фландърски със свитата си. Венчават се в храма “Св. София”, а сватбеното тържество продължава цяла седмица. Освен агнетата и яретата, докарани от Родопите, на шишове се пекат още 80 телета, а за всички присъстващи има предостатъчно вино.

Латинците го пият разредено с вода, а българите чисто Въпреки това има много повече пияни латинци, отколкото българи. Слав пие с донесената от него оканица и всяка глътка е колкото съдържанието в чашата на Анри и другите латински благородници. Сватбата свършва и Слав повежда невястата си към Цепина.

На раздяла Анри поръчва на дъщеря си да пази достойнството си и добрите навици. Когато пристигат в Цетина, Маргарита-Изабел направо се ужасява от обстановката, в която е попаднала. Замъкът на Слав представлява мрачна кула, в която от влагата в помещенията има лишеи и мухъл. Маргарита-Изабел едва дочаква да се разсъмне, за да излезе сред природата. Любимата й разходка е до близкия връх Кърнария, откъдето се разкрива величествена гледка. Слав разбира нейните тревоги и неудобства, превзема Мелник и там започва да строи дворец специално за неговата малка принцеса. Тя обаче не дочаква завършването му, умира само три години след пристигането й в Цетина. На предсмъртния си одър пожелава да бъде погребана на връх Кърнария.

Анна- Мария Унгарска

През 1221 г. маджарският крал Андраш II се завръща от неуспешен кръстоносен поход в светите места. Тръгнал е с 15 000 войници, а е останал само с 3500 . Всички са изморени от дългия преход, но въпреки това бързат, за да се завърнат по-скоро в родината си. Когато обаче стигат до българската граница, която тогава е по южното Средногорие, са спрени лично от цар Иван Асен II, който по това време е на лов с дружината си по тези места, и той не ги пуска да преминат през неговата територия.

Крал Андраш II му предлага злато и скъпоценности, въпреки че походът е бил неуспешен, е имало и плячка, с част от която е готов да се раздели. Цар Иван Асен II обаче не се блазни от такива неща. Той отскоро е на престола, заеман преди това от баща му и двамата му чичовци - Петър и Калоян, които са създали Второто българско царство. То обаче още е неукрепнало, територията му е далеч по-малка от тази при владетелите на Първото българско царство.

А вместо да се увеличава, малко преди Иван Асен II да се възкачи на престола, маджарите са откъснали Белградската и Браничевската области. Затова сега той не пуска унгарския крал да премине през България. Поставя му условие - ще му позволи да премине, ако върне Белград и Браничево. Да ги даде даром за крал Андраш, това означава да бъде обвинен в предателство на интересите на кралството от неговите благородници. Затова той предлага на наскоро овдовелия Иван Асен II да се ожени за една от неговите дъщери. Тогава Белград и Браничево ще му бъдат дадени като зестра. Това е приемливо за българския владетел и той се съгласява.

Нарежда да нахранят и напоят маджарските войници, а Андраш II кани в ловната си шатра, където го угощава богато. След това го съпровожда чак до Видин, където войската на Андраш II е натоварена на български гемии и с тях се завръща в родината си. Оставени са само 20 заложници - аристократи, които ще бъдат освободени, когато пристигне дъщерята на краля с документ за зестрата. Това става в края на лятото на 1221 г. Като ревностен католик крал Андраш тт уведомява папа Хонорий III за сключеното споразумение и иска неговата благословия за сватбата на дъщеря му с Иван Асен II. Светият отец е против, защото българският владетел е с православно вероизповедание. Започва дълга преписка между крал Андраш II и папа Хонорий III, но без резултат. Тогава определената за съпруга на Иван Асен II - Анна пише, писмо до папата, в което моли за неговата благословия за брака си с българския владетел, като обещава да остане вярна католичка, а даже и да проповядва тази вяра сред българите. Така през ноември 1222 г. получава дългоочакваната папска була за разрешение. Малка флотилия от унгарски платноходи тръгва по течението на Дунав и стига до Свищов.

Там я чака карета, която Иван Асен I е пленил от византийците. Посрещната е тържествено в Търново, настаняват я в най-хубавите покои на двореца, а през януари 1223 г. става венчавката и сватбата. При празнуването на зимните празници Анна остава очарована от българските обичаи и тогава архиепископ Василий я склонява да приеме православната вяра, а също така да добави към името си и Мария. Иван Асен II и Анна Маджарска царуват щастливо и в съгласие. Раждат им се две дъщери, които по-късно стават византийски императрици. Безпокоят се обаче, че нямат син, който да наследи трона. Затова радостта им е много голяма, когато се ражда момче, което кръщават Калиман.

Анна-Мария е станала ревностна православна християнка и започва да строи черкви и манастири. През късните години от управлението на Иван Асен тт България значително се разширява териториално и опира на три морета. Той става най-могъщият владетел на Балканите, хазната му пращи от злато. Продължава делото на Анна-Мария за изграждане на манастири и черкви, като най-голямата от тях е черквата “Св. Петър и Павел”.

Сватбите на Иван Асен II

След смъртта на Калоян на българския престол сяда Борил.

Законните наследници - Иван и Александър, синовете на Асен I, трябва да се спасяват и бягат на север. Стигат до Галицкото княжество, съседно на Киевска Рус. Княз Дончак им оказва гостоприемство и ги зачислява във войската си. Те се изявяват като смели войни и князът ги назначава за командири на сотни.

Иван харесва дъщерята на княза - Алисия, и започва да я кани на разходки. Препускат с коне в степта, а след това дълго разговарят. Иван й разказва за красотите на своята страна и й обещава да я заведе в нея, където ще бъде царица, защото той силно вярва, че ще се върне на бащиния си престол независимо че е зает от узурпатора Борил. Иска разрешение от княз Дончак да му даде за съпруга дъщеря си и той ги благославя. Ражда им се дъщеря - Мария-Белослава. През 1217 г. иска от тъста си разрешение с дружините, които той и брат му Александър командват, да отидат в България и с тяхна помощ да си върне бащиния престол.

Княз Дончак се съгласява. С двете дружини, които наброяват общо 800 конници, преминават Дунав. Спечелват подкрепата на някои боляри, които се присъединяват към тях и стигат до столнината Търново. Иван провожда пратеник до Борил, чрез който иска той доброволно да му предаде властта, като му обещава, че ще запази живота и имуществото му. Борил връща пратеника, по който съобщава на Иван, че за него има само две възможности - или да се върне там, откъдето е дошъл, или

ако толкова много му се иска да живее в България, Иван и Александър да станат коняри в царската конюшня. Двамата братя нападат Търново и го превземат. Борил е пленен, ослепен и изпратен на заточение в рибарско селище при устието на Дунав. Иван се възкачва на престола и прибавя към името си “Асен II” за да се знае, че е наследник на баща си - цар Асен I. Александър става негов първи помощник, а Анна (така я прекръщават) - българска царица. Дъщеря им Мария-Белослава расте, става девойка, прочува се с красотата си и извън пределите на България. Цар Иван Асен II и царица Анна (наричат я Рускинята) живеят щастливо в търновския дворец. За българския владетел обаче държавните интереси са по-важни от семейната идилия. Когато му се отдава възможност чрез брак с унгарска принцеса да си върне като зестра български земи, не се поколебава. Изпраща рускинята Анна в манастир и се жени за маджарката. По този повод царят казва на брат си Александър: “Не беше справедливо да изпратя Рускинята в манастир, но с това придобихме територии, за които иначе трябваше да водим битки, в които ще загинят хиляди българи.” Според преданието провидението изпраща наказание за царя - да се разболее от тежка кожна болест (вероятно става дума за проказа), но го спасява Александър. Това са отразили и авторите на филма “Сватбите на Иван Асен II”, където ролята на цар Иван Асен II изпълнява незабравимият Апостол Карамитев, а на Александър - Коста Цонев, също бележит актьор. По време на снимането на филма Апостол Карамитев умира, а Коста Цонев се въплъщава в двете роли. Така, противно на историческата действителност, в която цар Иван Асен II надживява брат си Александър, в живота Коста Цонев надживява Апостол Карамитев.

Но да се върнем в XIII век, когато управлява Иван Асен II. През 1222 година той се жени за маджарката, която също се нарича Анна, но при покръстването й в православна вяра приема като добавка името Мария. Тя живее в съгласие със заварената си дъщеря Мария-Белослава и се грижи за нея като за собствена. Но когато ражда свои деца, тя вече променя отношението си към Мария-Белослава. Иван Асен II не желае раздора между двете и затова побързва да омъжи дъщеря си. Кандидатите са много, но той избира Мануил Комнин, брат на епирския деспот Теодор Комнин, който си е поставил за цел

да възроди византийската империя като

превземе Константинопол,

който по това време се владее от кръстоносците. На път за Кавала, където е дворецът на Мануил, Мария-Белослава посещава манастира, в който е заточена майка й Анна Рускинята. Срещата е вълнуваща. Мария-Белослава кани майка си да я придружи в новия й живот, но тя отказва, защото иска да преживее остатъка от живота си в своята втора родина България. Последната съпруга на цар Иван Асен II е Ирина - дъщеря на епирския владетел Теодор Комнин (той се самотитулова като император). Въпреки голямата разлика във възрастта им, тяхната любов е изключително силна.

Съвремениците я сравняват с тази на Антонио и Клеопатра. От брака им се раждат три деца, едното от които е момче - Михаил Асен, който по-късно става цар на България. Съвместното съжителство на Иван Асен и Ирина продължава само 4 години, защото през 1241 г. българският владетел умира. Ирина завършва дните си като монахиня Ксения.

Коментара ()

Вашият коментар