Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ад вместо рай

Писателката Дуниа Бузар започва книгата си "Търсеха рая, но намериха ада" с историята на 16-годишното френско момиче Софи, което се отправя към Сирия, за да се присъедини към редиците на "Ислямска държава".

В посланието към близките си тя казва: "Простете ми, че тръгвам, но мислих върху тези неща от няколко месеца насам, докато се убедих, че мястото ми не е тук, а сред братята ми в Сирия."

По-нататък Софи споделя за самотния си живот и отказа си да живее в общество, което не разбира чувствата и убежденията й. Историята на това френско момиче, приело исляма, не е единствената. От три години насам зачестиха информации за френски юноши -

младежи и девойки, които внезапно и без знанието на семействата си решават да се отправят на пътешествие до Сирия, за да вземат участие във въоръжената борба.

Последният подобен случай бе с 14-годишно момиче, задържано на летището в Лион, преди да се качи на самолет за Турция с намерение да стигне до мечтаната Сирия. Други две девойки от град Тулуза на по 15 години също бяха задържани в момента, когато са се опитали да си купят самолетни билети.

Според данни от френското вътрешно министерство понастоящем в Сирия има до 1900 френски граждани, които са отишли в тази държава с намерението да се присъединят към ислямистките отряди. Над 20% от тях са под 18 години, сред които има и 20 момичета. Според мненията на експерти тези цифри ще се увеличават.

Френските медии наблюдават със засилен интерес онези млади хора, които се стремят да попаднат в Сирия с намерението да се присъединят към "джихада", особено след казуса с Махди Мануш, който прекара година в Алепо, преди да се завърне в Белгия, където извърши терористично нападение. Друг казус е този с Ибрахим, в чиито дом френската полиция откри експлозиви година след завръщането му от Сирия.

В гореспоменатата книга писателката Бузар търси отговорите на въпроса "защо" в разговор с майките:

какво е накарало тези млади хора да решат да се включат във войната в Сирия?

Какво се е случило в душите на тези юноши, за да прегърнат религиозния фанатизъм по такъв начин?

Дали тяхното "пътуване" се дължи на пренебрегването на техните душевни терзания? Отговорът на "майките-сираци" е, че децата им са попаднали под въздействието на екстремистки групи, които злоупотребяват с техните чувства, за да ги въвлекат в мрежите на тероризма и насилието. Подобни проблеми занимават политиците не само във Франция и Великобритания, но и в други държави в Европа. Все по-често възникват и правни проблеми, свързани със завръщането на доброволците на "джихада" в своите отечества. Дали тези юноши следва

да бъдат третирани като жертви или като престъпници?

Според френския закон (Чл.122 - 8 от НК), децата между 13 и 16-годишна възраст не носят съдебна отговорност, а за по-големите - от 16 до 18 години - хипотезата е, че не са отговорни пред закона. Съдията Марк Тревидик, специализирал се по дела срещу терористи, пише в книгата си "Тероризмът: седемте принципа на нерационалността" (Les 7 principes du deraison), доброто правосъдие трябва да постанови, че един джихадист на 15 години не е отговорен за делата си, тъй като е под въздействието на терористичните групи.

Той се позовава на казуса с канадския юноша Омар Хадар, арестуван от американските сили в Афганистан през 2002 г. и впоследствие затворен в прословутия затвор в Гуантанамо, въпреки че е непълнолетен. Както твърди Тревидик: "Американците, които арестуват юноша на 15 години и го третират като всеко друго лице, отговорно за поведението си, в крайна сметка се съгласяват с терористичните групи, които тласкат тези деца към участие във въоръжени действия под предлог, че са достигнали до зрелостта си и са станали мъже, способни да участват в сражения.

Трябва ли да правим като тях? Категорично не!

Според него подобни юноши са попаднали под влиянието на зла сила, поради което следва да ги наблюдаваме не за да ги накажем, а за да ги превъзпитаме, като по такъв начин им помогнем да избегнат въвличането си в още по-опасни деяния.

Подобно е мнението на психолога Бернар Шувие (в книгата му "Фанатиците"), който изследва вътрешните подтици за радикализирането на младежите. Според Шувие дори ако ги признаем за отговорни за деянията им, ние

не трябва да изпращаме юношите в затворите. Тяхното състояние е сходно с лицата, които се намират под контрола на опасни секти, като процесът на тяхното радикализиране преминава през няколко етапа.

Първоначално се използва стремежът им към висши духовни ценности, който е особено характерен за тази възраст (борбата срещу насилието, тържеството на правдата, спасението на сираците и т.н.). Следва етапът на религиозната им индоктринация, която се възползва от изолацията на юношите от социалната им среда и се мотивира с необходимостта да ги пречисти от влиянието на егоистичното и несправедливо общество, както и от това на лъжовните медии. Последният етап непосредствено доближава юношите до терористичната дейност.