Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живот след смъртта: Харвардски професор доказва съществуването на отвъдния свят

"Преминах през първоначално, примитивно ниво на съзнанието, чувствах се сякаш заровен в земята. В един момент отгоре започна да се спуска същество от светлина, което отвори процеп в тъканта на онази груба реалност и усетих как преминавам през отвор като през портал към пленително красива, плодородна долина, изпълнена с буйна растителност, където водопади се вливаха в кристални вирове. 

Усещах се като петънце от съзнание върху крилото на пеперуда сред пърхащи рояци от милиони други пеперуди. Видях множество по-големи вселени, имащи форма на нещо като свръхсфера Издигах се, докато достигнах до едно ядро – безпределна мастиленочерна тъмнина, изпълнена и преливаща от неописуема любов. 

Осъзнах, че Вселената е по-голямо, по-добро и по-красиво място, отколкото някога бих могъл да мечтая. Бях неотделима част от цялото – както сме всички ние – и си дадох сметка, че тъгата и страхът, които бях изпитвал в миналото, са били резултат от това, че някак съм забравил този най-съществен факт.”

Това не са думи на писател фантаст, нито на духовен учител или запален по езотериката човек. А са думите на неврохирург от Харвард, който посвещава живота си на науката – Ибън Алегзандър, автор на книгите “Доказателството за рая” и “Карта на рая”. Вследствие на много рядък вид бактериален менингит Ибън изпада в дълбока кома за седем дни, през които има необясними изживявания, които описа като пътешествия през редица надфизически светове. Години наред се опитва да ги разбере и осъзнае.

Ибън Алегзандър завършва Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил през 1976 г. със специалност химия и се дипломира като лекар в Медицинския университет “Дюк” през 1980-а. Изкарва стаж в Масачузетската многопрофилна болница, защитава аспирантура по цереброваскуларна неврохирургия в Нюкасъл-Ъпон-Тайн в Обединеното кралство. След което 15 години работи в Харвардския медицински университет като неврохирург. Оперира безброй пациенти с критични, животозастрашащи мозъчни увреждания.

Посвещава се на науката. На 54-годишна възраст е покосен от много рядък вид бактериален менингит и изпада в дълбока кома за седем дни. Лекарите са ужасени от показателите му, първоначалното му състояние е толкова тежко, че не му дават повече от 30% възможност да се възстанови. След прилагането на силни антибиотици състоянието му не само не се подобрява, а мозъчните му функции рязко се влошават. Специалистите обявяват на роднините му, че вече шансовете за пълно възстановяване са по-малко от 10%.

И тогава чудото се случва – Ибън идва в съзнание, и то със много ярки спомени от пътешествие, което е осъществил, докато е бил в кома. Възстановяването му е бавно – с дни, седмици, месеци. Първоначално възвръща способността си да говори, но не разбира кой е, нито къде е. Бръщолеви странни неща – сякаш е друга личност, разказва за непознати реалности и странни светове.

Точно осем седмици му трябват да възстанови научните си знания, но всъщност никога не става предишният тип учен, какъвто е бил: “Бях друг човек, различен от преди. Нещата, които видях и изпитах, докато бях извън тялото си, не избледняха като сънища или халюцинации. Те останаха и колкото повече време минаваше, толкова по-ясно разбирах, че случилото се през онази седмица, прекарана извън физическото ми тяло, бе пренаписало всичко, което мислех, че знам за съществуването, живота и Вселената.”

Ибън описва преживяванията си като ултрареални. “Всичко бе прекалено реално, за да е реално”, казва на близките си. Първоначално те мислят, че това са халюцинации заради лекарствата и комата, но той не се отказва от твърденията си, а се посвещава на това да изследва какво представлява феноменът преживяване на границата на смъртта.

Среща се със стотици хора, имали подобни инциденти, изучава възможностите на мозъка да съхранява спомени и как се различават реалните от измислените, проучва вярванията за отвъдния живот на различни народи и религиозни течения. След месеци опити той сам си поставя диагноза:

“Докато съм бил в кома, мозъкът ми не е работел неправилно, а изобщо не е работел. Сега знам, че вероятно това е причината за дълбочината и силата на преживяванията на границата на смъртта, които самият аз имах. Много от описаните близки до смъртта преживявания са възникнали, когато сърцето на човека е отказало за известно време. В тези случаи неокортексът временно е неактивен, но не е твърде увреден. В моя случай неокортексът е бил извън играта. Сблъсках се с реалността на съзнание, което съществуваше напълно свободно от ограниченията на физическия ми мозък.”

И допълва: “Като лекар с дългогодишна кариера в уважавани медицински институции като Дюк и Харвард аз бях съвършеният скептик. Ако някой споделеше с мен, че е имал преживявания на границата на смъртта или е видял починал роднина, който му е казал, че с него всичко е наред, бих го погледнал със съчувствие, но определено бих отвърнал, че това са фантазии. 

Бях твърдо на страната на науката; днес обаче не съм. Това не означава обаче, че съм застъпник на догматичната религия, съвсем не. По-скоро съм застъпник на трета страна, която смята, че както науката, така и религията имат какво да ни научат, но нито едната, нито другата са открили или някога ще открият поотделно всички отговори.

Тази трета страна вярва, че сме съвсем близо до откритието на нещо напълно ново – венчаването на духовността с науката. Факт е, че науката и вярата – двата пътя на познание на света, които дефинират нашата култура, се преплитат много по-здраво, отколкото си мислим. Цялата концепция, че науката и вярата са две противоположни страни, е плод на въображението.”