Две от най-бляскавите кариери в автомобилния спорт – тази на италианската марка “Ланча” и на световния шампион Юха Канкунен (Фин), започват като резултат на хитри мениджърски игрички на италианците. През 1987 г. на финала на рали “Монте Карло” избухва нечуван до този момент скандал в световното първенство.

Макар да е начело в генералното класиране, финландецът Юха Канкунен спира на 3 метра от финала на последната скоростна отсечка и демонстративно оставя съотборника си Мики Биасион (Ит) да пресече линията преди него, изпреварвайки го с 59 сек.

На следващия ден снимката, направена от Пино Алиеви, как Канкунен е спрял пред финала и чака италианецът “да го победи”, обикаля спортните медии, а спонсориращият ралито френски вестник “Л’Екип” я помества на цяла страница.

Скандалът става още по-грандиозен,

след като се разбира, че всичко това е било резултат от договорка между Биасион, мениджърът на тима Чезаре Фиорио и световният шампион Юха Канкунен.

В последния ден от “Монте” на три пъти се кара най-тежката отсечка във Френските Алпи– емблематичната “Кол де Турини”. Веднъж състезанието е на изкачване, два пъти – на спускане през заледените серпантини към малкото градче Ментон.

Договорката

е направена

зад сервизния

бус на отбора.

“Мартини Ланча”, който за този сезон вади най-новия си модел – “Ланча Делта HF 4WD”. И двамата пилоти имат шанс да спечелят първото състезание от годината, но предимството е на страната на мустакатия финландец.

В същото време Марку Ален (Фин), третият пилот на отбора, е извън шестицата и това прави уравнението на Фиорио много по-лесно.

Той е наясно, че в битката за първото място може да отпаднат и двамата и тогава провалът ще е грандиозен, което във ФИАТ няма как да му простят. Затова

решава да

опрости задачата:

който от тях вземе две от трите отсечки “Кол де Турини” му се гарантира първото място, а победеният в този етап играе за първенеца и пази авантажа му в общото класиране.

“Изглеждаше справедливо решение – каза ми 9 години по-късно Канкунен, който отново бе в “Тойота” – Първо и второ място за дебют (това е първо участие на “Делта HF 4WD” – бел. ред.) бе идеално. Би било истинска драма, ако нито една от двете коли не стигнеше до подиума…”

Финландецът печели едното спускане и качването, Биасион – второто спускане. Тогава

Фиорио нарежда

на Канкунен да пусне италианеца пред себе си.

Това става преди 24-тия от общо 26 етапа, в който световният шампион води с 12 сек. пред протежето на “Мартини Ланча”. Към тях Канкунен прибавя още 7,7 сек и за ужас на Фиорио повежда с комфортните 19,7 сек.!

После идва демонстрацията на финала и… измъчената победа на Мики Биасион, шампанското и огромната радост на тифозите. След награждаването Канкунен не може да бъде открит за традиционните интервюта.

Клюката твърди, че е

имало разговор на

четири очи между

Фиорио и пилота,

в който мениджърът обяснил, че ако не е била отборната заповед за победа на Биасион, от понеделник, 23 януари 1987 г. е трябвало да напусне поста директор на мотоспорта на групата ФИАТ.

Как се реваншира съдбата на Фиорио - четете в хартиеното издание.