Най-добре е да застанем зад футболните национали.

Българският национален отбор по футбол е този, който победи в последната минута Люксембург с 4:3 на 6 септември и нищо друго.

Всички интерпретации, всички анализи, всички съвети лично според мен са безсмислени. Това са реалностите, това е отборът, това са футболистите ни.

Започвам така, защото отвсякъде текат мнения колко сме зле, колко много са три гола от футболно джудже, какво ли ще ни правят лидерите в групата. Какъв бой ще хвърлят върху лъвовете.

Реалистично ли е обаче да си мислим, че можехме да бием Люксембург със седем гола, да ги разкъсаме насред София? Абсолютно не. Футболният свят отдавна е различен и това най-добре се видя на отминалото скоро Европейско първенство. И ще става все по-различен.

Имам чувството, че много от нас изпадат в мегаломании, а не гледат на нещата спокойно и вярно. И ето няколко въпроса. Кои други футболисти да вземе Петев, кого е пренебрегнал? Не защитавам нито него, нито никого, но просто не виждам някой, който остана незаслужено извън групата. Да, сигурно има и други мнения, но когато наистина се погледне обективно, се вижда, че това е потенциалът, това са българските национали. Второ: веднага започна да се говори за оставка на треньора. Това винаги е дежурната тема.

Тук има една много съществена разлика, която според мен трябва да се отбележи. Това е национален отбор, не е клубен. В националния разполагаш с едни и същи футболисти. В клубния можеш да си напазаруваш играчи от тук и там, ако виждаш, че има нужда. И в този смисъл, който и треньор да дойде и оглави трикольорите, това ще бъдат футболистите. Същите и никой друг. И дори да бяхме паднали от Люксембург, пак щях да защитавам същата теза. Колкото по-малко говорим за треньорска смяна, толкова по-добре.

Подобен тип приказки не са никому необходими, още повече в началото на квалификации. Защитата ни била в пълна дисхармония. Така е, няма две, няма три мнения. Но нали всички вкупом говорихме, че отборът трябва да се освежи с нови имена. Нормално е, дебютанти са - трябва малко време. Нищо не става изведнъж. Защо Камбуров не е повикан? Да се подмладява ли отборът, да не се ли подмладява!?

Защо това, защо онова?

И пак влизаме в някакви параграфи без изходи, в затворени кръгове, в пещери без въздух. А нещата могат да бъдат малко по-прости. Да застанем всички зад този отбор. Да започнем да го обичаме малко повече. Когато играе, да си купим билет и да отидем на стадиона. Да бъдем с него. Не да бъдем дистанционни фенове, които дават напътствия и мнения от лаптопите си и до там.

Не само да псуваме, а да се опитаме да видим и нещо хубаво, особено сега, когато сме в началото на квалификациите.

Как си представяме, че този отбор диша нормално, когато още на старта е засипан с обиди и злост, и то с някаква приматска ирония? Да, критиките вероятно са хубаво нещо, но когато в тях има логика и разум. Когато просто се пускат в пространството само и само да хейтнеш нещо, няма нужда от тях. Те само вредят, тровят и опорочават.

Споделящият тези думи също има желание България да е водеща футболна сила и светът да ни се кланя. И да разнасят имената на футболистите ни от континент на континент, както е било някога. Но всеки човек с елементарна футболна култура няма как да не види и усети, че сме притихнали някъде в подножието, че на този етап явно това са възможностите и силите. Че в живота има както 1994, така и 2006 и нищо не се повтаря. Или ако се повтори, ще е чудо на чудесата.

Затова по-добре е просто да застанем зад отбора.

Да се опитаме да видим и хубавите, позитивните неща, които от време на време се случват с него и около него. Да си кажем, че това си е нашият отбор - хубав, лош, объркан, тъжен, но нашият отбор. Сигурен съм, че ако така погледнем на нещата, под този ъгъл, през този обектив, ще дойдат и резултати. И за всички ще бъде по-добре. Или просто да си изберем какви да бъдем - мазохисти или реалисти.