“На 24 март 2016 г. Йохан Кройф (68) почина мирно в Барселона в обкръжението на семейството си след тежка и трудна борба с рака. С голямо прискърбие ви молим да проявите уважение към близките и да не ги безпокоите в мъката им.”

С това кратко съобщение на страницата на worldofjohancruyff.com светът разбра, че е загубил един от най-великите си футболисти. 

 Трикратен носител на отличието "Златна топка",  Йохан Кройф,  загуби борбата с рака на белия дроб след като едва преди 5 месеца обяви, че е получил тежката диагноза. Така  световният футбол, загуби не просто един от своите спортисти, но истински артист на терена и гениален футболен ум.

Роден в непосредствена близост до "Амстердам Арена", Йохан Кройф прави първите си стъпки във футбола точно на десетия си рожден ден. Той започва да тренира в детско-юношеската школа на легендарния "Аякс" на 25 април 1957 година, а професионалният му дебют за тима на "Аякс" идва на  15 ноември 1964 година.

Излишно е да споменаваме с подробности какво се случва нататък, защото всяко дете израснало с обичта си, не само към футбола, но и към спорта е чувал името на легендарната "14"-ка на Холандия.

Всеки от нас поне веднъж е чувал за "Финта на Кройф или за горчивите сълзи на един млад талант, който губи най-престижния трофей, а именно 'Световната купа", на Мондиал '74 в Западна Германия. В спомените на запалянковците е останал и "Дрийм тима", спечелил първата "Шампионска Лига" за "Барселона". Именно в този отбор взима участие и нашият  Христо Стоичков. По това време  той е дирижиран точно от великия Кройф.

Наследството, което Йохан остави след себе си е изпълнено с мисли, техники и схеми. Той беше сам по себе си една цяла епоха във футбола. 

 Благодарение на неговия гений  номер "14" стана запазена марка на елегантност, джентълментство, спортсменство, мъжественост и красота. Не ме разбирайте погрешно, но едва ли някой от всичките футболисти, които са носили този номер, от Жан Тигана до Шаби Алонсо, могат да бъдат достойно да се сравнят с великия Йохан Кройф.

Трудно е да не отбележим и каква заслуга имаше той към родния футбол. Преди холандската легенда да вземе най-великия ни футболист под крилото си, Камата беше просто поредния талант на столичните Армейци. Без Кройф, едва ли щеше да има Христо Стойчков, такъв, какъвто го помним на церемонията по връчване на "Златната топка" - като човекът, който наказа врата на гиганта Западна Германия на Мондиал '94. 

Днес не само Холандия оплаква гибелта на своя велик син, но и целият футболен свят.