- Г-н Ганчев Гергьовден е един от най-големите ни празници, как го прекарахте тази година?
- От известно време не съм празнувал именния си ден, поне не и в този вид. Мисля, че е по-добре да чествам Деня на Българската армия и цялата история, свързана с народа ни на тази светла дата, заедно със символа Свети Георги Победоносец. Армията ни винаги е била единна и всеотдайна, а сега под външен натиск на сила се разрушава. Празнувам рождения си ден главно като благодарност към родителите си. Роден съм през 1939, преди войната и съм видял много през дългият си живот.
- Истинското ви име е Георги, но всички у нас ви знаят като Жорж. Защо решихте да ви наричат така?
- Идеята е на майка ми, която бе франкофонка и много чувствителна поетеса. За съжаление баща ми, като активен представител на Интерпол, го пребиха на една турска гара през 1941 година и останах сирак. След това имах труден живот, в който майка ми изпълняваше тежка роля. Беше чела Дидро, Монтескьо, Пиер Корней и много френска и руска литература. От малък започна
да ме нарича Жорж и на мен ми хареса
От тринайсетгодишен ми се наложи да работя и уча във вечерна прогимназия, гимназия и спортна школа във ВИФ. Великият треньор Ференц Магияр ме пое и чрез фехтовката ме направи човек. Същият ме препоръча и във Великобритания, където завърших английската академия по фехтовка, учредена от Крал Хенри Осми. Преди да замина пеех и свирех на китара. Две години работих и с великия Тончо Русев и оркестър "Балкантон". Щастливо играх баскетбол в отбора на "Академик", когато бе вторият тим в Европа след "ТТТ Рига". Тези романтични "ренесансови" години създадоха в мен усещане, че е много по интересно да се развиваш многостранно вместо "кариера". И да даваш, вместо само да вземаш.
- А какви според вас са българите в момента?
- Останали са добри и позитивни хора, които може да използваме като модел за подражание. Няма значение дали са българи, руснаци, американци или др. Има значение, че те живеят в нашата епоха и трябва да бъдем повлияни. Културата, изкуството и спорта също трябва да са на много високо място в живота на човека. Ние сме "щастливи овчарчета" да живеем в тези времена. Не сме нито при Нерон или испанската инквизиция, живеем охолно. Гордея се с българските класически музиканти, певци, художници и изобретатели, които покориха света. Мое бивше гадже - цигуларката Евгения-Мария Попова, стана концертмайстор на филхармонията в Бразилия.
В момента света говори за нас
чрез художника ни Николай Панайотов, който създаде костюмите и декорите на 4-те най велики опери на Вагнер. Сега е заразително за младите да бъдат граждани на света, но да не забравят откъде произлизат и да обичат всичко родно и свято. Желая им го от сърце.

Цялото интервю четете в новия брой на в."168 часа"