Всички го гледаме всеки ден. И виждаме в него собствения си образ, казва бившият програмен директор на БНТ и продуцент

- Г-н Геронтиев, като човек, който дълги години е бил свързан с телевизията, казвате, че не одобрявате напудрените лица по българските телевизии. Защо?

- Тъй като доста години съм работил в телевизията, съм получил професионален дефект - гледам на екрана напудрено лице, а виждам посран задник. Но с критиката дотук. Има и добри водещи във всички телевизии.

- Бихте ли назовали имена?

- Жени Марчева от Би Ти Ви, Мая Костадинова от "Канал 3". В тях има потенциал.

- Каква оценка давате на публицистичните предавания?

- Добри публицистични предавания не могат да се правят, когато не се мисли за зрителя, а за тези, които евентуално ще бъдат засегнати в тези предавания. И ще започнат да звънят веднага на шефа.

- Възможно ли е някой известен политик да стане прототип на вашата проза?

- Моята проза гледа повече към миналото. Но съм убеден, че по-гледан от всички турски сериали може да бъде един сериал за Бойко Борисов. Без да се добавят измислици, без да се спестява истината.

- Как се роди идеята за сериала и ще я споделите ли с премиера?

- Нямам връзка с премиера. Но щом искате, ще ви разкажа как се роди идеята. Докато се лангъркахме с рециклирания автобус от София до Банкя, един душманин на премиера ми разказа случка от последните местни избори в Банкя. Моят събеседник бил наблюдател в изборна секция.

- От коя партия?

- От вражеска партия. В края на изборния ден отварят урните. Броят бюлетините. И за негов ужас от 324 действителни бюлетини 296 са за партията на премиера. Настоява пак да броят. И втория път-толкова. Аз приемам с усмивка разказа. Припомням думите на Исус, че никой не е пророк у дома си. А ето,

Бойко е пророк у дома си Моят спътник кипва: "То не е само в Банкя! Така е в цяла България. Какво стана, бе, как се докарахме дотам народът да се повлече подире му?"

За да разсея мъката му, разказвам за Индже войвода. За да очертаят неговия образ, историците още издирват проверени исторически свидетелства, автентични исторически документи. Народът отдавна и веднъж завинаги е очертал този образ и не го е еня ни за историческата достоверност, ни за историческата истина.

От 367 песни и варианти за Индже, гледал съм ги песен по песен, стих по стих, съм преброил, че „той е върл кърджалия” в не повече от 60, а „милостив закрилник"- в не по-малко от 300. Народът предпочита Индже с ореола пред Индже с ятагана. В песента е такъв, какъвто народното съзнание го одобрява.

- Като изследовател на българския фолклор откривате ли допирни точки между образа на Индже и премиера Борисов?

- При днешната социална действителност образът на Бойко Борисов покрива изискванията и на простонародното, и на националното мислене. Задоволява настроенията, нагласата, духовните предпочитания на българската нация и напълно импонира на смутената и объркана българска душа.

Анонимен циганин от “Столипиново” се провиква насред улицата: „Всички лъжат, само Бойко Борисов помага!" Именит политолог пише черно на бяло в столичен всекидневник: "Бойко Борисов е феномен!" Беновска пита. Кулезич нема нерви. Сериалът продължава.

Всички го гледаме. Всеки посвоему. Все едно

кой на какъв се прави

Кой за какъв се има. Вторачени в образа на един човек, ние виждаме и собствения си образ. И образа на един народ.

- Кой би написал сценария за сериала?

- Рано е да мислим за сценаристи. И въобще за реализация на проекта. Но един такъв сериал ще бъде много по-гледан от всички турски сериали. Казвам го от опита на продуцент и на зрител. Когато върви добър български сериал, всичко остава на заден план.

- Кого виждате в ролята на Борисов?

- По същата логика рано е да се мисли и за актьора, който ще изпълни главната роля.

- Имате ли и други идеи, свързани с киното?

- Имаме идея за трилогия, в която да се отрази цялата история на България от освобождението от турско робство до днес с филм за княз Фердинанд, филм за цар Борис. И филм за Симеон Сакскобургготски.

- В един стих в „Моята антология" вие питате: „При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен?" Националната награда за лирика от община Шумен е доказателството, че сте чут и оценен. Какво е за вас това отличие, г-н Геронтиев?

- Дядо Славейков го е казал: „Като няма в труд поету награда, песен чезне, фантазия отпада." Разбира се, че ми е скъпа наградата на името на Иван Пейчев. Сигурен съм, сега поетът ни гледа от небето и ще изпие едно бяло вино, че получавам тази награда. Сигурен съм, защото

с него сме изпили известно количество вино

Мен са ме учили, че трябва да се ценят малките радости. Щом има повод за радост, човек си облича новата риза и празнува с най-близките си хора.

- Трудно ли се пише поезия днес?

- Някъде през 30-те години на миналия век след дълго изгнание в чужбина Кирил Христо в се прибира в България. Наобикалят го леви писатели революционери. И започват да му се жалват колко им е трудно. Полицията ги гони. Тероризират ги. Хвърлят ги в затворите. Плачат: "не е време да се пише поезия." А Кирил Христов им отговаря така: „Млади господа, за любов и за поезия винаги има време. Стига човек да го може."

- Да се върнем към началото. Започнахте като стругар в автомобилния завод „Мадара" в Шумен. Следва дълга кариера - редактор в Националното радио, главен редактор на два младежки вестника - „Студентска трибуна" и „Пулс", директор на програма „Христо Ботев", два пъти и.д. генерален директор на БНТ, изпълнителен директор на Национален фонд „Култура". Като човек на духа къде се чувствахте най-комфортно?

- Най-комфортно съм се чувствал на младини в шуменското казино. Било е преди 50 години. Седим си. Пийваме си. Михаил Берберов обявява конкурс за стихотворение за работническата класа. Стихотворението трябва да е от един куплет. Наградата спечели стихотворение от два стиха.

- Нарушени бяха изискванията?

- Така се получи. А ето и стиха, не е мой: "Класата се стреми да бъде по-близо до касата." Спомням си и за друг стих: „Няма кой да краде от нас, апашите са на власт."

Пак казвам - това е било преди половин век. Защо не се писахме дисиденти?

- Често говорите за акулите в задкулисното пространство. Кои са те?

- Когато написах книгата „Кабинет на десетия етаж", издателката Божана Апостолова ме скастри, както тя си го може: „Не си се изказал докрай. Но ще ти издам книгата."

Казвам й: "Божано, не съм се изказал докрай, защото не съм сигурен дали детекторът на лъжата е надеждно техническо средство. Ако бях написал в книгата, че еди-коя си акула ми предложи 100 000 лева, за да се кандидатирам за генерален директор на телевизията, и ми обеща още 10 000 лева всеки месец, докато съм там, тази акула по бързата процедура ще ме осъди за клевета."

 Цялото интервю четете в хартиеното издание на "168 часа".