Нужен е регламент за зверските породи кучета.

Тези дни в бургаския квартал “Лазур” мъж на 25 години с име Живко разхождал питбула си пред хипермаркет. Кучето подгонило улична котка и я захапало. Тогава собственикът на кучето извадил нож, с който разпорил и умъртвил котето пред погледа на майки и деца.

Жени започнали да реват ужасени, прикривали очите на децата си, за да не гледат. Когато прочетеш подобна информация, първата мисъл, която ти идва в главата, е, че тук, по тези ширини цивилизацията не е навлязла. Липсва.

И защо тук-таме имаме театри, библиотеки, галерии, училища, всякакви такива работи, когато приматството става все повече и повече. Когато мисленето на подобни живковци, напомпани в кварталните фитнес зали, ни превзема. Завладява ни. Махам това “какъв човек трябва да бъдеш, за да го направиш, да ти мине през главата, през душата, през всичко?” Не си човек! Ясно е.

Видях и снимката на коткоубиеца във вестник “24 часа”. Тя потвърждава това и всеки може да я види.

Но другото ме вълнува повече. Защо се стигна дотук? Защо такива подобни са дори герои в очите на много хора, пример за подражание са? Защо изобщо ги има тук-там? Повече от сигурен съм, че този в момента се чувства герой, медии пишат за него, в града организират протести срещу него, името му плува в социалните мрежи, фитнес осанката му - и тя. Той е герой.

И как ще се оправят нещата тук, когато едни хора изграждат, мислят, правят, мечтаят някакви различни, не такива работи, а други ходят по улиците с отвързани питбули и с ножове в джобовете. Или мачкат наред по зебри и пешеходни пътеки. Няма как да се оправят. Нещо липсва. Нещо не е както трябва. Има нещо сгрешено.

Махам тези леки, лирични отклонения и започвам да говоря малко по-практично. Познавам хора, които отглеждат подобни породи кучета и знам какви усилия полагат - училища, занимания, тестове. Виждал съм обаче и други, които избиват комплексите си чрез тях.

Наместват неразбраните си светове. Олицетворяват се чрез тях. Как се пуска отвързан питбул, и то пред хипермаркет, където е пълно с хора? Как става това нещо? Това не е ли висша комплексарщина? Висша е! Какво искаш да кажеш с това на света?

Или ти си просто нечленоразделен и можеш да се изразяваш само чрез кучето си? Не е ли дошло времето да има нещо като закон или правилник, или не знам какво, за собствениците на подобни породи и да се знае какви хора са - психически. Да преминават поне през елементарни медицински тестове, с които им се разрешава да се грижат за подобни породи. Защо не да им се изисква и някакъв образователен ценз? Лично според мен това са съвсем нормални и естествени неща.

И още нещо, леко встрани от темата. Има ли някаква възможност глобите и наказанията да станат жестоки, когато кучето ти не е на повод по улици, булеварди, тротоари, на места, където е пълно с хора? И тук говоря не само за питбули, а изобщо.

Отвързани кучета, които се движат на пет-десет метра от стопанина си, са обичайна картина навсякъде. Или казано по друг начин, когато си решил да отглеждаш любимец, знай, че има норми, които трябва да спазваш, за да не пречиш на останалите.

Има хора, които не обичат, които се страхуват, които се стресират от куче. И те са в абсолютното си право. Не всеки е длъжен да благоговее пред кучето ти.

И да се върна пак на случката пред хипермаркета. Тя е огледална версия на толкова много неща, които се случват тук. На измислените герои, на фалшивите добродетели, на беззаконието, на мечтите менте, на подобни работи, в които се давим и от които не можем да излезем. Ето по тази причина много хора с различна ценностна система продължават да напускат страната.

И предпочитат да разнасят пици. Нищо че са завършили университети. Казвам го много искрено: след като прочетох тази информация, и на мен ми се прииска да ме няма тук. Просто има неща, срещу които човек не може да се имунизира. Нищо че поводът е смъртта на едно бездомно коте.