Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Влади Въргала: Не съм си пил ракията с Цветан Василев СНИМКА: ХРИСТО РАХНЕВ

Намираме Влади Въргала в бившето столично кино “Левски”, сега кокетна и съвсем нова театрална зала, наречена "Сити марк арт център". На сцената е от часове. Може да се каже, че е там денонощно, защото репетира новата си пиеса "Червената или черната", а премиерата е на 18 април.
Излизаме за малко на улицата. Влади на мига се разговаря с мъж с опърпан вид, който се подвизава из махалата. Човекът носи жив заек. Въргала трескаво търси 10 лева назаем, за да му ги даде. Излязъл е без портфейла си, но взема необходимата банкнота от персонала на залата и му я връчва. Човекът си заминава доволен, галейки заека си.
Веднага се появява едър мъжага с униформа на охранител, който се радва на Влади като на първи братовчед, когото не е виждал от малък. Пита откъде да намери на диск филма му "Шменти капели".
"Как се казваше героят, дето е неудачник? Тая нощ ще го сънувам", пита охранителят.
"Цеко Цеков, той е моят човек", ухилва се Въргала. Забравили сме да спрем диктофона, интервюто си става почти сам, както си говорим.

- Влади, какво точно ви заварихме да репетирате?
- Това е една българска пиеса, която се казва “Червената или черната”. С Джани я правим. Много се изненадах от нейната остра мисъл, много конкретна, много точна,
със страхотен творчески рефлекс. Удоволствие е да работиш с такъв партньор.
- На кого е пиесата?
- На Владо Въргала.
- Добър автор ли е?
-Да, аз него съм го признал. (Избухваме едновременно в смях - б.а.)
Сценарият е мой. Заедно с Джани направихме постановката върху тази основа. Това е пиеса, която съм започнал преди година. Не искам да издавам сюжета, но е изключително актуален. Нека да е изненада.
Поставил съм си няколко задачи. Пиесата да е атрактивна, а не едни хора да стоят на сцената и да си говорят. Само да сменят костюмите, най-много да има хубава музика, да се сменя осветлението.
Нивото на българския театър в момента е " театър на диалога". Излизаме и си казваме текста. Постижението е колко органичен и естествен е актьорът, когато го казва. Липсата на ресурс е основната причина за посредственост. На българския театър му липсва фантазия...
- Нали е ясно, че сега ще разлаеш кучетата, театралите, исках да кажа?
- А аз ти казвам, че за да направя една такава пиеса, бюджетът, който трябва да осигуря, за да я довърша, не позволява, докато играя, да я изплатя за една година. Ами аз с какво ще живея през това време? Значи трябва да има меценатство.
Аз съм частна трупа. Почти всички актьори пътуват с частни спектакли, които са на принципа
“Хайде да излезем,
да си кажем текста”
Той е смешен, забавен, ако вкараме и две-три псувни, туширали сме публиката. Разчитаме на остроумието на драматурга, на това историята да е толкова интересна, че хората да не обръщат внимание, че нищо не се случва на сцената.
В един съвременен европейски театър могат да си позволят много неща, да не кажа ледени пързалки, артистите да летят над сцената, съчетано с мултимедия, но не просто за да има някакъв фон, а да бъде интерактивно. Както беше постановката на Явор Гърдев със Захари Бахаров и Снежина Петрова “Квартет”. Да, но това са единици. Затова с Джани правим един спектакъл, който да забавлява зрителя, да го изненада.
- Пиесата е твой проект, ти си я финансираш. Не се ли опари вече достатъчно от такива експерименти?
- Какво да правя, кажи ми? Да отида да правя смешки по телевизиите ли?
- Ти изгоря с филма въпреки успеха му, после със сериала, доколкото си спомням си, в България...
- С всичко изгорях... Ние се борехме за раздържавяване, а се оказа, че
единствено където е държавата, там има условия за работа. В бизнеса
е така, в медицината, навсякъде е така.
Бизнесът в България се свежда до това кой ще лапне държавната поръчка. Друг бизнес има ли бе, хора? Единственият бизнес, който върви в България, е на съдия-изпълнителите.

Виж театъра!

Отива един държавен театър да играе някъде в провинцията и пуска билети по 10 лева. Само че това са билети, които зрителят плаща 35 лева, но той не знае това.
- Как така? Аз вадя и давам десетачка?
- Зрителят знае, че е дал 10 лева, но от неговите данъци са взели по 2,50 за всеки лев от продаден театрален билет.
Един държавен театър, ако продаде билет за 10 лева, държавата му дава 25 лева допълнително. Така този билет струва 35 лева. Аз отивам и мога да се оправя, ако пусна билет от 20 лева. “Зрителят казва: “Чакай сега. Идва Народният театър, билетите бяха 10 лева, баси, с 25 човека на сцената.
Вие сте 4-ма души, а
ми искате 20 лева?!”
Как да стане? Има в това време 50 държавни театъра, където се играят постановки, далеч не всички имат успех, а се издържат от данъкоплатеца.
- Но гилдията реве на умряло, ако намалят парите и на един театър...
- Аз не искам да съкращават театрите, искам да има регламент, който да се погрижи да има спектакъл. Какво имам предвид? Това, че когато идват парите наготово, никой не си поставя високи критерии за...
- За изкуство ли?
- Мани го, думата изкуство вече няма абсолютно никакъв смисъл. Зрителският интерес е важен, а той е принизен от ниското ниво на българскят театър. Той е сведен до чалга. Зрителят вече иска 2-3 известни имена, които е гледал по телевизията, реплики като: "Ще те онодя." Ако кажеш някоя псувня, тогава вече е “големо” изкуство. Аз гледах няколко пиеси напоследък.
- Харесаха ли ти? Има добри неща, има и публика...
- Видях пиеси, заради които съм горд, че има такива български актьори, такива български режисьори. За тези представления обаче има билети. Бях и на няколко, за които няма билети,а съм потресен. Колкото по-няма билети, толкова по-потресен излизам. Не се правя...
Аз съм си простак, но съм простак, когато става въпрос за откровеност. Когато става дума за изкуството, за театъра, за храма, аз отивам с респект.
Там не мога да вляза с маратонки, късани дънки и дъвка. А много от тези, които се правят на елитарни в изкуството, са виновни да се принизи цялата институция. Най-голямата съсипия идва от това.

- Прекаляваш с приятелствата. Браниш Цветан Василев като лъв...
- Всички ние сме продукт на времето, в което живеем. Възвисяваме, издигаме почти в култ някого, който е силен, хеле, ако ни е помогнал с нещо. После моментално се отричаме от него в момента, в който той отпадне по някакъв начин. Аз съм свидетел, не мога да не свидетелствам това, което знам за него.
Нито съм бил приятел с Цветан Василев, да си пием ракията заедно, нито...
- Щом не си пил, не си и пял “Назад, назад, моме Калино”...
- Не сме пели “Назад, назад, моме Калино”, не ми е викал, че съм му син. В момента, в който нападат един човек, не мога да не кажа моето свидетелство за него.
Не искам да коментирам тази тема по няколко причини. Първо, аз не съм адвокат на Цветан Василев, второ, получих огромни проблеми от това, че съм с памет. Като казвам огромни проблеми, те са от всякакво естество. Няма да променя това, което съм казал, защото всичко е проверка. Аз съм по-примитивен, мен комунизмът си ме е възпитал в някои други ценности.

Как "Шменти капели" се сблъска с героите си, четете в печатното издание на в."168 часа"