Жоел Киню си спомня отлично първия път, когато яде бой на терена: "Бях на 17 и още играех като дясно крило.
Реферът ни се контузи и треньорът трябваше да посочи някой от нас да продължи мача. Изявих желание, стори ми се интересно.
Впоследствие показах червен картон на един грубиян и след края той дойде и ме шибна в тила. Свлякох се на земята, а това отключи страшно меле. Стигна се и до полиция." Години по-късно, вече като утвърден рефер, Киню е заключен в съблекалнята на "Нанси" и трепери от случващото се навън. Пред вратата са застанали десетки служители на реда, които
едва удържат побеснелите фенове
на домакините
Реферът се е излъгал да изгони играч на "Нанси". "Искаха да ме линчуват - спомня си Киню. - Стоях вътре цели два часа, но ми се стори като цяла вечност.
Смешното е, че когато най-после ме изведоха, един хулиган успя да пробие кордона и ме фрасна в лицето."
Вероятно някои читатели ще се учудят какво ги вълнуват премеждията на французина. По-паметливите обаче със сигурност биха отсекли, че са му били малко шамарите на арбитъра.
Все пак става въпрос за Жоел Киню - съдията, който на 13 юли 1994 г. поряза българския национален отбор в най-важния му мач. По-възрастните помнят, а по-младите са слушали как през второто полувреме, при 2:1 за "скуадрата", Костадинов центрира в наказателното поле, Костакурта поопипва топката с ръка, но Киню се прави на разсеян и не отсъжда дузпа. Ако французинът бе решил друго, трикольорите
можеха да сбъднат еротичния сън на родния футболен запалянко
- финал на световно първенство срещу Бразилия. Нещо, което ние няма да видим, нашите деца няма да видят, техните деца няма да видят, че и извънземните, които ще дойдат след тях, също няма да видят. Неслучайно Стоичков нарича Жоел "престъпника, който ограби мечтата на живота ми".
Самият Киню няма никакви угризения. 20 години след случилото се на "Джайънтс Стейдиъм" той продължава да е в мир със себе си.
"Много добре знаете, че през първото полувреме отсъдих една дузпа за България - заявява бившият международен рефер по телефона от Париж. - Бих дал и втора, и трета, и четвърта, стига да имах основания за това. Но Алесандро Костакурта не игра умишлено с ръка.
Гледал съм положението на запис десетки пъти
и поне за себе си продължавам да съм прав."
А възможно ли е най-омразният съдия в България да си е отмъщавал на нацията и по-конкретно на Емил Костадинов за чудото на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г., когато откраднахме билета на Франция за САЩ '94? Все пак самият Киню е роден на... 17 ноември. Съсипан рожден ден, натиск от ФИФА за италианско-бразилски финал, едното води до другото...
"Не, това са несериозни обвинения. Вижте,
допускал съм много грешки
Само че никога не съм го правил преднамерено, просто се е случвало. А и замислете се - когато си рефер, е по-добре страната ти да не достига напред в големи турнири. Така шансовете ти да свириш полуфинал или финал стават по-големи", защитава се французинът.
Години наред се говореше, че след злополучния за България мач той се засякъл със Стоичков в Ню Джърси
и Камата, както твърди, го наплюл в лицето
"Глупости! Ако беше направил такова нещо, нали щях да го съдя! Разбирам разочарованието му, но не мога да приема начина, по който споменава името ми в своите интервюта.
Преди време френски колеги ми бяха казали, че ме е нарекъл "глупак". Какво да коментирам... Стоичков не ми е модел за подражание, нито пък идол. Да говори каквото си иска", пени се пенсионираният арбитър.

Какво казва още за България и за професията си скандалният рефер, четете само в новия брой на в. "168 часа"