Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Василе, айде come here, come on!

Ходих днес до мола за някои неотложни покупки и искам да ви разкажа за видовете, на които се натъкнах и техните характерни особености. Из “Ориндж” се щураше Томислав Дончев, него не го броя, човекът изглежда прилично и дискретно. Влязох обаче в “Хиполенд” за едно много важно нещо и първото, което чух беше: “Василе, айде come here, come on!"

Мама, татко и аз, родители на средна възраст, без отличителни белези и малко момченце с неподстригана руса косичка. Нищо, казах си, идиоти, подминах ги. Моите неща са в чааак в дъното, където обикновено няма наплив и сега беше пусто, почнах да свалям от стилажчето, но артикулите се оказаха бая височко, налагаше се леки набирания да се правят, а аз стисках в едната ръка чанта, яке и пълен плик с други важни неща. Разтоварих се пъргаво на земята, запретнах ръкави и започнах ровенето. И какво мислите, че се случи точно в този сублимен момент, докато се разтягах като ластик, настъпвах си якето и ми звънеше телефона? Земетресение? Не, по-лошо!

Дойдоха двама англоезични гейове на средна възраст, застанаха точно до мен, ама на милиметри, единият даже ми посрита плика, и започнаха да се снимат с огромни плюшени мечки, тигри и слонове. “Йес! Брилиант! Лъв ю! Суиииииит…” Мина ми през акъла да ги оскубя, но бяха кубета и двамата, откровени, но въсторжени олигофрени. Продължих да си ровя и да си разглеждам моите неща и по едно време единият изпъшка, че му влизам в кадъра, докато другият му позираше прегърнал нелепо ухилен тигър и великанска Мини Маус.

Най-накрая си намерих нещото, докато си нарамвах с дисагите, те се заливаха от смях, защото бяха бутнали някакви маймуни, които нападаха една върху друга, застрелях ги на ум с базука и хукнах към касата, представяйки си как зад мен изригват пламъци и перушина. Обаче точно на първия завой налетях на кого? Е как? “Василе, айде, come оn, бе!”

Финалът ми е в аптеката. Още от вратата фармацевтката ми хвърли изпълнен с отчаяние поглед, имаше нестабилен и отчаян вид. Възрастна жена, адски слаба, с гърбав нос, тип Баба Яга анорексичка, плащаше два и шейсет по следния начин: “Такаааааааааа, значиии едиииииииииииин, такааааааааа, дваааааааааа, а това два ли са, неееее, едиииииииин…..”

Трябва да беше започнало отдавна това пазаруване, защото на аптекарката й се пищеше. Аз се поразсеях, поразръчках козметиката, открих например нощен крем за лице от канабис, и най-накрая, когато онази си плати и си взе касовата бележка, вместо да се разкара и да я забравим завинаги, нахалната баба-социопат почна: “Създадох ли ви някакви проблеми?” Аптекарката каза: "не, не, няма никакъв проблем, всичко е наред", обаче идиот от такъв калибър не се предава лесно, той се бори до последния си дъх: “Не, питам, защото изглежда, че аз вечно създавам проблеми. Всички казват, че създавам проблеми, на вас създадох ли ви? Аз и друг път съм идвала и вие винаги се държите с мен така, все едно аз ви създавам някакви проблеми…”

Не знам защо не избягах, имаше още, което ми се губи, не помня края, имам бяло петно.

*От фейсбук