Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Атанас Атанасов

- Доста критики за театралничене отнесе актьорският състав на "Четвърта власт".
- Не зная какво разбират под "театралничене". Това е един чисто професионален термин, при който актьорът преиграва, не е той в обстоятелствата. Не намирам преекспониране на актьорските средства във филма.
Но, разбира се, всеки има право на мнение и искам да подчертая, че моето не е меродавно. Ако критиците се вгледат в американските продукции, които за мен не са еталон за правене на кино, ще видят доста по-театрални изпълнения.
Българинът разбира от всичко. Той може да дава съвети за ядрена физика и спорт. Въпросът е дали на човек му допада филма и го интригува съдържанието, или не. Има достатъчно други програми и всеки може да превключи канала.
- Преиграването не е ли обвързано и с това, че понякога текстът не пасва на актьора?
- Когато текстът, без значение дали в сценарий или пиеса, е написан прекалено литературно или преводът е буквален, много трудно може да влезе в устата на актьора, особено ако няма време да го овладее. Текстът трябва да бъде истински, а ако не е добър- как да стане? Затова понякога се случва да се импровизира и да се прави корекция. Трябва да се получи съавторство.
- Често ли импровизирате?
- Стриктен и послушен актьор съм. Ако проектът ме заинтригува, си позволявам да импровизирам, но единствено в схемата, която ми е предложена. Излизайки от основната цел на режисьора, се нарушават правилата, с които съм се съгласил да участвам. Всяко нещо има мярка.
Когато публиката забележи, че актьорът бърка текста или добавя свой, който не се връзва с характера на автора, а цели да бъде смешен на хората, се принизява актьорското изкуство. Тогава зрителят се подиграва на актьора, а не на смешката му.
- Комфортно ли ви беше в ролята на журналист? В живота вие сте от другата страна, от вас вземат интервюта.
- Не съм изпитвал големи трудности. Когато актьорката игра е интересна и имам материал, задачата е по-лесна, защото имаш база, върху която да стъпиш, и нещо, което да разработиш. Ако в сценария или пиесата има лична тема, която актьорът открие, можем да говорим за сливане с персонажа. Намерих я в сериала, опитах се да я прокарам и доколко това ще стане достоверно, ще покаже развитието на епизодите. Но всяка оценка на произведение на изкуството е изключително субективна.
Оценяваме хората срещу себе си и всичко около нас на базата на своите интереси, манталитет и пристрастия.
- Според вас защо хората са скептични към държавно финансираните проекти?
- Българинът е прекалено критичен и негативно настроен към всичко онова, което слага пръст в раната. Доста се изговори, че сериалът е продукт, който е реализиран със средства на данъкоплатеца, но и аз съм такъв и вероятно с парите, които получавам, издържам няколко пенсионери.
- За да влезете в роля, наблюдавахте ли реални жирналисти?
- Запознат съм с проблемите в редакциите - финансиране, условия, така че не ми беше необходима сериозна подготовка, а и познавам ваши колеги. Знаете ли, доста се обсъжда въпросът дали редакцията в "Четвърта власт" се доближава до реалната. Тук бих дал пример с едно от изявленията на Макс Фриш : "Когато на стената има една картина с цвете, оградено с рамка - тя фокусира вниманието върху него.


Тогава цветето не е просто
роза, а идеалната роза"


Трябва да бъдем малко по-интелигентни и свободни във възприятията си и да си кажем: "Да, това би могло да бъде редакция", и да не се съсредоточаваме върху броя на масите, а върху действието. Обикновено ние ,българите, сме свикнали, когато тълкуваме факти от живота, да не се питаме "защо", а да изразяваме мнение как ние бихме го направили.
Винаги може да има 100 варианта, но трябва да тълкуваме този, който са ни предложили. Ако не можем да го разберем или смятаме, че сме по-интелигентни от него, просто превключваме канала.
- Преди години имаше ли по-големи симпатии към българското кино?
- Досега се спирахме върху негативните оценки, но искам да подчертая, че хората извън журналистическите среди ме спират дори на улицата и изразяват възхитата си, че е засегната такава тема в сериала. Оказа се, че е интересна. Когато изразяваме своето мнение, нека не смятаме, че е меродавно. Всички имаме пристрастия, но нека те не бъдат еталон, казвайки, че нещо е невъзможно.
- В сериала виждаме сблъсък на поколенията. Попадате ли в такива ситуации и със студентите ви в НАТФИЗ?
- Понякога има противоречия и конфликти. Разбира се, годините, прекарани в едно или друго съсловие, и опитът, който човек е натрупал, обогатяват с мъдрост и знания. Затова нашето поколение сме по-склонни да разсъждаме, докато младите са по-импулсивни. Често действат, преди да мислят, но за разлика от нас проявяват истинско въображение, защото са първосигнални.
Връзката между поколенията, независимо от битките, е полезна, защото си даваме по нещо взаимно. Всеки ден ме карат да се замисля над нещо ново. Работейки над един драматургичен откъс, разсъждавам заедно със студента върху образа. Точно преподавателската работа ме връща към началото. Задължитлено се поставям на мястото на всеки един от персонажите.
- Емпатията ли прави образа да изглежда адекватен?
- Много са нещата, които могат да направят сценичния образ знаков. Ако актьорът съумее да намери личната тема, ще се случи онова превъплътяване, защото тогава "Ти" ставаш "Той" и обратно. Във всяко произведение в областта на изкуството творецът разказва собствения си живот - излива проблемите си на платното, страницата или сцената.


Чрез думите и идеите на другите разказваме за себе си. А понякога ги проваляме, когато не успеем да се докоснем до темата.
Полето за изява е трупане на опит. Наблюдавал съм завършващи студенти в някои сериали, които с всеки следващ епизод създават все по-плътни образи. Нормално е, когато в България се снимат по няколко филма годишно, да започваш отникъде, качвайки се на снимачната площадка.
- Какви са днешните студенти в НАТФИЗ?
-
Бих ги разделил грубо в две категории - мотивирани и немотивирани. Мотивираните са тези, които остават докрай и знаят, че са нужни мното труд, търпение и характер. Всичко зависи от тях.


Немотивираните
отпадат още в началото


Те престават да ме интересуват, защото са добри в нещо друго и съм склонен да се разделим с най-добри чувства.
След известно време се срещаме и те казват: "Професоре, благодаря ви. Вече намерих своето поприще."
- Комерсиално настроени ли са?
- Няма как да не бъдат, след като цялата ни действителност е комерс. Всичко е фокусирано върху хляб и зрелище. Те са продукт на това, което ние сме направили. Искаме децата ни да бъдат по-различни ли?
- Какво търсите вие у студентите?
- Като човек, който приема свои бъдещи колеги, за мен е много важно тези хора да са чувствителни, да имат чувство за хумор, да са пластични, духовни и интелигентни. Как да се изразя по-точно... детството им си личи, когато се качат на сцената.
За мен не е толкова важно да излязат и да изпълнят предварително подготвена басня или монолог, а да дам задача на момента и да видя човека срещу мен. Всичко друго е папагалщина. Професията ни не е математика.
- Потенциалът им вижда ли се в самото начало?
- Понякога става така, че първите редиците на приетите, които са били добре подготвени за изпита, често остават само с това и в кариерата си правят едно и също. Докато другите, проявили се по-плахо, постепенно разгръщат способностите си. Както се казва, първите им гледат номера на фланелката. Горд съм, че всичките ми студенти имат работа, получават награди и добри роли. Успели сме заедно с тях да изградим актьорския характер и способността да надмогнеш личността си за сметка на изкуството.
- Отнема ли много професията?
- Отнема всичко. Не бих казал, че познавам толкова добре собствените си деца, отколкото бившите и настоящите си студенти. Прекарвам повече време с тях.
- Те чувстват ли се ощетени?
- Вероятно е така. Но така пък имаме възможност да не си омръзваме и да се изненадваме непрекъснато. Постоянно ги преоткривам. Те се развиват с всяка следваща година. Понякога мислим еднакво, друг път в споровете ни разбирам колко са прави. Невероятно усещане е.

- Значи сте си свършили работата като родител.
- Тя никога не свършва. Общувайки с по-млади хора, разбирам по-добре собствените си деца.
Една от причините да отида в академията е, че


едва след 20 г.
осъзнах, че не познавам
младото поколение


Не зная какви са проблемите му, какви филми гледа или каква музика слуша.
Когато започнах да преподавам, разбрах колко съм се отделил от реалния живот, защото той е именно младостта.
- Приятно изненадан ли останахте от вкуса на младите?
- Неприятно за себе си и приятно за тях, защото заедно с цялата им неопитност, непохватност и комплекси, разбрах, че притежават изключителна чувствителност, която трябва да се култивира. Те са благородна почва, върху която може да се работи, стига да имаш търпение, талант, толерантност и да бъдеш коректен с тях, а не да сочиш строго с пръст. Понякога дават страхотни идеи, но не знаят как да ги реализират. Разбира се, говоря за онези, които нарекох "мотивирани".
- И Мила Парушева е била ваша студентка, но се е отказала. Какво си спомняте за нея?
- Бунтар. Мъжко момиче. Мила е много интересен човек. Безкомпромисна, изискваща и крайна в оценката за себе си.
Също така е изключително взискателна и ми се струва, че това е качество. Отправя те към правилната посока по някакъв начин. Като че ли бъдещето ти се фокусира върху нещо и ти упорито вървиш към него.
Едно от важните неща в професията ни е търпението. Мила изтърпя много. Преживя много. Нейният час дойде, за което много се радвам.
Тогава тя реши, че трябва да прекъсне и го направи. Съжалявах, но не бих си позволил да изисквам повече. Бях наясно със заниманията и разбрах, че вероятно това е призванието й, а сега се убеждавам, че й е трябвало време. Успя да реализира себе си и да натрупа полезен опит през годините.
- Остава ли авторитетът към вас като преподавател или се разчупват малко нещата?
- Със студентите, с които отдавна сме се разделили, като Малин Кръстев или Симеон Лютаков, сме в по-близки отношения.
Не си говорим на "вие" и "професоре". С всяко следващо поколение продължават да се обръщат към мен с "професоре", от което леко се дразня, когато работим заедно на сцената, и им правя забележки.


Някои от тях ми говорят
на "Вие, Наско",
разбира се, с чувство за хумор.
Успяваме през годините да запазим приятелски отношения, а не просто учител-ученик. Опитвам се това да се случи още в първи курс. Една такава близост позволява по-голямо разбиране. Екипната работа в театъра е изключително важна и се дължи на чисто човешките отношения, а не дидактика.
- А вие какви спомени имате от студентските години? Имате ли приятели, останали от онези години?
- Студентството ми беше много трудно. Имах големи неуспехи и проблеми. Нямах характер за тази професия. Бях притеснителен. Не умеех да рискувам и да проявявам онзи нахален артистизъм, необходим за професията. Изчислявах математически всички ходове на актьора и постигах резултат, който не беше вълнуваш.
Това създаваше дистанция между мен и публиката и продължи доста години, след като завърших. Но пък имах възможността да играя много роли, сред които имах и добри, имах и поражения, които ме учеха.
Успехите дойдоха след три-четири години в професионалния театър. Не давах пространство на фантазията си. Не съм бохем, не съм купонджия, а по-прибран в себе си. Някои мои приятели казват, че съм голям темерут. Това ми е пречело на сцената, докато не разбрах, че мога да проявявам, и недостатъците и качествата си, без да се страхувам.
- Какво ви разчупи?
- Имах няколко роли, които бяха важни, за да преодолея слабостите си. Една от тях бе Бръчков в "Хъшове" и още няколко. А след като дойдох в София, Леон Даниел откри маймуната в мен. Той казваше:


"Един актьор е толкова
по-добър, колкото повече
маймуни има в себе си."


Възложи ми няколко изключителни характерни комедийни роли за мое учудване. Беше много трудно, но те някак си отпушиха нещата. Преди това се страхувах да играя етюди на куче или котка. Струваше ми се недостойно да лазя и лая на сцената. Питах се: "Това ли е тази професия?", а оказа се, че е и това.
- Всичко ли бихте изиграли?
- След толкова години не всичко. Опитвам се да отсявам предложенията и да играя това, което не ми се е случвало досега. Искам да работя с хора, които ценя като творци, но не сме се срещали все още. Не искам да мултиплицирам стари роли и да упражнявам професията като манифактурист, който произвежда едно и също. Имам още няколко активни години пред себе си и искам да изиграя нови роли.
- А мислили ли сте какво ще правите след това?
- Не смятам да седя вкъщи по цял ден. С удоволствие бих имал къща с градина, в която да се грижа за няколко кучета, храсти и дървета. Искам да пътувам. Има толкова много неща, които съм пропуснал в живота, и искам да наваксам. Но ще продължавам по един или друг начин да се занимавам с тази професия, докато дишам.