Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хуманно ли е да се коли и яде агне за Гергьовден СНИМКА: ХРИСТО РАХНЕВ

Ути Бъчваров: Не се срамувам, че лично съм го правил

Българският народ дал достатъчно ясно своето мнение през хилядолетията. Коленето на агнета е част от традицията по нашите земи.

И тя е свързана и с християнски, и с езически празници. Самата природа ни дава абсолютен шанс да направим жертвоприношение и агнето като феноменален кулинарен продукт да се появи на нашата трапеза.

Не виждам защо хора и организации искат да изкривят това с малоумни спорове

дали да постим или не

Яденето на агнешко няма връзка с поста. Който не иска, да не спазва традицията, да не коли агне и да не го яде. Но да се забранява, е малоумно. Хората до голяма степен не разбират нито от кулинарна антропологияр нито от кулинарна история, а излизат с глупави идеи. Които не искат, да не ядат агнешко. Сега е великолепен сезон за това месо.

Лично съм клал животни и не се срамувам от това. Хората, които не искат да гледат, не го правят. Лицемерно е да казваш: "Не колете животните", а после да си навираш чинията да ти сипят агнешко. Някой трябва да я свърши тази работа. Едно време е имало такъв занаят - коляч, ходел е от къща на къща. Когато човек е и малко суеверен, заколването е предизвикателство към видимото и невидимото, на някои им стиска, на други не им стиска. Има голям майсторлък, наистина е животно, което се отглежда в домашни условия. Едва ли не е домашен любимец. Трябва да бъде заклано хуманно и грамотно. В различните религии има обичаи да се успокояват животните, чете се молитва, за да умрат щастливи. Много важно, защото ние с по-грубия балкански манталитет понякога забравяме за това. Разбира се, от здравословна гледна точка не трябва да се прекалява с агнешкото. То е крехко, сочно, вкусно, но иначе е нелеко за усвояване. Хората обаче не се съобразяват и винаги похапват дваж, че и триж повече от дажбата дневна. Човек трябва да бъде достатъчно разумен в количествата и честотата на хранене с агнешко. Иначе казано - всеки да си знае мярата.

Всяко месо има

своята специфика

Агнешкото у нас се яде по един начин, турците го приготвят по друг начин. Има много различни предизвикателства. Обикновено хората са свикнали да гледат цялото агне на фурна като единствения възможен вариант, но не е така. Може да се приготвя в най-различни разфасофки. Може да се фантазира, то е прекрасно, нежно и крехко.

Ако говорим за лични пристрастия, аз съм по-голям любител на ярешкото - като вкус, като темперамент.

На Гергьовден каня всички читатели на "168 часа" да опитат от моето предизвикателство. Ще бъда на Арбанаси, където ще се проведе големият събор на овцевъдите и ще готвя с най-големия тиган. Ще направя прекрасен агнешки курбан, който е класика за това събиране. Костите ще бъдат приготвени специално - ще са печени на огън, за да има пушен вкус. Ще се пробва и много стара българска рецепта за овчи суджук. Отдавна е забравена. Ще я възродим тази традиция. Имам амбиция да направя над 100 метра суджук.

Любослав Серафимов: Това е Холокост

Повечето хора не се интересуват защо по Гергьовден се яде агнешко. Някои ще кажат – “традиция”, други – “за да си угодят на езика с вкусното месце”.

Принципно обаче хората не са толкова религиозни, колкото са били преди. Не посещават редовно църква, не са благочестиви, не спазват постите (които общо са повече от половината дни в годината). Изненадващо е обаче как за големите християнски празници повечето изведнъж се постарават да спазят традицията, най-вече когато е въпрос за ядене и пиене. В интерес на истината

“жертвоприношението” на агне няма никаква християнска стойност

В Новия завет Христос поема жертвата и затова убиването на друго същество за откуп от греха се обезсмисля. Коленето на агне е езически обичай, чиито корени малцина знаят, но масово се спазва сляпо. Защото се представя просто като “традиция”!

Но какво са традициите? Практики, извършвали се за дълго време през годините, и това е. Не са свързани непременно с морал, справедливост или здрав разум. Традиция е била търговията на човешки роби допреди век и половина, традиция е все още обрязването на деца из Африка и Азия.

Или пък, ако не заради традицията, всички ще кажат, че това просто се прави от всички и не е незаконно. Повсеместността на една практика не може да е гаранция за моралното съдържание. Само допреди години в Германия са били законни расизмът и холокостът, като са били подкрепяни от държавата и от почти всички поданици.

И така, притиснати до стената, повечето хора ще заявят:

“Харесва ми

вкусът на месото

Това е мой личен избор.” В същото време обаче това противоречи с един общосподелян принцип за животните, който гласи, че "ние имаме морално задължение да не причиняваме страдание или смърт на животно просто за удоволствие или забавление".

Логично според този принцип хората масово биха се надигнали

надигнали срещу

човек, организирал

кървав бой с кучета,

за да се забавлява от гледката. Масово биха възроптали срещу традицията “тричане на кучета” из някои села, твърдейки, че “е неприемливо само заради някаква традиция да се причинява ненужна болка и страдание на животно”.

Но с какво тези удоволствия и традиции са по-различни от удоволствието, което почти всички си доставят, сядайки заради традицията около маса, отрупана с животинска плът, добита по жесток и насилствен начин? Къде е разликата? Гергьовден е добър повод да се замислим...

Авторът е от Българско вегетарианско общество