Лекарски картел, отказ за аутопсия и недефиниране на понятието "лекарска грешка" са причините, заради които в България няма нито един лекар, влязъл с присъда в затвора.
"Лекарска грешка", "медицинска грешка", "системна грешка", "оправдан медицински риск", "неизпълнени професионални задължения", "неправомерно поведение" или "нарушение на етичните правила" - все едно как ще се нарече.
За близките на умрелия в ръцете на лекар остават болката и самообвинението, а за пострадалите от лекарското нехайство остават последиците за здравето им и обидата, че не получават дори едно "Извинявай!"
Медицинското съсловие е особено докачливо за тъмната страна на професията си, защото риск винаги има и така е по цял свят. Навсякъде статистиката е стряскаща. През последните години данните за Америка са фрапантни.
Там лекарските грешки убиват повече хора, отколкото наркотиците, рака на гърдата и СПИН. Жертвите са повече от 400 000 на година и са класифицирани като третата най-честа причина за смърт след сърдечните заболявания и рака.
На този фон въпросът трябва ли лекарят да влиза в затвора след толкова фатална грешка се разисква екзистенциално от години. У нас има проблем със съдебните дела срещу лекари, който до голяма степен е чисто процесуален. В България обикновено при най-черен сценарий се стига до изплащане на обезщетение от болничното заведение
Другата причина да няма присъда е, когато делото се прекрати поради липса на доказателства по обясними и не толкова ясни причини или заради пристрастия.
Но защо се получава така?
Негласна тайна е, че лекарите си пазят гърба. "168 часа" разговаря с двама специалисти с различна позиция по темата - д-р Петко Загорчев, председател на Етичната комисия към Българския лекарски съюз, и д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Според д-р Кацаров наистина има голям проблем, тъй като вещите лица, даващи експертно медицинско мнение в съда, проявяват солидарност и рядко се изправят срещу колегите си.
"Не всички могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Ставал съм свидетел на обективно поставяни мнения. Но в повечето случаи е точно така, както казвате - пазят си гърба", казва д-р Кацаров.
Д-р Загорчев пък смята, че не може и дума да става за прикриване на лекарски грешки. Според него е погрешно всяко нарушение или нещастно събитие за пациента да бъде определяно по този начин. "За съжаление понятията лекарска и медицинска грешка са разлети и недобре определени", казва д-р Загорчев. Неясно дефинираните понятия са проблем
както за медиците, така и за юристите. Адвокатът Асен Георгиев от 10 г. се занимава само с такива дела заради дейността си в неправителствени организации по правата на пациентите.
В своята практика той още не е попадал на случай, при който Българският лекарски съюз да санкционира медицинско лице по основния аспект от дейността си - спазването на Хипократовата клетва.
"Не знам и случай лекар или болница да се извини за грешката си. Поднасянето на съболезнования не е извинение", възмущава се адвокатът.
Заедно с адвокатката Милена Златкова водят постоянни битки в съда и им прави впечатление, че досега Българският лекарски съюз не е санкционирал никого за нарушение на клетвата.
Често в практиката си адвокатите са се сблъсквали и с проблема, засягащ лоялността в лекарските колегии.
"Назначаването на вещите лица често е свързано с нежеланието на лекарите да дават заключение, което би злепоставило техен колега или здравната администрация - казва Златкова. - От една страна, в Етичния кодекс на лекарите не е предвидено изключение от забраната един лекар да коментира дейността на друг, но от друга - нивото на заплащане на такъв труд е ниско. Заради това в много случаи отказват да изпълняват такива задачи поради това, че са "заети", или защото виждат конфликт на интереси."

Интересни случаи на хора пострадали от лекарски грешки, както и как пациентите могат да потърсят правата си в съда, когато са станали жертва на недобросъвестни медици, четете в новия брой на в. "168 часа"