Не обичам фалшивата любезност, най-отвратителните дни в годината са Коледа

и рожденият ми ден

Хич не обичам истерията около коледното пазаруване. И не само нея. Блъсканици и стълпотворения от всякакъв род са ми крайно неприятни. Обикалянето по магазини ми е изначално отвратително, тъй като съм изработил някаква фобия от струпване на хора.

По тази причина мразя и коледното пазаруване. Аз по принцип не желая да купувам, камо ли по празниците, когато има най-много народ.

Спестявам си го и участвам в най-лесната част - финансирането. И смятам, че съм се отчел. Има други хора, които се занимават с по-трудното.

И това не е от сега. Винаги съм мразел обиколките по магазините. Не си спомням като дете, но като съзнателен човек съм ги избягвал.

Мисля, че обяснението за това се корени в професията ми. Толкова години съм в телевизионния занаят и съм получил нещо като синдром, че постоянно съм под светлините на прожекторите. И затова не искам да попадам под тях под каквато и да е форма, когато не съм на работа.

Но иначе одобрявам суматохата, която се създава около Коледа. Всеки има право да върши, каквото му доставя удоволствие и не се дразня от пазаруващите. Даже от време на време, макар и много рядко, съм се хващал, че ми се е приисквало да се подложа на шопинг терапия - да си купя някакви дреболии, за да се разсея.

Така че разбирам хората, които прекарват много време по магазините. Не съм от тези, които смятат, че щом нещо на мен не ми харесва, значи, че изначално е лошо.

Аз по-скоро не се радвам на никакви празници. Не си падам по тях. Натоварват ме всякакви поздравления, честитки, есемеси. Знам, че в някои от тях има немалко истина, но други се изпращат по съвсем различни причини. Целият този елемент на фалшива любезност ми е крайно неприятен.

Това, че не обичам празниците и предколедния шопинг, не значи, че не празнувам. Но само в роднински кръг.

Най-отвратителният ден в годината е рожденият ми ден. Даже може да се каже, че си го крия. С дъщеря ми имаме традиция да ходим на морето, за да празнуваме далеч. Ходим всяка година на едно и също място.

Казвал съм й да си избере да отидем някъде другаде, където поиска. Но Пипи ми отговаря: "Баща ми, ние сме твърде особено семейство, което не се слави с особени традиции. Имаме поне тази, нека да не я разваляме." Така че продължаваме традицията за празнуване на рождения ми ден на същото място.