Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Добри Терпешев - най-простият ни държавник СНИМКА: ФОТОАРХИВ ТОДОР СЛАВЧЕВ

Харизва Беломорието и се застъпва Пиринска Македония да влезе в Югославия

Eдна одиозна фигура доминира в българската политика в годините непосредствено след 9 септември 1944 г. С истински и значителни заслуги към БКП, но същевременно необразован и простоват, Добри Терпешев бързо се превръща в посмешище. На всичкото отгоре обичал много да държи речи и станал обект на подигравки и от чужди, и от свои.

Но извън комичните ситуации, които предизвиква, комунистическият държавник е виновен и за някои съдбовни грешки като оттеглянето на българската армия от Беломорието.

Иначе заслугите на другаря към комунистическото движение били безспорни. Роденият в село Изворово през 1884 г.

Терпешев едва завършил трето отделение,

но се включил в БРСДП още през 1903 г. От самото начало в партията на Димитър Благоев той се придържал до най-левите тесни социалисти около Георги Димитров. Затова при разцеплението на партията без колебание се присъединил към радикалното крило.

По време на Балканската война през 1912 г. бил мобилизиран. На фронта активно се заел да сее комунистическа пропаганда. Заловили го и за деморализиране на войската по военните закони набързо го осъдили на смърт. Но късметът му проработил - точно когато бил в карцера, започнала турска атака и за да я спре, армията ни имала нужда от всеки човек. Извадили го от карцера, дали му оръжие и го изпратили да се сражава на позициите.

През 1924-1925 г. той станал политически ръководител на хасковската комунистическа чета "Христо Ботев". Зам.-командир на въоръжената групировка бил Митьо Ганев, от чиито обири били пропищели не само българите в района, а и много гърци в Западна Тракия. След сражение с редовната армия и полицейски части четата е разбита, а Добри Терпешев е

хвърлен в затвора и отново е осъден на смърт

Но екзекуцията все се отлагала и той прекарал цели 12 години при строг тъмничен режим, докато накрая през 1937 г. отново бил амнистиран. Веднага след като излязъл на свобода, пак се заел, комунистическа дейност, а през 1938 г. успял да стане и член на ЦК на БРП (к). През 1941 г. отново е арестуван и хвърлен в затвора. Но... късметът не го напуска. Случило се така, че го преместили заедно с група затворници от Плевен в Бургаския затвор. Оттам пък го изпратили в оградената кариера в село Българово.

Колко добре са ги пазили, не е ясно, но на 12 юни 1943 година Добри Терпешев заедно със Стоян Добрев, Иван Радев, Ганчо Хардалов, Еньо Мордовански, Петър Пенчев и още едно момче, гайдарджийчето Тошко, успяват да избягат и се присъединяват към партизаните в Айтоския Балкан. Малко по-късно с фалшиви документи Добри Терпешев тръгва за София. В столицата не само бил избран за член на Политбюро на ЦК на БРП (к), а заради революционните му заслуги го избрали и за командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която трябвало да воюва с оръжие срещу правителствените сили.

В края на лятото на 1944 г. правителството на  Иван Багрянов, което се опитвало да смени плавно прогерманския курс на българската външна политика с продемократичен, било свалено. На негово място на 2 септември 1944 г. дошло правителството на земеделеца Константин Муравиев. Още от първия ден на седемдневното управление на Муравиев правителството започнало активни преговори с оглавяваното от Терпешев нелегално движение.

На 4 септември 1944 г. в дома на Петър Вранчев става съвещание на участници в Отечествения фронт. От компартията на него присъстват Добри Терпешев, П. Вранчев и Антон Югов; от "Звено": капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев; леви земеделци начело с Александър Оббов и Димо Казасов, независим. Превратът ще бъде организиран от звенарите, които ще използват положението и колегиалните си връзки в армията.

Без всякакво обръщение съзаклятието се открива от Добри Терпешев с думите: "Съветските войски са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е." След кратка пауза и усмихвайки се, продължава:

"Ясно е, но дайте да видим кой ще взема властта"

Антон Югов казал, че разполагали само с 8 души в кв. "Банишора"и с тях не може да направят преврата.

Но шефът на партизаните бил непримирим и дал нареждане на всички нелегални да слязат от балкана.

След идването на комунизма въпреки слабата си грамотност Добри Терпешев се включил в изпълнителната власт. Веднага след преврата той станал министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев.

Даже и за другарите му в комунистическата партия не било тайна, че бай Добри не е много умен, но с първите си действия задминал всякакви очаквания. Още през септември 1944 г. той заминал за Беломорието. В Гюмюрджина новата власт набързо свикала митинг. Цялото българско и гръцко население на града се стекло на него, за да чуе какво ще решават новите управници.

Пръв на импровизираната трибуна на балкона в хотел "Астория" в центъра на града се изтъпанил Добри Терпешев.

"Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!", обърнал се той към множеството.

Настъпили напрежение и хаос. Българското население е направо попарено от предателството на Добри Терпешев.

А гърците започнали радостно да викат: „Зито! Зито!" ("Ура!Ура!").Все пак се чули възклицания на огорчение от тълпата. "Ами ние какво да правим, къде да ходим?!", питали българите. "Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето", отговорил им троснато партийният вожд.

Покрусените българи веднага започнали да напускат площада и се втурнали по домовете си да се готвят за поредното напускане на своята родна Тракия. Терпешев обаче не спира дотук. На митинг в Драма от балкона на кметството, пред събралите се гърци той изрича друга „крилата" фраза: „Българите са най-големите убийци на гръцкия народ." Свещеникът, стоящ на балкона, пуснал пари в джоба на преводача и помолил: „Заклевам те, не го превеждай!" Гъркът замълчал... Най-лошото било, че Терпешев издал прибързано заповед за връщането на българските войски от Беломорска Тракия още преди руснаците да са му заповядали. И после отишъл да яде попара при майка си на село в Любимец. Актът, който е подписан и от Сава Гановски и Димитър Нейков, се оказва безпрецедентен случай в световната история. Причината е, че територията не е предадена на суверенната гръцка държава, а на комунистическите партизани от ЕЛАС. Подарена е с протокол без никакви преговори и без да бъдат поискани абсолютно никакви гаранции за сигурността на сънародниците ни, намиращи се в онзи момент там. На практика на червените партизани е подарено и българското военно и гражданско имущество, намиращо се в онзи момент там.

По този начин са ограбени огромните складове на българските тютюнотърговци в Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач, както и цялото лично имущество на българите. Без пари, само с дрехите на гърба, те се връщат в България. Друго чудовищно престъпление на Добри Терпешев, Сава Гановски и Димитър Нейков е, че наред с имуществото предават на ЕЛАС и 10-15 българи от гражданската администрация начело с областния управител д-р Стефан Клечков.

В средата на октомври 1944 г. д-р Клечков и останалите българи били изведени от Хасковския затвор и откарани в Беломорието, където ги дали в ръцете на ЕЛАС. В продължение на няколко месеца червените терористи ги подложили на неимоверни публични унижения и мъчения. После започнали публичните екзекуции. Д-р Стефан Клечков е убит на 13 февруари 1945 г. край старото гробище на Драма след нечовешки мъчения. В началото му извадили очите, после го заровили прав, като не засипали с пръст само главата му, и го оставили да издъхне при нечовешки мъки. Междувременно Добри Терпешев заминал да участва в делегацията за подписване на примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г. в Москва.

Интересното е, че в съветската столица дори Булганин се учудил на прибързаното оттегляне на армията ни от Беломорието, но вече било късно. Добри Терпешев, който междувременно е произведен за генерал-лейтенант от правителството на ОФ, не спира с глупостите и след завръщането си у нас. След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември между 28 и 30 декември 1944 година в Скопие се провежда Второто заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Като представител на правителството на България и БРП(к) Добри Терпешев приветства “освобождението” на Македония и “справедливото решаване на македонския въпрос” чрез даденото право на Македония “да живее независимо и свободно”. На заседанието, без никой да го е упълномощил, той говори от името на българското население на Пиринския край и обещава, “че трябва да се върне този дял от Македония, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия”.

Само по една случайност не се повтаря беломорската трагедия. Направената “декларация” от Добри Терпешев изумява дори английските дипломати, които се оказват по-големи български патриоти от него. Чрез незабавни дипломатически действия от страна на английското външно министерство и неговите представители в Москва, Белград и София Великобритания заявява, че е против всякакво прекрояване на българско-югославската граница и против всякакви налудничави идеи за изкуствено създаване на “велика Македония” под сръбско ръководство. Подобни разговори с българския министър на външните работи Петко Стайнов провежда и английският представител в България Хъстон Босфил. Основна тема е дали декларацията от Добри Терпешев на Второто заседание на АСНОМ, че България е готова да върне на Югославия Пиринска Македония, е официална позиция на българското правителство. Първият български дипломат го успокоява, че Терпешев е говорил като представител на БРП(к), а не на правителството, че то за разлика от англичаните не е изпращало на споменатото заседание официален представител. С този гаф обаче дори и за партийните му другари станало безпощадно ясно, че колегата им е безнадеждно тъп Решили при първа възможност да го назначат на друга длъжност и постепенно да го махнат от изпълнителната власт. Назначили го за председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945–1950). С идването на Вълко Червенков на власт го изпратили в още по-глуха линия - председател на Международния съюз на борците против фашизма. Но и на новото поприще бай Добри продължавал да бълва глупости. Бил много активен и почти не оставял въпрос, независимо от коя сфера на живота е, по който той да не вземе отношение. За щяло и нещяло дръпвал обширни речи, които богато гарнирал с "народни мъдрости" и нецензурни фрази.

Казват, че много обичал да обяснява защо народната власт няма да падне: "И на коча мъдите се клатят, ама не падат!" За качествата му като стопански ръководител можем да съдим по следния случай описан от самия него: "Приехме 4-годишен план за възстановяване на икономиката (1944-1948 ), ама нещо в него не вървеше както трябва. След голямата национализация на 23 декември 1947 г. през януари привиках директорите на 60-те най-големи предприятия и ги попитах какъв е проблемът. Отговориха ми, че няма пари. Помислих си – властта е наша, печатницата също. Тогава наредих на управителя на БНБ да се отпечатат 200 млн. лв. и така планът беше осъществен." А още докато бил подпредседател на Министерския съвет, веднъж с гордост му докладвали, че енергетиката се справя добре и в нито една родна електроцентрала няма котлен камък. Без изобщо да се замисля, неграмотният политик се разпоредил категорично: “Веднага да се достави котлен камък от братския Съветски съюз!” Настанили го в луксозна резиденция в “Княжево” и той, свикнал на селски живот, се настанил заедно с домашните си животни в нея. Случаят е описан в един от "Задочните репортажи" на Георги Марков, озаглавен "Прокълнатата вила": "Някъде през пролетта внезапен живот изпълни двора на нашите съседи. Не можехме да повярваме на очите си, като видяхме стадо кокошки и пуйки да се разхожда из красивия парк плюс две кози, агне и куче. А всред тях, ухилен до ушите, стоеше Добри Терпешев. Той и жена му бяха новите обитатели на прокълнатата вила. „Нещо ще му се случи на Добри Терпешев!” — помислихме си ние и зачакахме да видим точно как ще очистят и този гражданин Но до физическо унищожение не се стигна. Бай Добри беше изхвърлен от всички постове и в дните, в които чакаше да напусне вилата и да отиде да живее неизвестно къде, той беше лишен дори от правителствен автомобил и двамата с жена си бавно вървяха пешком по пътя." Многобройни са историите, свързани с простия партиец, и вече е трудно да се прецени кои са истина и кои вицове. Разказват например, че бай Добри веднъж решил да заведе жена си на опера. Навежда се пред гишето на билетопродавачката и иска два билета: - За "Мадам Бътерфлай" ли? - пита касиерката. - Не, не - за другарката Терпешева! - уточнява поверително под сурдинка той, за да не го разберат от опашката. Между съпартийците и бойните си другари Добри Терпешев бил известен с галения псевдоним Диди. Събрали се веднъж управниците на банкет и той между тях. Както повелява традицията, поднесли кюфтета. Яли що яли, накрая в голямата чиния останало само едно. Стиснали всички вилиците и вперили очи в кюфтето. Хем го визират зорко, хем поглеждат с периферно зрение дали някой от по-големите началници няма афинитет към мръвката.

Никой обаче не се решавал да посегне. Внезапно токът угаснал! Чул се звън от вилици, съпроводен от кански писък Светнали електриката и какво да видят – ръката на Диди набучена с двадесет вилици. Все пак Терпешев запазил поста си във върха на партията чак до 1958 г. Простодушен и самоуверен, той обаче пропуснал да забележи кога вятърът от Москва задухал в друга посока. Имал неблагоразумието да се опълчи срещу Тодор Живков на прословутия Априлски пленум, където го разкритикувал съвършено безцеремонно със следната убийствена присъда: "Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България." И като резултат от това на 80-годишна възраст го изключили от партията, отнели му пенсията и го изселили от столицата в Плевен. По този повод бай Добри казал за самозванеца Живков: „Когато човек се роди прост, то не е за един ден, а за цял живот.”

Изпада в немилост - изселили го и му отнели всички привилегии. Махнали го дори от снимката със заседанието на Главния щаб на НОВА от подготовката на въстанието на 9 септември. Умира през 1967 г.

Коментара ()

Вашият коментар