Намерили в Монтана къде да продават халва и хавлии.

Тези дни пътувах до Монтана, за да гледам представление в местния общински театър. Не стигнах изобщо до представлението, защото направо щях да си умра.

Това, което ми се случи, беше едно от най-сюрреалистичните ми преживявания. Тръгвайки към салона, естествено, трябваше да мина през фоайето, което се оказа базар за стоки от български производители.

Имаше чорапи по 90 стотинки, халва, хавлии, имаше всичко, за каквото се сетите - бикини, анцузи, маратонки, отварачки… Всичко, каквото може да ви мине през главата.

Разбирам, че трябва да се насърчават българските производители и такива базари трябва да се случват. Но да направиш такова нещо в театър, си е малко в повече.

Когато изразих своето учудване и възмущение от всичко това, ми беше казано в прав текст, че по-подходящо място в града за подобни събития няма и не е измислено. Или казано по друг начин – театърът е мястото, където трябва да се продават чорапи, анцузи, бикини...

Как звучи само! Гнусно и нелепо. И много тъжно. Замислих се как на едно такова място могат да се съберат Чехов, Гогол, Тенеси Уилямс заедно с подобни неща като изброените по-горе. Как могат да се съчетаят. Как могат да общуват енергийно. Никак.

Пътувал съм малко по света, бил съм в доста театри и съм се убедил, че навсякъде театърът е неприкосновено пространство. Той съществува, за да разказва приказки, да открива нови светове, да те отдалечава от бита и още хиляда неща.

Но най-важното - да те кара да се преосмисляш през красивото, да обърне сърцето ти наопаки, да разрушава представите за времето, да вкарва метафори в кръвното ти налягане= И какво се получава, когато видиш нещо подобно на случая в Монтана? Точно обратното.

Обадих се на приятели, които живеят на различни места в страната и разбрах, че особено в по-малките градове това си е обичайна практика - фоайетата да са базари. Хората са свикнали с това и изобщо не им прави впечатление. Те просто си пазаруват от там.

Знам, че за подобно нещо няма виновни. Всеки ще има своята гледна точка - кметове, институции, производители. А и отдавна знам, че тук, в тази държава, за нищо и никога няма виновни, всички са прави и красиви. Единственото, което искам да кажа, е, че това е пошло и нелепо, грозно и обидно=

Това е срам. И да продължа с Монтана. Наясно съм също, че в тази част на България животът е по-труден, че хората са жестоко объркани, че все едно са изоставени от всеки и от всичко. Че ще трябва много време, въпреки всякакви предизборни обещания, в този район да започнат да се случват добри неща.

Ясно е, че всичко е обрулено и сиво, мъгливо, захлупено и сгърчено. Ясно е, че този регион е една от най-болните клетки в държавата. Всичко е ясно. Но това дава ли право на когото и да било да прави от театрите базари? И как изобщо такова нещо на някой може да му мине през главата?

Нали точно от театъра, от читалището, от библиотеката започва всичко. Нали по тези места трябва да се влиза леко, на пръсти, през тези пространства се озаряваш, през тях търсиш доброто и вечното, от тях започваш да разпределяш живота си по друг начин.

Особено ако си дете, но не само. Особено ако искаш да полетиш. И как например едно дете, живеещо в Монтана, ще разбере всичко това, ще го усети, когато първата му среща в театъра ще бъде с някакво мустакато чиче, миришещо на ракия и пот, което му продава чорапи за 90 стотинки или халва на промоция?

Какъв е изобщо шансът му да види и усети, да разбере, че на този свят има и други неща освен чалга и анцузи? Никакъв.

И дано греша. Ама не греша. Знам, че днес сме в избори, знам, че в момента подобна тема никого не вълнува. Но съм повече от сигурен, че тя е много по-голяма от много други. Много по-обемна и важна. Но млъкни сърце, Чехов е невинен!