Има заговор на антибиотиците срещу бактериофагите

Бактериофагите са вируси, които изяждат болестотворните микроби в човека. Те лекуват по-ефикасно от антибиотиците, те са и спасението срещу резистентните бактерии. Не предизвикват алергии, не потискат имунитета, не унищожават полезната флора, а на всичкото отгоре са много по-евтини от лекарствата.

Попаднат ли в бактериална клетка, фагите се размножават и я разрушават отвътре. Грузински учени са доказали, че те са ефективни при 98% от инфекциите, неподатливи на антибиотици.

Най-голямото им предимство е, че въздействат само на определени щамове патогенни бактерии. По този начин не е възможна появата на резистентни клетки. Употребата им няма странични ефекти като при антибиотиците, които унищожават и полезните бактерии и предизвикват гъбични инфекции, гадене, повръщане, диария, афти. Освен това фагите могат да се съчетават с други лекарства, включително с антибиотици.

Те са открити преди повече от век от изследовател в института “Пастьор”. По време на Първата световна война при епидемия от дизентерия той забелязва в изпражненията на оздравяващите “невидим микроб, действащ срещу бацила на дизентерията”. Откритието позволява няколко години по-късно десетки деца да бъдат излекувани от дизентерия. После бактериофагите се прилагат при какви ли не болести, дори при чума, холера и туберкулоза. Но след появата на антибиотиците те сякаш са забравени.

Според някои експерти това е конспирация, тъй като

в много случаи

бактериофагите са

по-полезни от

антибиотиците.

Особено днес, когато светът е на ръба на криза в здравеопазването. Заради прекомерна или погрешна употреба на антибиотици идва моментът, когато те вече няма да действат. Тогава медицината ще се върне с векове назад и инфекциите отново ще станат фатални. “Рискови може да са и най-обикновените операции, а драскотините да имат летален изход”, заяви още преди 3 г. ръководителката на Световната здравна организация (СЗО) Маргарет Чен.

Всяка година в света умират 25 000 души от бактерии, устойчиви на антибиотици. Най-мрачната прогноза на учените е, че в крайна сметка всички бактерии ще станат резистентни и това ще е залезът на медицината.

Фагите са решението на проблема, но има натиск лечението с тях да не се развива. Шансът да изместят антибиотиците е причината за тяхното пренебрегване под натиска на фармацевтичните гиганти. Всъщност появата през 1928 г. на първия антибиотик - пеницилина, не създава заплаха за фагите и двата типа лечение се развиват заедно.

Но през 50-те и 60-те г. на XX век са открити още над 100 вида антибиотици и лекарите вече залагат само на тях, обръщайки гръб на фагите. Тогава това изглежда оправдано, но все пак е било в интерес на фармацевтичните компании.

През 1987 г. обаче настъпва затишие и десетки години няма открит нов антибиотик. Това кара учените да се запитат дали отказът от фагите не е бил грешка.

Основен проблем пред лечението с вирусите - убийци на микроби, не е начинът им на действие, а че не могат да се патентоват. Фармацевтичната индустрия няма да печели от тях. Напротив, ще губи, ако бъдат предпочетени пред синтетичните медикаменти.

Днес най-големият институт за изследване на фагите е “Елиава” в Грузия. Там се продават и терапевтични продукти с бактериофаги в аптеките и се правят и доставки за чужбина. Но поръчките са рядкост въпреки 98-те процента ефективност. Върху терапията с този тип вируси работят и екипи в Полша, Иран и Австралия. Дори британски учени признават свойствата им и настояват фагите да се прилагат при инфекции, неподатливи на антибиотик. Екип от Кеймбридж обяви, че работи върху създаването на препарат на базата на бактериофаги за болни, на които антибиотиците не действат.

Фагите са голяма

и разнообразна

група от вируси

и ги има навсякъде, където има бактерии - във въздуха, водата, почвата, храната и в човешкото тяло. Могат да служат за профилактика и лечение на почти всички бактериални инфекции. Възможно е да се инжектират, да се дават като хапчета, разтвори, кремове, сиропи, спрейове, аерозоли и да се прилагат както вътрешно, така и външно.

Фагите убиват десетки пъти по-големи от тях бактерии, като се прикрепят и вкарват в тях своята ДНК. Така създават още десетки фаги. Когато умрат всички бактерии, жизнената основа на вирусите се изчерпва и те също изчезват.

Най-ефективните препарати съдържат десетки видове бактериофаги и това разтваря ветрилото на лечебното им приложение. Лекарства с бактериофаги обаче не са разрешени за продажба в ЕС. Прилагат се на пациенти според декларацията от Хелзинки, приета през 1964 г. – като крайно средство, когато нищо друго не помага, и то при условие че болният сам пожелае това и намери лекар, който да поеме отговорност за неизвестните последици.