Клептоманите крадат всякакви предмети - козметични продукти, дискове, книги, химикалки, дори просто дъвки. Водеща за тях не е стойността на стоката, а просто задоволяване на желанието да вземеш нещо, обяснява френският психиатър д-р Фуше в книгата си "Как да разпознаем клептомана?".

Специалистът разкрива, че това, което е основно за пациентите, е, че те често сякаш изпадат в транс, не си дават сметка за силното си желание да вземат нещо и дори по-късно не помнят дали са го заплатили, или не. Д-р Фуше обяснява, че съвсем не става дума за планирана и обмислена кражба, а за хора, които, раздразнени от нещо - понякога дори само от силен шум, - извършват необмислена постъпка, за да компенсират по някакъв начин неприятното усещане у себе си. Психиатърът подчертава, че не всеки крадец е клептоман и често заболяването може да се използва от недоброжелатели като оправдание на добре обмислени и планирани престъпления. Но клептоманията лесно се разпознава от специалисти. Тя се характеризира с внезапно неконтролируемо желание за притежание на нещо, което дори не е ценно или от което човекът няма реална нужда; учестен пулс и завишено кръвно налягане преди извършването на действието; моментно силно чувство на успокоение след това, както и рязко спадане на кръвното налягане.

Днес се смята, че 0,5-1% от населението страда от клептомания, въпреки че не съществува единно международно изследване, даващо точни статистически данни. Основен проблем за създаване на такова е фактът, че в огромен брой от случаите проблемът се установява едва когато човек е хванат на местопрестъпление. Голям процент от засегнатите обаче дори не си дават реална представа за проблема си, преди да се сблъскат с органите на реда. Интересен феномен е, че жените страдат по-често от клептомания, като някои от специалистите го обясняват с хормоналния дисбаланс, често причина за отключване на кризите. Според д-р Фуше типичният профил на клептоман е жена на възраст около 35 години, често от средната социална класа, живееща дори в охолство, много рядко реално в бедност. Като се смята, че състоянието й е започнало да се проявява поне десет години по-рано с епизодични кражби и постепенно кризите са зачестили. Специалистът уточнява, че в голям процент от случаите проблемът се проявява за първи път през тийнейджърските години, но е възможно да бъде отключен едва в менопаузата при жените.

Основен начин да се разпознае клептоманът е безсмислеността на присвояваните от него предмети - често става дума за дребни неща с минимална стойност като химикалки или дъвки; както и за вещи, които след това веднага са захвърляни - болтчета, кламери и т.н. Според специалистите много от клептоманите никога не пазят присвоените предмети, а ги изхвърлят, с което се обяснява и фактът, че често никой от обкръжението им не се усъмнява в проблема за дълго време. Други пък все пак съхраняват някои от взетите вещи, и то единствено с цел по-късно те да бъдат разглеждани и най-вече държани в ръка - при много от клептоманите това доставя невероятно удоволствие, обяснява д-р Фуше. Психиатърът подчертава обаче, че при повечето пациенти самите предмети са без значение, а основният фактор е процесът на кражба. При някои след успешното изпълнение на престъплението се стига до усещане за пълно щастие и спокойствие. Те обаче са краткотрайни, често последвани от силно чувство за вина. С това според специалиста се обяснява фактът, че някои от клептоманите сами провокират да бъдат арестувани или след кражба отиват да върнат взетото. Има регистрирани случаи дори на пациенти, които крадат един и същи предмет няколко пъти поред, като след това отново го връщат, за да могат отново да го задигнат.

Специалистът обяснява, че причините за клептоманията са разнообразни. При някои пациенти тя се отключва като тип компулсивно разстройство вследствие на силен стрес, при други се дължи на хормонален дисбаланс и може да се прояви в периоди преди менструален цикъл или по време на менопаузата, докато при трети е начин да се компенсира някаква липса. Някои психолози изказват теорията, че клептоманията е заместител на сексуалния живот, на удовлетворение в работата или на одобрение от околните. Тъй като се свързва с риск и с извършването на нещо забранено, някои лекари смятат, че може да е сигнал за апатия в брака, потиснатост в професионално отношение или липса на каквото и да било щастие във всекидневието. Някои учени дори твърдят, че клептоманията може да е проява на потискани чувства за несправедливост особено при хора, които са били изоставени като деца от единия или от двамата си родители. Това според психолозите е някакъв подсъзнателен начин човек да получи това, което е заслужавал, воден от чувството, че има право на всичко, което му харесва. Причини за отключването на проблема може да са също хранителни разстройства, продължителна депресия, загуба на близък, прекалено напрежение в работата, чести семейни скандали, злоупотреба с лекарства и т.н. Съвременни изследвания се опитват да открият дали болестта не е генетично заложена.

Основният проблем на пациентите е, че те отказват да признаят дори пред себе си, че са клептомани, обяснява д-р Мари-Елен Брион от Френската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия. Специалистката уточнява, че в някои случаи това да бъдат арестувани за кражба, в крайна сметка се оказва положителен епизод, защото кара човек да се изправи пред реалността и да потърси помощ от специалист.

Как помага когнитивно-поведенческата терапия, четете в хартиеното издание на "168 часа".