Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Картина, реквизирана от нацистите, изплува в „Мосак Фонсека“

Платното е дело на бедняка Амедео Модиляни. Струва милиони

Разкритията на германския вестник “Зюддойче Цайтунг” и Международната коалиция на разследващите журналисти (ICIJ) около регистрираната в Панама офшорка “Мосак Фонсека” се оказват най-голямото за всички времена изтичане на информация, касаещо пазара на изкуството, който върти почти на тъмно, или поне под много дебела сянка, обороти за милиарди долари.

Платна-шедьоври на Пабло Пикасо, Винсент ван Гог, Марк Шагал и Амедео Модиляни се оказаха ключови в аферата.

Изплува и името на една от внучките на гениалния испански художник. Документите са от периода между 1977 и 2015 г., но историите на спекулацията с тях започват много по-назад в миналото.

Този артаспект на международния скандал остана встрани от интереса на българските медии, но не е за пренебрегване. По простата причина, че най-големите пари изчезват като вода в пясък именно покрай платната на всепризнатите майстори на модернотото изкуство, а тях ги купуват най-богатите сред богатите.

Обширни разработки по темата за тайните на пазара на изкуството, осветлени от случая “Мосак Фонсека” , публикуваха британският в. “Гардиън”, италианското списание L'Espresso и ред други издания по света. Ще се спрем само на най-фрапиращите случаи, защото са твърде много.

Досиета “Панама”, както ги наричат, извадиха на светло някои неизвестни досега тайни на търговията с произведения на изкуството.

Разкритията около офшорката разтърсиха не само световната политика, но и устоите на този гигантски пазар, където “белите си пари за черни дни” инвестира част от световния финансов елит

Лъвският пай на големите спестявания в съвременния свят всъщност отива точно там.

През миналата година например пазарът на изкуството е регистрирал “скромния” оборот от 63.8 милиарда долара, сочи доклад на Art Market Report. Около половината от сделките са частни според същия източник. Другата половина се извършват чрез търгове, които осигуряват по-голяма прозрачност на продажните цени, но обикновено позволяват играчите да останат в сянка.

Поверителността на бизнес сделките, която е напълно легална и допустима, за да се избегне нежелана публичност на купувачи и продавачи, обаче се използва, за да се укриват данъци и за пране на пари, тъй като произведенията на изкуството са леснопреносими и могат да достигнат много високи цени, констатира “Гардиън”.

Един пазар, останал на сянка в продължение на десетки години, чийто котировки на борсата стигат до звездите. Разкритията касаят цели династии от търговци на произведения на изкуството, реквизирани от нацистите безценни картини, като намесват дори една внучка на испанския гений Пабло Пикасо, чиято творба от серията Les Femmes d'Alger -

Жените на Алжир

По-точно версията “О” през миналата година стана най-скъпо продадената на търг картина, пише L'Espresso.

Става въпрос за прочутата серия от 15 произведения, които Пикасо създава между 1945 и началото на 1955 г. Те са замесени в няколко сделки, за които съшо ще разкажем.

Тъй като цените на произведенията на модерното изкуство са се увеличили драстично, сделките са най-често “на тъмно” чрез използването на офшорни компании, манипулирани търгове и частни продажби. Сегашните разкрития осветляват зависимостите и динамиката на търговията с изкуството, която се преплита с офшорните финанси, констатира италианското издание.

Най-смайваща е историята с произведението на един прочут днес художник, чиято картина е реквизирана от нацистите, а за нея от 70 години се водят съдебни битки. Разкритията от скандала “Мосак Фонсека” вероятно ще наклонят везните на Темида

Разбира се, Амедео Модиляни, художникът от Ливорно, починал на 36-годишна възраст през 1920 г., след окаян живот сред бохемата на Париж, никога не би могъл да си представи, че името му, както и това на неговата картина “Седящ мъж с бастун”, ще бъдат замесени в афера, в която се върти бизнес с произведения на изкуството за суми с неизброими нули отзад.

Коя е картината му, която нацистите заграбиха, четете в хартиеното издание на в. "168 часа".