Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истинските истории на героите, номинирани за "Оскар"

"Американска схема" разказва за истинската операция под прикритие "Абскам" на ФБР за залавяне на корумпирани политици. С помощта на измамника Мелвин Уейнбърг, вербуван да сътрудничи на бюрото за разследвания, са заловени сенатор, конгресмени и кмет.
Първоначално целта на агент Бойл била да хванат хора от подземния свят, които се занимавали с трафик на изкуство. В разгара на разследването се стига до нови улики и възможност да бъдат заловени политици, които вземат подкупи. Така операция "Абскам" се превръща в разследване за политическа корупция, която продължава близо 2 години - от юли 1978 до 1980 г.
Abscam идва от Abdul (името на фалшивия шейх) и scam (измама).
ФБР сформира "Абдул ентерпрайсиз" ООД. Служител се представя като измисления шейх Карим Абдул Рахман. Ролята на Мел Уейнбърг била да насочи ФБР към потенциалните корумпирани лица, да се свърже с тях и да им каже, че
арабски шейх е готов да инвестира много пари в замяна на политически услуги
Репортерът Майк Уолъс интервюира Мел в шоуто "60 минути", след като операцията приключва, и на въпроса:
"Защо е останал с ФБР - от страх, патриотизъм или за пари?", Мел отговаря: "Категорично за пари."
Мел организирал срещи, на които били привлечени конгресмени, а агентите се опитвали да ги подкупят. Операцията била успешна. ФБР прави видеозаписи, на които политиците вземат куфари, пълни с пари.
Осъдените са сенатор Харисън Уилямс, 6-има членове на US House of Representatives, Джон Дженерът, Ричард Кели, Реймънд Ледерер, Майкъл Ози Майърс, Франк Томпсън и Джон М. Мърфи, и кметът на Ню Джърси Анджело Еричети.
Еричети е задържан от ФБР на 1 декември 1978 г., след като взема подкуп от "Абдул ентерпрайсиз" за лиценз на казино в Атлантик сити, договорен срещу $400 хиляди. Кметът приема незабавно плащане от $25 хил.
"Мога само да се обвинявам за огромното си его", казва Еричети, разкайвайки се.


Мелвин Уейнбърг, преди
да бъде заловен
Мел е израснал в Бронкс и престъпността винаги е била част от живота му. Като малък краде златните звезди за постижения от бюрото на учителката си, за да покаже на майка си колко добър ученик е.
Малките му престъпления в непълнолетна възраст в крайна сметка го превръщат в измамник.
Агент от ФБР тръгва по петите му за схеми за бързо забогатяване с лобиране. Мел се е насочвал към отчаяни бизнесмени, на които банките отказвали заеми. Срещу определена сума той им обещавал да вземе заем вместо тях от предполагаема офшорна сметка.
Повечето дори не разбирали, че са мамени от Мел. Сред най-забележителните му жертви е легендата Уейн Нютън.
Неизменно до самото му залавяне била любовницата му - англичанката Евелин. Тя пристига в САЩ през 1970 г.
Двамата се срещат за първи път на коктейл,
спонсориран от британското правителство, обяснява Робърт Грийн в книгата си The sting man.
Във филма е представена като стриптийзьорката Лейди Идит от Ню Мексико. В действителност никога не се е включвала в операцията "Абскам", както е във филма, нито е имала флирт с агента от ФБР.
В разгара на операцията през 1979 г. Мел заедно с жена си Синтия Мари се мести във Флорида. Уейнбърг убеждава съпругата си да купят жилище недалеч от любовницата му с обяснението, че помага на агенти от Англия.
Мари и Мел имали осиновен син - Мел -младши, но го наричали Джей Ар.
В реалния живот синът им е тийнейджър, когато се развиват събитията, а не дете. Уейнбърг имал и 3 деца от предишен брак, който завършил с развод.
Когато Мари разбира за връзката му с Евелин, иска развод. Няколко месеца след това се самоубива. Смесва антидепресанти с алкохол. Тялото й е открито във Флорида на 28 януари 1982 г.
В кухнята й намират бележка, която гласяла: "Моят грях е желанието да обичам и да бъда обичана, нищо повече. Но Мел цели да ме дискредитира. Нямам сили да се боря вече с него. Всичко, което имам, го доказва."


Агентът Антъни Аморозо е една от най-важните ключови фигури под прикритие


Героят на Брадли Купър (Ричи ди Масо), който пресъздава Антъни, най-много се доближава до реалния образ.
В операцията той е човекът с парите. За да поддържа прикритието си, се представял като екстравагантен тип с висок стандарт на живот. Цялата операция "Абскам" струвала $600 хил.
Тони е имал най-трудната задача - споделя Уейнбърг пред шоуто " 60 минути":
"Той трябваше да вземе решение дали да даде парите на корумпираните политици, или не. Ако ги беше дал, пада неговата глава. Ако не ги беше дал, пак той го отнасяше. Беше под голямо напрежение."

 

 "Капитан Филипс"

Том Ханкс се консултира лично с капитан Филипс за ролята


Отвличането на кораба "Алабама" през 2009 г. се превърна в световна новина. Капитанът Ричард Филипс става известен, след като е задържан като заложник от сомалийски пирати.
След освобождаването си пише книга за случилото се около бреговете на Сомалия. Историята му е екранизирана от режисьора Пол Грийнграс.
По разпоредби на НАТО Морската администрация на САЩ предупреждава търговските кораби, които пътуват през Аденския залив, да поддържат разстояние от 1100 км от бреговете на Сомалия. Корабът "Алабама" е отвлечен, намирайки се на 440 км разстояние от град Ейл.
Поради неспазването на това разстояние


9 човека от екипажа
съдят собственика
на кораба Maersk Line
и самия Филипс
Според тях капитанът е бил многократно предупреждаван да пази нужната дистанция.
Моряците твърдят, че вследствие на отвличането са получили физически травми и пост-травматичен стрес. Според говорителя на Maersk Line Кевин Спиърс обвиненията са неоснователни.
"В този район на света всяко едно примигване на радара е повод за тревога - твърди капитан Филипс в своя защита и допълва: "Винаги съм казвал на екипажа, че такива инциденти са неизбежни."
Версията, която екипажът на кораба представя пред съда, е по-различна от екранизирания "Капитан Филипс".
"Ако бяхте в съдебната зала и слушахте показанията на моряците, изобщо нямаше да останете с впечатление, че капитан Филипс е такъв герой", казва пред TradeWinds Рос Даймънд - един от адвокатите, представляващи екипажа.
"Екипажът нямал и никакво оръжие. Капитанът ги води в ръцете на пирати, игнорирайки предупрежденията да стои на повече от 1100 км от бреговете на Сомалия", коментира адвокатът на моряците.
Според тях и много от нещата, показани като екипировка на кораба, не са съществували действително. Но истината е, че реалният кораб не е бил използван като прототип във филма, а идентичният Alexander Maersk.


Отвличането


Отвличането е извършено на 8 април 2009 г. Четирима въоръжени сомалийски пирати на възраст 17-19 г. атакуват кораба с рибарски скиф.
Когато чува алармата за пиратска атака, главният инженер Майк Пери води част от екипажа в помещение, подготвено за подобни случаи. Останалите пускали сигнални ракети. Майк Пери и помощник инженерът Мат Фишър се опитали да потопят скифа, но не успели. В крайна сметка пиратите се качват на кораба и залавят капитан Филипс заедно с част от екипажа.
През това време останалите моряци се възползвали от ситуацията и успели да заловят един от пиратите. Държали го в плен 12 часа и се опитали да го разменят за капитан Филипс. Моряците пуснали пирата, но похитителите не освободили капитана.
Ричард Филипс е държан като заложник в продължение на 6 дни. При освобождаването му е бил в добро състояние. Връща се в морето 4 месеца, след като е бил похитен.
Заловеният пират Abduwali Abdukhadir Muse е съден като възрастен в САЩ. След противоречиви версии за възрастта му, в крайна сметка си признал, че е на 18 години, и е


осъден на 33 години затвор Според адвокатите му е правил опити за самоубийство в ареста.


Интересна подробност, преди да се екранизира историята, е, че Том Ханкс, който влиза в образа на похитения капитан, посещава три пъти Ричард Филипс, за да се консултира с него относно ролята.
Филипс се е срещал и няколко пъти със сценариста на филма Били Рей.

 "12 години в робство"

Соломон се спасява заради съвестен дърводелец, който мрази робството

Филмът "12 години в робство" разказва за отвличането на Соломон Нортъп - свободен чернокож, който прекарва 12 години в памукова плантация в Луизиана като роб.
Соломон е чернокож, но въпреки това е бил свободен, защото майка му е била мулатка и никога не е била робиня. Единствено баща му е бил роб, но освободен през 1798 г. Живял е в Саратога, Ню Йорк, със съпругата си Ан Хемтън и трите им деца. Издържал се е като цигулар и строителен работник.
През 1841 г. получава неустоимо предложение за лесни пари. Двама непознати мъже с фалшиви имена го убеждават, че търсят човек за музикант в пътуващ цирк. Приема предложението. Тръгва за Вашингтон, без да уведоми съпругата си. След като пристига в столицата, се събужда в клетка за роби.


Когато казва, че е свободен човек, е бил пребит


и предупреден никога повече да не продумва за живота си в Ню Йорк. Името му било променено на Плат Хамилтън.
Отплавали с кораб. Соломон бил с още двама роби - Артър и Робърт, който умира по време на плаването от едра шарка. Докато пътували, Нортъп помолил един моряк да изпрати писмо до семейството му.
То пристигнало успешно, но без крайната дестинация на Соломон. Достигнало до семейството му, но властите отказали съдействие, докато не се разбира къде всъщност се намира похитеният.
След като сигналът не дал резултат, Соломон бил продаден. Първият му собственик бил Уилям Форд, един от най-известните памукови плантатори. Образът му във филма е на лицемер, противоречащ си с християнските норми. Докато в мемоарите си Соломон посочва, че никога не е имал по-мил, благороден и откровен християнин за господар.


"Ако всички мъже са като него, робството би било по-поносимо",

посочва Соломон в книгата си.
Впоследствие за 12 години сменя няколко робовладелци.
Уменията му донякъде омекотявали живота му в робство, но не липсвали и случаи, в които е бил подлаган на особена жестокост.
Два пъти е бил нападан от бял човек. Дръзнал да се защити и това му струвало тежки репресии. Единия път било в плантацията на Уилям Форд. Соломон толкова много се страхувал от нападателя си, че избягал от плантацията, но се върнал, след като не успял да се справи с условията в околните блата.
След 2 години робство е бил продаден на Едуин Епс, който се славел като жесток плантатор, както се описва и във филма. Понякога изпадал в странни състояния и когато се напивал, принуждавал изтощените роби да танцуват в края на деня за него.
Причината да бъде освободен е съвестен дърводелец, който мрази робството
За 12 години Соломон споделя статута си единствено пред Самюел Бас. Той бил дърводелец и работел за Едуин Епс. Нортъп започнал да помага на Бас. Двамата се сближават доста. Соломон разбира, че Самюел е против робството и решава да му довери тайната си.


След като разказва историята за отвличането си,
Бас обещава, че ще му помогне


Пише писма до Ню Йорк от негово име и помага да се задвижат процедурите по освобождаването му в началото на 1853 г.
Писмото привлякло вниманието на адвоката Хенри Б. Нортъп, който бил бившият господар на баща му в периода, когато бил роб. Именно той дава свободата на баща му, който взема неговата фамилия Нортъп.
Адвокатът предотвратил тази несправедливост, като предприел пътуване до Луизиана, за да освободи Соломон. След като двамата се връщат в Ню Йорк, започват борба за правосъдие.
Освободен е през 1853 г. Същата година публикува книга, в която описва пазара на роби във Вашингтон и Ню Орлиънс, както и подробности от памуковите плантации в Луизиана. Трудът му станал бестселър, отпечатан е в 30 хил. копия.
Адвокатът има и заслуга за издаването на книгата. Искали да привлекат вниманието на обществото към този случай. Така и става. Нортъп започва да дава интервюта за пресата в Ню Йорк. Историята му става известна.


Целта им е да вдигнат достатъчно шум, за да бъдат наказани похитителите.

Били идентифицирани двама мъже - Джоузеф Ръсел и Алекзандър Мерил. Арестували ги, но противоречие за това под чия юрисдикция трябвало да бъдат съдени - Ню Йорк или окръг Колумбия, всъщност попречило делото да се финализира в полза на Соломон. В крайна сметка двамата похитители никога не били осъдени.
Последните години от живота на Соломон тънат в загадка и никой не е сигурен какво се е случило с него. Спекулирало се с теорията, че бил отвлечен отново, други пък вярвали, че е убит от похитителите си за отмъщение. Семейството му поддържало теорията, че е бил убит в Мисисипи през 1864 г., но нямало доказателства за това.

"Вълкът от Уолстрийт"

Истинският герой описва историята си в затвора

"Вълкът от Уолстрийт" е екранизирана история на американския мошеник Джордан Белфърт, който успява да оцелее въпреки измамите и начина си на живот.
Историята му започва много по-обнадеждаващо, отколкото завършва. Джордан е "детето чудо на Уолстрийт", но не само.
Той е дете на счетоводители. Мечтаел да натрупа състояние от борсата през 90-те. Едва на 26 г. успява да стане милионер и се отдава изцяло на благата на живота.
Носи му се славата на наркоман, купонджия и мъж с невероятен успех сред жените. Обичал да взема куалуди - успокоително, достатъчно мощно, за да бъде забранено в много страни. Освен ежедневния купон Белфърт ръководил фирма, в която продавал фалшиви акции.


Това е и причината да влезе в затвора
Получава шанс да основе фирмата си "Стратън оукмънт", търгуваща със съмнителни акции. Съставя собствен сценарий за привличане на клиенти чрез телефонен разговор и обучава хора да го прилагат.
Основният му принцип е никога да не затварят телефона, преди клиентът да е купил. Брокерите започват да продават масово акции, което вдига цената им.
Годишната му печалба достига около $50 милиона
За него работят над 1000 брокери. Белфърт и съдружниците му са убедени, че никога няма да се предадат един друг. Но след намесата на ФБР връзката им се къса. Заради системното мамене на клиенти изхвърлят "Стратън" от Националната асоциация на търговците с ценни книжа.
Самият Джордан свидетелства срещу колегите си. В книгата му единствено е отбелязано, че така постъпвали всички в неговото положение.

Ако не е оказал съдействие, той е щял да получи 30-годишна присъда.


Джордан Белфърт се признава за виновен през 2003 г. Година по-късно е осъден на 4 години затвор, от които излежава само 22 месеца.
Принуден е и да възстанови $119 милиона на инвеститорите, които е измамил
Именно затворът е мястото, където Белфърт написва книгата за своя живот. В затворническата библиотека попада на "Кладата на суетите", която оказва сериозна роля за намерението му да опише опита си. След като издава две книги - "Вълка от Уолстрийт" и продължението "Да хванеш Вълка от Уолстрийт", Джордан изнася семинари с мотивиращи речи и се занимава с корпоративно консултиране. Понякога печели по $30 хил. от речи. В личния му сайт е посочено, че консултира фирми за техните бизнес стратегии, обучения, продажби, етика в бизнеса или как да повишат рисковия си капитал.