Актрисата прати пожелания за добро здраве на своя голям приятел Стефан Данаилов за рождения му ден

"Много се смях, че някои журналисти написаха колко още часове ми остават да лежа в болницата. Ами то си е така - започнах обратно броене. До събота - вероятно около обяд, но и аз не знам точно кога - от лекарите зависи и от последната визитация, ме изписват. Ще броя 10,9,8...0 и беж към вкъщи" каза Стоянка Мутафова от клиниката, в която прекара толково време, колкото общо не е била в болница през целия си живот - цели 12 дни , ако брои и утрешната съботна "половинка ден".

Намираме актрисата в добро настроение, събира си багажа - "то пък какъв багаж, една ношница, халат, чехли", смее се тя. Разбира се, няма да забрави и червилото, което поискала от Муки още първия път, когато щяха да я изписват, но я задържаха заради настинката. "А, ще се начервя, ще направя буклите, нали съм вече здрава", казва голямата комичка.

"Днес - 9 декември, беше хубав ден за мен. Рожден ден има моят голям приятел Стефан Данаилов! Чух, че ме е споменал по телевизията. Каква съм била фурия, че още играя... И аз си спомних за него. Имаме много общи приключения. На колко турнета сме били заедно, аз пътувах винаги в неговата кола, говорехме си с часове", връща лентата Стоянка.

В момента в хитовата постановка "Госпожа Стихийно бедствие" играе Ирен Кривошиева, която редовно посещава Стоянка в болницата и повдига духа й. Заедно бяха на гастрола в САЩ. Несмело питаме дали тук няма конфликт на интереси - знае се историята на Ирен с Данаилов, тя написа книга...

"Абе какъв конфликт! Откровено си говорим. То вече всичко е ясно. Стефан отдавна е приел Владко като свой син, но години Ирен беше в САЩ, той не беше до него, не са имали възможност да общуват като баща и син. Стефан е прекрасен човек. Душата си дава за близките си хора. Много, много тежко преживя, а и все още преживява кончината на Мария. Тя беше неговата вселена, неговата опора, неговия свят и уют. Боже, колко беше красива! Какъв крак, какво кръстче, а и тия огромни зелени очи... Мъже и жени се обръщаха след нея. Ама и след Стефан... Ален Делон! А тя се колебаеше дали да приеме любовта му, чувствата му, че беше по-млад от нея. Но добре, че прие,  подреди живота му, организира света му. Ах, Мария, Мария... Не е светец Стефан. Че кой е... Но тя беше винаги за него на първо място", разказва Стоянка Мутафова, свидетелка на тяхната голяма любов.

Стоянка е близка с цялото семейство Данаилови. Майка му била изключително красива и много властна. Когато тя говорела, всички мълчали - и Стефан, и баща му. Когато сестра му Росица направила вила в Драгалевци, там ставали щури купони. Веднъж ги затиснал снегът, сложили походни легла и всички налягали в огромния хол. Спокойствие, тишина, гостите спят, само Стоянка и Калоянчев, който като нея също имал проблеми със съня, не спели. Даже Нейчо Попов тихо похърквал до нея. А Калата мине не мине час се обаждал: "Да знаеш, аз не спя!" А Стояна отвръщала: "И аз не спя!" Така откарали до сутринта.

Традиционно Стефан Данаилов дава курбан в края на декември, кани приятели и лекари за здравето на Росен Цанков - сина на Мария от брака й с режисьора Вили Цанков, който той отглежда като свое дете. "Ние сме съседи в "Лозенец". Срещам един ден Мария на пазара - на човек не приличаше, кафява направо. Бях чула, че синът й има здравословни проблеми. "Стоянче, Росен е парализиран, неподвижен, но днес си премести погледа. Не очите - погледа! От дни излизам за първи път от къщи, а Стефан не е мигнал. Сега чак малко се отпусна. Полегна."

От този момент, от това мърдане на погледа, започва възстановяването на Росен, който сега е известен продуцент и е дарил майка си и Стефан с двама внуци, вече студенти в НАТФИЗ. Затова Стефан прави този курбан, а сега ще покани и своите лекуващи лекари.

"Такъв е той, мило и драго дава са семейството си. Широка душа. Много го обичам и му желая за рождения ден да е все същият чаровник, какъвто го знаем. Ама бил недовиждал. Ама не можел да ходи! Пита ли ме мен, дето съм точно 20 години по-дърта от него! Я да не преиграва! Я марш на сцената, Стефане", заканва се на своя любим колега Стоянка.

Чула е, че Стефан съжалява, че вече почти няма с кого да си говори - много приятели вече са на небето, че би желал да отиде да кара Коледа в къща на морето, но с кого? "Питате ли ме мен? Аз с кого да си говоря? С котарака Чарли. Милият! Чака ме на вратата, каза ми Муки. С годините идва самотата. Добре, че е Муки да си продумаме. Калата го няма, Кольо (Анастасов) си отиде - Колето, с неговата усмивка..., Васил Попов... Дано са ми запазили място на небесната сцена", въздъхва тя.

Това връщане назад в спомените я ободрява. Готова е за утрешното изписване.