Отстраняването на Лазаров, Писанчев и Китов е задължителен знак за реформи
Публикувано на: 05.03.2015
Една от най-унизителните ситуации, на които съм присъствал, бе пищен коктейл на Националната служба за охрана в резиденция “Бояна” миналото лято.
Там, съвсем естествено, между всички останали многобройни гости бе и цялото ръководство на МВР – от министър през началници на служби до шефове на регионални дирекции.
Мъже в разцвета на силите си, в най-добрите години от живота си.
Нищо в поведението на тези хора обаче не подсказваше характер и достойнство. Предстояха парламентарни избори и те се чувстваха застрашени. Обикаляха като пеперуди около служебния министър и няколко души в залата, от които смятаха, че силно зависи професионалното им бъдеще, и раболепничеха неприкрито.
Гледах ги отстрани и се чудех как е възможно въобще някой да има очаквания точно тези хора да разкриват престъпления и да гарантират сигурност в държавата.
Мнозинството от тях изпадаха в тази жалка ситуация, защото се чувстваха неуверени. Несигурни бяха, защото бяха политически назначения и отлично знаеха, че нямат качества и не тежат на мястото си. Тяхната силна черта се наричаше мекушавост.
И точно заради нея бяха избрани – за да бъдат лесно манипулирани и направлявани.
Това обаче в МВР се смяташе за абсолютно нормално и дори, бих казал, задължително. Защото се случваше безотказно вече повече от 20 години. Независимо дали на власт бяха десни или леви, сини или червени, монархисти или някакви бизнес коалиции.
Всички имаха един подход към вътрешното министерство. Тотално завладяване чрез поголовна смяна на ключовите фигури и хищна експлоатация до края на мандата. Избори след избори, правителство след правителство, мандат след мандат.
Рожба на тази схема са и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, и председателят на ДАНС Владимир Писанчев, и шефът на ДАТО Цветан Китов. Тримата, упорито вкопчени в постовете си, днес клатят крехката коалиция и държавата.
Фигури, които дължат кариерата си не на професионални качества, а на икономически схеми и зависимости, зле прикрити зад политически съображения.
Фигури, замесени в скандални афери като “Тановгейт”, “Галерия”, “Лясковец”, “Червеи”, заради които в нормални държави по света се сменя властта, а правилата на играта се променят, за да не се повтарят утре. Героите Лазаров, Писанчев и Китов обаче се измъкват сухи и невредими от всичко.
Те са добри момчета, които много се стараят и не бива да носят отговорност за действията си – все пак са кукли на конци и изпълняват чужди заповеди. Те оцеляват във всевъзможни ситуации, защото са еманация на статуквото в службите за сигурност на България.
Статукво, което ГЕРБ и реформаторите декларираха, че ще променят. Затова, без излишен патос, отстраняването на тримата и поставянето на тяхно място на доказани професионалисти, които мъжки могат да носят отговорност, е първият знак, който премиерът трябва да даде на обществото.
Знак, че реформите наистина ще се случат.
Там, съвсем естествено, между всички останали многобройни гости бе и цялото ръководство на МВР – от министър през началници на служби до шефове на регионални дирекции.
Мъже в разцвета на силите си, в най-добрите години от живота си.
Нищо в поведението на тези хора обаче не подсказваше характер и достойнство. Предстояха парламентарни избори и те се чувстваха застрашени. Обикаляха като пеперуди около служебния министър и няколко души в залата, от които смятаха, че силно зависи професионалното им бъдеще, и раболепничеха неприкрито.
Гледах ги отстрани и се чудех как е възможно въобще някой да има очаквания точно тези хора да разкриват престъпления и да гарантират сигурност в държавата.
Мнозинството от тях изпадаха в тази жалка ситуация, защото се чувстваха неуверени. Несигурни бяха, защото бяха политически назначения и отлично знаеха, че нямат качества и не тежат на мястото си. Тяхната силна черта се наричаше мекушавост.
И точно заради нея бяха избрани – за да бъдат лесно манипулирани и направлявани.
Това обаче в МВР се смяташе за абсолютно нормално и дори, бих казал, задължително. Защото се случваше безотказно вече повече от 20 години. Независимо дали на власт бяха десни или леви, сини или червени, монархисти или някакви бизнес коалиции.
Всички имаха един подход към вътрешното министерство. Тотално завладяване чрез поголовна смяна на ключовите фигури и хищна експлоатация до края на мандата. Избори след избори, правителство след правителство, мандат след мандат.
Рожба на тази схема са и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, и председателят на ДАНС Владимир Писанчев, и шефът на ДАТО Цветан Китов. Тримата, упорито вкопчени в постовете си, днес клатят крехката коалиция и държавата.
Фигури, които дължат кариерата си не на професионални качества, а на икономически схеми и зависимости, зле прикрити зад политически съображения.
Фигури, замесени в скандални афери като “Тановгейт”, “Галерия”, “Лясковец”, “Червеи”, заради които в нормални държави по света се сменя властта, а правилата на играта се променят, за да не се повтарят утре. Героите Лазаров, Писанчев и Китов обаче се измъкват сухи и невредими от всичко.
Те са добри момчета, които много се стараят и не бива да носят отговорност за действията си – все пак са кукли на конци и изпълняват чужди заповеди. Те оцеляват във всевъзможни ситуации, защото са еманация на статуквото в службите за сигурност на България.
Статукво, което ГЕРБ и реформаторите декларираха, че ще променят. Затова, без излишен патос, отстраняването на тримата и поставянето на тяхно място на доказани професионалисти, които мъжки могат да носят отговорност, е първият знак, който премиерът трябва да даде на обществото.
Знак, че реформите наистина ще се случат.
