Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Древните египтяни, шумерите, гърците и много други са били наясно със свойствата на опиумния мак и са го използвали много широко. Така правят и днешните лекари. Медикаментите от маковия сок като морфин, кодеин, оксикодон и хидрокодон, наричани общо опиати, са в основата на всички препарати срещу болка и се използват в болниците по цял свят.
За нещастие към тях се привиква много бързо. Нелегалната им употреба е достигнала мащаба на епидемия, и то не само сред тези, които нарочно и съзнателно започват да вземат наркотици, за да се отпуснат и да им стане хубаво. На много наркомани опиатът е бил предписан съвсем законно от лекар, но се оказало, че те не могат да го спрат. Резултатът е твърде много смъртни случаи.
Ето защо учените отдавна търсят начини как да възпрат опиталите опиати да престанат да ги вземат. През декември “Икономист” съобщи за първи успех в това търсене. Екипът на д-р Ким Янда от института “Скрип” в Ла Йола, Калифорния, е създал антиопиумна ваксина.
Ваксините действат,
като приучват
имунната система
да разпознава дадена молекула като заплаха и в отговор да създава антитела за тази молекула. Антителата са специални имунни белтъци, които са способни да разпознават дадени молекули и да се закачват за тях, като по този начин блокират нормалното им действие.
Обикновено като молекулни мишени във ваксините се използват части от патогени (вируси или бактерии) и дори цели микроби, но неутрализирани. И тъй като опиатите не провокират с нищо имунната система, те могат да бъдат накарани да го направят само ако бъдат химически “защипани” с подходящ белтък. Той ще подмами имунната система да произведе антитела срещу опиатите.
Досега този подход не бе довел до създаване на ефикасна ваксина, тъй като произвежданите антитела срещу опиати не могат да се прикрепят достатъчно здраво към мишените си, за да спрат действието на опиата.
Д-р Янда казва, че открил защо е така. Според него защипаните с белтък версии на наркотиците, наричани хаптени, не наподобяват достатъчно истинските наркотици. В частност, с цел да улеснят прикрепването на хаптена към белтъка носител, досега учените са подменяли една от метиловите групи в него (тя е от 1 въглероден и 3 водородни атома) с амидна група (1 азотен и 2 водородни атома).
Д-р Янда направил опити с хаптени на оксикодона и хидрокодона - два от най-често предписваните опиати. Но ги свързал с белтъците чрез метиленови групи (1 въглероден и 2, а не 3 водородни атома с двойна, а не единична връзка). Така
много точно
наподобил
метиловата
структура на
опиатите
и постигнал здраво прикрепяне на антителата.


Щом приготвил два варианта на ваксината с двата хаптена, екипът на д-р Янда я инжектирал на две групи мишки. На трета група, която служела за контролна, инжектирали разтвор на соли. След това дали на трите групи съответния опиат - оксикодон и хидрокодон в чист вид. Изчакали да подейства и нагрели силно опашките и лапите на мишките, за да индуцират болка.
Ваксинираните много по-бързо реагирали на паренето в сравнение с тези, които получили соли вместо хаптени. Това означава, че ваксината е подействала и успешно блокира наркотичния ефект.
Нещо повече - при следващите експерименти се доказва, че това блокиране е налице между два и четири месеца. Ако ефектът е подобен и при човека, този период е достатъчно дълъг, за да се прекъсне всякаква зависимост. Но и достатъчно къс, за да позволи на лекарите и за в бъдеще да предписват същия опиат на пациента.
Ваксините на д-р Янда освен това предпазват и от смъртоносна свръхдоза. Когато екипът му инжектирал много висока доза хидрокодон на мишки от контролната група (неваксинирани), само 25% от тях са останали живи на следващия ден. При ваксинираните животни оцелелите са били 62,5%. Подобно е съотношението и при инжектиране на свръхдоза оксикодон - 14,2% спрямо 37,5%.
Според д-р Янда тези резултати показват, че антителата, породени от новите ваксини, се свързват много по-здраво с циркулиращите в кръвта молекули на опиата. Ако е прав и ако подобен имунен отговор бъде регистриран и при хората, това е пътят към спасението на наркоманите от тяхната зависимост.

Още интересни материали, четете в печатното издание на в. "Здраве без лекарства"