Мен лично ме интересува морално-политическата страна на въпроса. Децата трябва да знаят какво се е случвало.

Поводът за инициативата тоталитарните режими да се учат в училище беше поклонението на ръководството на БСП пред паметника на Тодор Живков. Това преля чашата. Миналата седмица внесох жалба в прокуратурата. Преди Корнелия Нинова никой от тяхната партия не си го е позволявал - нито Сергей Станишев, нито Михаил Миков. Очевидно новият лидер на БСП избива комплекси, след като беше приватизатор по времето на СДС.

Но не да очакваме адекватни действия за осъждане на режими, ако самият парламент като институция не се разграничи от този акт на лидер на парламентарно представена партия и нейните народни представители.

Най-важното е самите институции - парламент, правителство, президент (който е с ясно и последователно мнение), да имат ясна и категорична позиция за осъждането на комунистическия режим и на комунизма като идеология.

България трябва стриктно да се придържа към Пражката декларация от 2008 г., подкрепена от българския парламент. Тя осъжда нацизма и комунизма, като поставя знак на равенство между тях като престъпни идеологии, както и между режимите, които възникват вследствие на тези идеологии.

Институциите не трябва да допускат лидер на БСП и народни представители от тази партия публично да изразяват почит на диктатора, който 35 г. беше начело на комунистическата партия. Като си мълчи, Народното събрание става съучастник в това действие. Ако институциите и политическият елит бягат от тази тема, няма как да очакваме, че ще има политическа воля да се направи реформа в образованието, за да се изучават акекватно престъпленията на режима и комунизма.

Историята е доказала, че когато нямаш памет за престъпленията, те се повтарят. Необходимо е да се включат в програмата в училище, за да не се случи нещо подобно в бъдеще. Много важно е да предадем на децата паметта за тези събития.

Не случайно евреите винаги са поддържали спомена за Холокоста, независимо колко години са минали от края на Втората световна война. Това е за тях гаранция и защита, че тези неща няма да се повтарят.

В България много хора се изказаха, че комунистическият режим е неактуална тема и че не трябва да се връщаме назад. Но всички самоуважаващи се народи държат на паметта.

Както арменците са чувствителни на темата за геноцида, всички народи от Източна Европа сме чувствителни към спомена за престъпленията на комунистическия режим. И той, и националсоциализмът водят до същото. Имаше целенасочен опит да се внуши, че някои от нещата, които са се случвали, са били изкривявани. В практиката виждаме, че навсякъде, където са наложени - в Азия, в Европа, в Латинска Америка, тези режими водят до терор, потискане на хората и геноцид върху цели народи. Историята не познава противоположен пример.

Затова престъпленията на комунизма трябва да се изучават в съвременната история на България. Българската комунистическа партия и до ден-днешен, макар и преименувана, винаги е изпълнавала коминтерновската роля на поделение на болшевишката комунистическа партия на Съветския съюз.

Цялата история на БКП е история на поделение, изпълнявало чужди задачи. Никога не е била национална партия. И признаването на този факт се отбягва целенасочено. Има документи, които показват, че създаването, финансирането и цялата дейност на БКП е антибългарска.

Съветският съюз боравеше с всичко, както си поиска. Създаваха македонска нация, възродителният процес също се случи под диктовката на Москва.

Всичко това трябва да се знае, а изобщо не се изучава в момента в училище. И даже това не е въпрос само на преподаване в учебници, а цялостно отношение на медии и общество. На запад никой не популяризира националсоциализма, няма поклонение пред паметници на Хитлер и Мусолини.

Недопустимо е и не може да се случи безнаказано. Би имало остра и категорична реакция особено в Германия и Франция. Там, където почитането на фашистки паметници е неинкриминирано, има обществена нетърпимост.

Който се покланя на престъпни режими, се превръща в маргинал

Нормално е французите като потърпевши от националсоциализма да са по-чувствителни към него, а ние, от Източна Европа - към комунизма. На кого каквото му е минало през главата. И да - това е актуална тема и сега.