Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Последният богомил изгорен на клада през 1321 г.

Последният, според аналите на католическата църква, катар, т.е. богомил, е изгореният  през 1321 година във френския град Каркасон Гулиелмо Белибаста, а присъдата е произнесена от известния инквизитор Жак Фурие, провъзгласен по-късно за папа под името Бенедикт XII.

"След 700 години от пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат!", извиква еретикът, влизайки в горящата кладата.

Това разказва една легенда в Лангедок, която се цитира от множество съвременни изследователи. Разбира се, в църковните регистри от съдебния процес това не е отбелязано.

Почти седем столетия по-късно е факт, че интересът към учението се възражда.

В регистъра на въпросния инквизитор Жак Фурие, бъдещ Свети отец, изрично е отбелязано, че

той е провел 79 процеса срещу богомили

В архива на инквизицията на Каркасон се пази и една от двете запазени латински редакции на "Тайната книга на богомилите". За пръв път за нея свидетелства бившият катар Райнер Сакони в съчинението си от 1250 г. Той пише, че тя е пренесена към 1190 г. от България и предадена за използване на Назарий, епископ на катарска община в Конкорецо (до Милано).

Той я получил от епископа на богомилската община в България и от неговия помощник.

Последната компактна група богомили-катари е изгорена през 1278 г. на прочутата Арена ди Верона, където днес пеят най-прочутите оперни певци в света, включително и българи.

Няколко градчета на Апенините от 5-6 години пък отдават почит на богомилите, наричани там катари. Това стана традиция в общината Сирмионе, Северна Италия, край езерото Лаго ди Гарда, където е било убежището на най-дълго оцелелите от тях.

Точно там от 2011 г. всяка година се почита паметта им. "Да си спомним за чудовищната човешка клада", призоваха тогава местни активисти, а на поклонението дойдоха хора от цял свят.

Организаторите се позовават на градските архиви: "На 11 ноември 1276 г.

последните 166 катари, приютили се в Сирмионе,

са арестувани от военна експедиция,

водена от капитана на народа на Мантуа и от Алберто дела Скала". Днес се смята, че това са двама благородници, жадни за папски награди и почести, които се заемат да унищожат последната катарска крепост.

После пленниците са заведени във Верона, където на 13 февруари 1278 г. са

изгорени живи на Арена ди Верона"

Смята се, че в Сирмионе се установяват някои от най-видните проповедници на учението след падането през 1244 г. на тяхната последна крепост Монсегюр, в днешна Франция, под напора на кръстоносния поход, известен като албигойски.

Той е воден с ожесточение, но продължава над две десетилетия, докато бъдат сломени всичките им твърдини.

Бягайки от палачите на Светия отец, последните оцелели катари търсят убежище пак в Ломбардия, където попадат в разгара на войната между враждуващите гвелфи и гибелини.

Първите са фанатични поддръжници на папата и се борели за правото му да властва в името на Бога над светските монарси. Вторите, водени от прославения по онова време капитан Матео Висконти, се обявили за разделение на земната власт от духовната.

Гибелините посрещнали като братя оцелелите катари, преследвани от папските хора. Херцозите на Милано Висконти им помагали тайно, а по-късно наследниците им от фамилията Сфорца продължили тази политика.

Историята е описана в българската книга "Светият Граал" на богомилите бугри".

През 1217 г. доминиканският монах Етиен дьо Бурбон изрежда подробно имената, с които са назовавани богомилите в Западна Европа:"Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България", казва той.

От историческите книги се знае, че начело на тези общности в Италия през Средновековието са стоели българи от две наши дуалистични братства, че катарите са си чисти богомили, които наричали себе си само "добри хора".

В Западна Европа са известни като "чистите". Според някои историци названието идва от гръцката дума "катарос". Така обаче ги наричат едва в научните трудове от последното столетие и половина. Навремето ги кръщават различно според населеното място, където живеели.

В Милано им викали патарени, защото по онова време обитават бедния квартал Патария в Милано, но и булгари, в Сицилия са известни като бурджи,както местните наричали българите, във Франция най-често са наричани албигойци, понеже много от тях се установили край град Алби. Там също са известни и като бугри.

Много съвременни учени признават, че т.нар. катари са

тези, които са дали първите импулси на Ренесанса

Повечето от специалистите коректно отбелязват историческите факти от летописите, че епископи от България са водачи на катарските общности. Това, разбира се, не е водеща тема в трудовете им.

За българския анти-папа, четете в печатното издание на в. "168 часа".