Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тръмп може да е всякакъв, но за данъците е прав

Европа гони производителите с високи налози и безусловен базов доход. Доналд сваля ставки, за да върне концерните от Китай

Докато пазарите и световните борси бурно приветстват всеки ход на Доналд Тръмп, много анализатори предричат апокалптични сценарии за американската икономика. От това, че бюджетът може да колабира заради намаляването на данъци до ответни реакции от страна на Китай, Мексико и Европа заради изтеглянето на щатските компании.

Горе-долу такива страховити прогнози имаше и за икономиката и у нас, когато през 2008 г. Пламен Орешарски въведе плоския данък.

Те варираха от тотален срив на приходите до колапс на цели бюджетни системи. Годините след това доказаха, че всяко намаляване на данъците вкарва повече пари в хазната и осветлява доходи и бизнеси, които иначе биха стояли на тъмно.

Сега Тръмп повежда същата битка с намаляването на сегашния корпоративен данък от 35% на 15%. Идеята му е американският бизнес да инвестира в САЩ, а не в Китай, Индия, Камбоджа и Виетнам.

Там от години изтичат капиталите на Америка и Европа, бягайки от непосилното данъчно бреме. Благодарение на което милиони европейци и американци остават без работа.

Тръмп си дава сметка, че трудно ще върне много от щатските компании, инвестирали в производствени мощности в Азия. Но той е калкурал, че заради капиталовия бум в Китай доходите там постепенно започнаха да растат, което ще прави все по-неизгодно изнасянето на производства.

Тръмп знае и, че печалбите от Китай, Индия и Виетнам в крайна сметка се връщат обратно в САЩ. Ако там бъдат обложени с 15% вместо с 35, предприемачите със сигурност ще намерят в какво да инвестират сумите, които ще спестят.

Най-вероятно ще го направят, защото Тръмп обеща да премахне всички регулации, които в момента пречат на създаването на работни места и затрудняват бизнеса.

Различните браншове от години се оплакват, че режимите, създадени при Обама, са толкова много и толкова сложни, че спират каквито и да е инициативи.

Другият важен коз на Тръмп, с който спечели пазарите, е че обеща да прави редовни срещи с шефовете на най-големите щатски компании. На тях те ще могат да поставят всички проблеми, които им пречат да инвестират и да създават работни места в Америка.

Това са причините, поради които пазарите ликуват - анализаторите са калкулирали, че ако милиардерът реализира програмата си, икономиката ще заработи на по-високи обороти. Бизнесът ще върти голяма част от освобедените си от данъци пари в САЩ, ще създава работни места и няма да има никаква нужда от социална държава.

Защото целта на Тръмп е да има работа, а не да се стимулира безработицата и помощите за безработни. Което междувпрочем е изведено в принцип на действие в ЕС. Тук до такава степен всички са запленени от социалната държава, че страните се надпреварват коя по-бързо да изгони бизнеса си към Китай, Индия, Виетнам или Камбоджа.

За да бъдат социални, повечето европейски страни създават такива данъчни ставки, непосилни акцизи и системи, че предприемачите просто не могат да издържат на натиска. Общото облагане с натрупване варира от 50 до 70 на сто. България също не прави изключение въпреки 10-те процента плосък данък върху доходите и печалбите.

Всъщност логиката в Европа е тук да се плащат най-високите данъци и акцизи, за да сме един социален съюз, където ще има достатъчно за безработни, пенсионери, студенти и др. Резултатът е безпрецедентно бягство на компании от Стария континент в посока Азия.

Едва ли някой може да се сети за голяма европейска компания или известна марка, на чийто етикет да пише, че се произвежда в ЕС.

Парадоксът е, че колкото повече компании бягат, толкова повече лидери в Европа говорят за социална държава и за повишаване на данъците. У нас периодично възникват подобни изкушения и бе истинско чудо, че БСП се отказа от идеята да премахне плоския данък.

Паралелно с това медиите в ЕС периодично публикуват материали за безработни, които твърдят, че им е много по-изгодно да получават помощи, отколкото да работят.

Стигна се до парадокса в ЕС официално да се обсъжда безусловен базов доход от над 500 евро. Тази година той ще бъде въведен експериментално във Финландия. Което е най-лесният начин Европа да доизгони големите си производители, преследвайки мечтата за социална държава. Защото тези пари, преди да бъдат дадени, някой трябва да ги е изкарал.

Проблемът е, че бягайки, бизнесмените оставят огромна армия безработни. Те заедно със застаряващото население все по-трудно могат да плащат пенсиите на нарастващия брой пенсионери. Така се получава омагьосан кръг, от който няма излизане.

За разлика от ЕС Тръмп поставя нещата на мястото им - първо трябва да върне компаниите в САЩ и да накара тези, които са там

да създават добавена стойност и работни места Колкото повече хора работят, толкова по-малка нужда има от социална държава. Следователно няма нужда и от високи данъци. Ето затова Тръмп планира и намаляване на налозите върху доходите на обикновените американци.

Всъщност това е и основната разлика между Брюксел и Вашингтон. ЕС се управлява предимно от бюрократи и чиновници. В най-добрия случай лидерите на Европа са били наемни работници или служители в някоя компания.

За разлика от тях Тръмп е предприемач, който знае как се изкарва всеки долар, как се плащат данъци, знае какво е да си във фалит и как се стига отново до върха в бизнеса. За съжаление повечето лидери в ЕС и чиновниците в Брюксел знаят само как да пилеят парите ни. Резултатът е, че от 2008 г. Европа е зациклила и не може да излезе от кризата.