Терапията на Иван Раев е призната в цял свят.

Една лятна вечер на 1922 г. билкарят Иван Раев е извикан в чирпанско село. Една жена от месеци не е ставала от леглото и не се знае какво й е. Тя сякаш спи - с каменно лице е, не шава, не реагира на думи и на допир.

Това ще да е “сънната болест”, казва си Раев и вади от торбата си шепа корени от лудо биле. Нарязва ги ситно и ги слага във врящата вода за 10-15 минути. Дава на жената да изпие чаша от отварата.

Тя обаче започва да се гърчи. Съпругът и роднините отправят първо питащи, после заплашителни погледи към лечителя. Той пристъпва от крак на крак и поглежда към вратата.

Казва, че ще излезе “на повънка” и тъмнината го поглъща. На сутринта близките на болната вече го търсят, но за да му му платят. Жената няма конвулсии, дори поискала да яде.

Раев е роден през 1876 г. в Сопот - град на билкари и лечители. Най-известен от онова време е Никола Пенчев, който лекувал с над 300 билки. Бащата на Иван бил тъкач, но също събирал билки. С лудо биле (беладона) лекувал “биволската болест” по животните, подобна на “сънната” при хората.

Иван следва призванието на баща си. Изучава билките, продава ги за чай и така се прехранва. През 1900 г. отива в Цариград при един ходжа, също лечител. Учи се при него 5 г. и се връща в Сопот с дебела книга, подарък от ходжата. В нея са описани лечебните свойства на много растения, има и ориенталски рецепти.

В следващите години Раев се прочува из цяла България като лечител, а и защото не настоявал да му се плаща. През 1919 г. той се жени за 23-годишната Неда, дъщеря на билкаря от с. Шипка Петър Антипов. Строят си къща, раждат им се момче и момиче и оттогава Раев вече е с прозвището “лечителя от Шипка”.

Тук той установява, че активната съставка от корена на беладона най-добре се извлича с бяло вино. Че индийското орехче подобрява приема и че активен въглен в отварата предпазва стомаха.

Продава лекарството си заедно с инструкция за употребата му в “Магазин Раев”, наричан просто “Билка”.

Медицинската наука отдавна знае за този “самозванец”, но едва в средата на 20-те г. взема отношение. Младият фармаколог от Софийския университет Петър Николов е бил наясно, че още от древността с беладона са лекували нервни болести. Той изучава състава на лекарството на Раев, изпитва го на болни и стига до извода, че лечителят постига по-добър ефект от всички други терапии, прилагани дотогава.

В статия Николов пише: “Имахме възможност да наблюдаваме действието на лечението при дотогава нелекувани болни. Симптоматичните подобрения у тях са толкова явни, че може да се допусне, че не се касае за паркинсонизъм, а за друго заболяване.”

Николов установява и че ефектът на беладоната се дължи на алкалоидите атропин и скополамин. Така недоверието към лечителя от страна на медицината спада, а в обществото той е вече легенда. Славата му стига до цар Борис III.

През 1918-1919 г. испанският грип е покосил милиони по цял свят. Но след него друга епидемия от непозната болест взема много жертви. Тя започва със симптоми като паркинсон, често внезапно - след бременност, след голяма физическа или психическа травма или след невинна настинка. Тялото се руши, но човек е с ума си и в съзнание до края. Мнозина не издържат на мъките и се самоубиват. При децата се получават психически нарушения.

Лекарите са безсилни. Често дегенеративните изменения се проявяват години след острата и заразна фаза. Болестта е изучена от гърка Константин фон Економо. Той е роден също през 1876 г. в Румъния, а учи медицина в Австрия. През 1916 г. описва болестта като възпаление на мозъка и я нарича летаргичен енцефалит (Encephalitis lethargica). “Летаргичен”, защото болните са като статуи - не се движат и не говорят. Днес я наричат “летаргичен енцефалит на Фон Економо” или “постенцефалитен паркинсонизъм”. Но това всъщност е “сънната болест”, която Раев лекува.

Италия е особено засегната от епидемията и опитва срещу нея какво ли не: сокове от хипофиза, екстракти от билки като индийски коноп и татул, вещества като никотин и кураре и др. Прилагат се и алкалоидите атропин и скополамин, но резултат няма.

Един италиански полковник в България също се разболява. Чрез двореца Раев е докаран в София да го лекува. И полковникът оздравява.

Царска сгледа

На 25 септември 1927 г. Борис III е поканен на обяд в имението Сан Росоре близо до Пиза от крал Виктор Емануил и кралица Елена. Там е и една от дъщерите им - 20-годишната Йоана Савойска, Джо, както я наричат вкъщи. Изглежда, целта е била гостът да се запознае с нея и през 1930 г. Джо става българска царица. Разговорът се води главно между кралицата и госта. Става дума и за епидемията в Италия. Борис е на “ти” с ботаниката и споменава за беладоната, която един българин използва за цяр. Кралицата вече знае за излекувания полковник и след обяда вика проф. Панегроси, преподавател по невропатология в Рим и клиницист с богат опит с болни от енцефалит.

Решено е цярът на Раев да бъде изпробван. Внасят го и Панегроси следи прилагането му в няколко болници. Но броят на нуждаещите се расте и българското лечение започва да се прилага навсякъде в Италия. Към поликлиниките се създават “специални клинични секции”, а в Рим се основава институт “Кралица Елена” за изследване и лечение на енцефалит.

През април 1934 г. италианска дипломатическа кола спира пред пощата в с. Шипка. От нея слиза Панегроси и търси Иван Раев. Кани го в своята клиника в Рим. Отначало Раев се опъва – къде ти, от Шипка в Рим. Но царица Йоана е настоятелна заради майка си и Раев тръгва за Рим в царския вагон с преводач и телохранител. Влакът вози и няколко чувала с корени от лудо биле.

Италия посреща Раев с почести. Дават му орден “Кавалер на короната”, значителна сума пари и портрет на кралицата с автограф. Той остава 1 г. и успява да излекува над 1400 души. Методът му официално е наречен “българско лечение” (Curra bulgara). Римската болница, в която работи, е преименувана на “Д-р Иван Раев” и така се казва и днес. Титлата “доктор” му е присъдена от Италианската медицинска академия.

След като се връща, д-р Раев открива малка лечебница в Шипка. Софийските фармацевти Панчо Накашев и Константин Цанков заедно с него създават форма на лекарството на име “Белабулгара”. То се предписва за “потискане на болестта на Паркинсон” и се продава в аптеката на Накашев на ъгъла на булевардите “Витоша” и “Патриарх Евтимий”. Името му означава “хубава българка” подобно на bella donna – “хубава жена”. На 13-ия световен лекарски конгрес през 1940 г. д-р Джозефин Нийл, невролог от САЩ, обявява “Белабулгара” за най-ефикасното средство срещу енцефалита на Фон Економо.

В по-ново време делото на Раев потъва в забрава. Един италиански изследовател в книгата си за него разказва за приноса на билкаря в битката с болестта. Накрая споделя, че пътувал специално до България да търси сведения за Раев, но не намерил кой знае какво. Все пак е “утешен”, че гробът му е обрасъл с... билки.

Днес в Сопот има паметна плоча на родната къща на Раев. Градската болница носи неговото име. Главната й сестра Росица Николова любезно предостави единствената снимка на Иван Раев за тази статия.

Той умира от инфаркт на 62 г. Става му лошо във файтон на път за гарата в Пловдив на 15 септември 1938 г. Отивал е да запише сина си във френското училище.