Навремето се заричах, че няма да стана истерична майка, която бди денонощно над детето си и изпада в паника от най-малкия риск. И като повечето родители съвсем не изпълних обещанията си от времето преди да имам деца. Но и не само аз имам вина за това. Щях да съм много по-спокойна, ако живеех в друга страна или в друго време. Защото нашата действителност ме превърна точно в майката, която си обещавах, че няма да бъда – прекалено страхлива и виждаща опасности къде ли не.

И нима е възможно да бъда друга на фона на фактите – дете умира в училище, ритнато от свой съученик, друго е наръгано с нож в парка посред бял ден, трето е премазано от греда на футболна врата, четвърто - ударено от ток, течащ по училищната ограда. Кой е виновен за всичко това? Истината е, че всички сме виновни – като тръгнем от мен заради страховете ми, през всички родители, които създаваме прекалено агресивни и често живеещи повече във виртуалния свят личности, през учителите, които невинаги имат силите да се грижат за всички поверени им ученици, чак до управляващите, които не осъзнават, че образованието и съхраняването на децата трябва да е основният им приоритет – защото това е истинската инвестиция в бъдещето.

А от съвместната работа на Министерство на здравеопазването и на Министерство на образованието миналата година излязоха някои промени, които не само не подобряват ситуацията, а дори я утежняват. Вместо да се помисли как да се осигури да има лекари във всяко училище, се наблегна на по-маловажни проблеми. Например въведе се изискването медицинските бележки да имат номер от амбулаторен лист, което уж щяло да намали използването на фалшиви извинителни документи. Но това всъщност затрудни и родители, и джипитата и медицинските сестри в училищата. Сега основното задължение на майките и бащите, когато детето им се разболее, не е да го оставят да се възстанови, а да го разкарват веднага по лекарски кабинети (дори и да е с диария или повръщане), за да осигурят необходимите документи, издадени още в същия ден на влошаване на състоянието. А на медицинската сестра в училище – не да провери дали детето е оздравяло и може ли да се върне на училище, а да следи бележките за необходимите номера.

Да не говорим, че вече в училищата лекари няма, а на много места има само по една сестра. Дори и да е на пълен работен ден, като много са дори на половин щат – за 4 часа, тя няма как да е налична в училище и за двете пълни смени. Това по груби сметки е една сестра за почти 2 хиляди ученици – средно по 30 деца в пет паралелки в 12 класа. И кое по-първо да прави тази сестра за 4 часа – да проверява дали бележките имат номер от амбулаторен лист, да води статистика за две хиляди деца, да се затрупа с купчини документи или реално да следи състоянието на учениците и да е в готовност да реагира, ако на някого му прилошее или стане инцидент.

Освен това една сестра няма как да се справи с много ситуации, в които се изисква лекар. Ако един ученик го боли корем например, лекар би могъл да прецени дали да му даде обезболяващо, дали е необходимо да го прати на хирург, или пък става дума за нещо инфекциозно и веднага да препоръча детето да бъде изолирано от другите и изпратено вкъщи или при специалист. Медицинската сестра често няма правомощия да взима такива решения или да дава някои лекарства. Да не говорим колко по-полезен би бил един лекар при множеството травми, които могат да получат учениците. Освен това той би могъл лично да издава бележки за отсъствия, така ще следи реалното състояние на децата, ще контактува с родителите им и ще е наясно с всякакви хронични заболявания и проблеми на учениците. Навремето училищните лекари отговаряха и за ваксинациите и следяха имунизационните паспорти.

Ето защо е необходимо да се намери начин специалисти да има във всяко училище. Какъвто и бюджет да е необходим за това, животът на децата ни е по-ценен. Вместо да решат такъв основен проблем, от министерството измислиха въвеждането на ежегодни психотестове за учителите. От една страна, такива наистина са необходими за всички професии, при които се работи с хора, но преди да подлага учителите на тестове, е необходимо образователната система да осигури здравословни за психичното здраве условия на труд. Необходимо е да се направят системни и обмислени промени в цялата сфера на образованието, за да имаме сигурност, че децата ни не просто ще бъдат обучавани, но преди всичко - съхранени живи.