Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Огненият събор в с.Българи почита Великия баща, който отваря очите за бъдещето

На 3 юни преди полунощ обявените за “единствените истински нестинари” неколцина мъже и жени от с. Българи
се развихрят върху жаравата на прочутия си събор
Обладават ли обаче те древните тайни, изпадат ли в транс, както са правели предците им, пазейки ревниво загадъчното умение да не си изгарят краката, е доста съмнително.
Ще се опитам да отговоря на тези въпроси, като първо ще опиша своите лични впечатления от огнения празник.
В деня на покровителите на нестинарите Св. св. Константин и Елена в селцето се събират хиляди любопитни от цяла България, а и гости от чужбина, включително и пръснатите по света деца на местните. За тях е неписан закон да се върнат на този ден. Това е традиция, свързана с родовия спомен, че са особена общност. Нея дори младите спазват неотменно. Усещат, че така трябва, че има една нишка с родното място, която не трябва да късат, каза бай Иван, с когото се заговорих на площада.
Заради това най-вече местните чакат с огромен копнеж
“панагира”, както наричат огнения празник
Радват му се истински, нали посрещнат децата си, пръснали се по света и у нас. Мъдрият народ е забол като пирон най-точната дума за него. Това е наистина панаир. Цвърчат кюфтета, пържоли и наденици, лее се бира, продават се всякакви пластмасови щуротии. Чат-пат на събора идва Ути Бъчваров, който готви мръвка в най-големия тиган в света или нещо подобно. Да става джумбуш и всенародно веселие.
Тълпите от обед напират към площада пред кметството, където е запален огромен огън. Вечерта става тъпканица. Колите се оставят извън селото и всеки гледа да се настани по-близо до “кладата”, както я наричат.
Спират ги с кордон полицаи, командировани от Бургас и Царево. Гроздове от хора висят по прозорците на кметството, имаш чувството, че всеки миг балкончето му ще се срути върху тълпата.
Огънят се запалва рано-рано и се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка. Като се стъмни, изскача младеж в носия и разстила с прът въглените по целия кръг на площада. Половин педя жарава се просва като килим.
Повечето местни не се вълнуват особено от приготовленията за ритуала и с недомлъвки дават да се разбере, че той не е онова, което е бил едно време. Споделят го в кръчмата на открито на чаша “Бургаско”, че предците им наистина са

вярвали безусловно в силата на Костадинчо.

Така наричат тук светеца, а на майка му викат Еленка. Той ги “дърпа”, когато влязат в “коначето”. Така пък наричат сакралната сграда, където се прави подготовката за ритуала. В него Еленка имала специална роля.
Няма никакво съмнение, че в Бродилово, Кости, Граматиково и Българи нестинарството е оцеляло в автентичен вид до средата на ХХ век, но после то потъва в небитието. В първите три села е изличено изцяло, но в Българи....
Тук поне видимите страни, външните белези на огнения култ са запазени. Местните още се отнасят със суеверно страхопочитание към пазителя си Св. Константин, наричан от тях и Великия баща.
Само той може да доведе огнеходците до тайнствения им транс. В деня на празника си, казват, той слиза при тях, в коначето, което се смята за негов дом. За това му помага свещеният тъпан, който се пази там. Еленка го придружава.
Някога само тайно посочените от Костадинчо нагазвали в огъня и успявали да видят събития в бъдещето.


В миналото имало неписан нестинарскски закон, за който ще прочетете в хартиеното изсдание на в. 168 часа.