Злобата, мизерната и дребнава жестокост не могат да спрат този, който върви напред
Когато написах във фейсбук, че съм издал нова книга с разкази в едно от най-добрите издателства за българска литература и че се радвам да работя с тях, че отново пиша - след период, в който нямах издатели, пък и бях зает с фермерство и пътувания в чужбина - за представяне на преведените в Швейцария, Австрия и Германия мои книги... Не можах да отида за съжаление и до Москва, където в същото време издадоха романа ми Лудост... Но така де - като написах това с искреното и добро желание да споделя радостта си с хората и да зарадвам някои от тях, поне тия, които харесват това, което пиша - а те поне доскоро бяха много (докато медиите не направиха всичко възможно да ме представят в най-лоша светлина с характерното си безцеремонно, алчно и малоумно бездушие - след като десет години бях помагал на същите тия медии - с хиляди участия - в десетки телевизии и вестници, списания и сайтове - безкористно) - и ето - този човек - аз - започнах да изглеждам в очите на много хора, които нито ме познават, нито са чели нещо от мен, нито са чели книга въобще - да изглеждам като нещо, което не съм.
Тези хора нито са ме виждали, нито живеят с мен, нито знаят с какво се занимава и какво съм направил и правя в живота си. От тях, след публикуването на това мое добродушно съобщение, получих десетки коментари. Те варираха от "Жалко за таланта" до "Оставете я тая мърша, гаден алкохолик, заради такива като него напуснах България". Наричаха ме пропаднал тип, некадърник, псевдоталант, самозван писател, жалък боклук, измислен драскач и как ли още не. Но най-вече - алкохолик. Което според мнозина явно е наистина най-подходящия начин да излееш злобата си към някого.
Според мен това е някаква нелепост - то е като да кажеш на някой със злоба и с желание да го обидиш жестоко, че е диабетик. Но как да обясня това на злобните? Както и да е.
Искам да кажа това: Злобата, мизерната и дребнава жестокост на тия, които обичат да мразят и друго не умеят и не правят в жалките си животи...те не могат да спрат тоя, който върви напред.
Да.
ПП На всички, които коментират това, което публикувам сега с: Стига си хленчил и стига си ни занимавай със себе си - ще кажа: Никога не хленча, просто понякога се възмущавам от злобата на нищожествата; а и не занимавам никого със себе си. Защото това е Моят Дневник. Да.
(*От фейсбук профила на Калин Терзийски)
Най-четени
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Секретно Защо Третото българско царство няма корона?
Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата и официалните бланки Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели Претърпяват няколко промени
-
Изумителни деца виждам по българските училища
Вчера бях в Мездра – на срещи с учениците от училищата „Иван Вазов" и „Христо Ботев". Изумителни деца виждам по българските училища. Будни, любопитни, с отворени сърца към света
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа
-
Галерия Любчо Нешков: Желев спря тайна среща на Попов, Милошевич и Мицотакис за подялба на Македония
Трябваше да се срещнат премиерите на Гърция, България и Сърбия, но президентът спря в последния момент Димитър Попов, разкрива журналистът Когато бе ясно