• Столицата е фаворит, но дали туристите ще се зарадват на Централната гара?
• Много градове са използвали събитието да подобрят публичната си инфраструктура

Кой български град заслужава да приеме "Евровизия 2027"? Този въпрос се разисква дипломатично на институционално ниво и все по-разгорещено в социалните мрежи, след като победата на Дара преди дни осигури на страната домакинството на следващото издание на конкурса. Докато през уикенда всички чакаха победителката да се върне от Виена, настана нещо като наддаване между кметовете на 4-те най-големи града кой би се справил успешно с организацията на престижното и свръх рейтингово събитие. Столичният градоначалник Васил Терзиев каза, че София винаги е фаворит и че с домакинството на "Джиро д'Италия" градът е доказал капацитета си да прави мащабни прояви. Той коментира още, че ползите от мероприятия като "Евровизия" и "Джирото" се измерват дългосрочно – не колко туристи са пристигнали в рамките на няколко дни, а колко хора са научили за София и България и са видели мястото, което искат да посетят.

Колегите на Терзиев от Бургас, Пловдив и Варна също вдигнаха ръка, че са готови да посрещнат музикантите и съпровождащите ги фенове. Виена съобщи, че в рамките на "Евровизия" градът е бил посетен от над 80 000 души.
Най-сигурен в желанието си да домакинства изглежда Димитър Николов от Бургас. Той стъпи на това, че градът му има подходяща зала, която дори е по-голяма като размери от софийската, а капацитетът й може да достигне 15 000 зрители. Освен това е по-удобна като комуникация и транспортни връзки. Николов също се похвали с добрата организация на "Джирото".
Но и Пловдив също иска "Евровизия", съобщи министърът на културата Евтим Милошев. Най-старият жив град в Европа се гордее с историята си, с красивия си център, с това, че вече е бил културна столица на Европа, че има най-богатия културен календар.
Кметът на Варна Благомир Коцев заложи на това, че Дара е негова съгражданка и че Варна също има аргументи да е домакин, защото има културна памет, туристически потенциал, утвърдена международна сцена и младежки дух.
Във вторник ресорният министър Милошев заяви по Нова телевизия, че София все пак остава фаворит да посрещне събитието. Появи се и статистика, че летище "Васил Левски" е най-голямото в България и може да посрещне най-много международни полети, което е едно от изискванията на формата. Хотелската база в столицата е с най-много места и зала "Арена 8888" все пак е най-подходящата за подобни концерти.
След кръстосаните кметски саби във форумите се разрази горещ дебат кой град е най-подготвен да организира както трябва и да изпрати с позитивни впечатления музикалния керван. Съответно да получи полагащото се държавно финансиране, чиято стойност още се изчислява.
В социалните групи съвсем не на шега се появиха дори луксозни предложения домакинството да се раздели между два града – например Варна и София или в друга комбинация. Не липсваха обаче и хора, които призоваваха местната си власт да обмисли внимателно плюсовете и минусите, включително и имиджови, от подобно партньорство.
Немалко софиянци коментират, че победата на Дара е дошла в момент, в който градът не е готов да посрещне с гордо вдигната глава проява от такъв ранг. Според тях София трябва да иска домакинството на "Евровизия" само ако получи сигурни гаранции, че поне част от проблемите, които тормозят града от години, ще се решат до май догодина. В противен случай има опасност туризмът в столицата да пострада в дългосрочен план, вместо да получи тласък.
Като основен проблем се посочва състоянието на Централната жп гара и на района около нея. Във фейсбук се четат коментари, че дори 10-15% от очакваните туристи да пристигнат или да си тръгнат оттам, ефектът от домакинството на "Евровизия" няма да е желаният. Понеже много чужденци ще разкажат и покажат със снимки, че гарата на София е неприятно и дори опасно място, което туристите трябва да избягват.
Добре известно е, че една от най-важните входно-изходни точки на София
от десетилетия е зона на здрача, която се престрашават да прекосят само хора, които нямат друг избор.

За социализирането на подлеза на т.нар. Ротонда се говори от години, но все още всичко е само проект. Преди 7 г. кметството и фондация "Визар" проведоха конкурс за превръщането на силно моторизирания предгаров площад и на призрачния подлез в красив вторичен градски център. Международно жури присъди първо място на студио "А и А архитекти" с управител Ангел Захариев, съпруг на еврокомисаря Екатерина Захариева.

Проектът предвиждаше пред гарата да се оформи площад с много зеленина, а автомобилното движение да влезе под земята. Проектирана бе и нова многофункционална зала и се начерта пробив на бул. "Христо Ботев" под гарата и автомобилно свързване с ТЕЦ - София.
Впоследствие се разбра, че проектът е атакуван в съда от собственици на имоти в района. Един от тях поискал собствена разработка, което блокира плановете на общината. В крайна сметка частникът спечели делото, в резултат на което общината съобщи, че трябва нов план без спорния имот. През май 2024 г. Направление "Архитектура и градоустройство" обяви, че проектът за обновление на гарата е рестартиран и е утвърден нов проект на бъдещата зала.
"24 часа – 168 истории" попита "Московска" 33 има ли развитие по темата. Оттам отговориха, че проектът е "добър и важен за развитието на града" и че София ще има голяма полза от развитието на северната част на центъра, особено в зоната около гарата. "За момента обаче не сме намерили източници на финансиране, които да ни позволят да продължим напред", поясняват от кметството.
Освен вечната язва с Централната гара, има и други занемарени места в централната част на София, които развалят облика. Последно стана ясно, че политиците в града тепърва ще мислят какво да правят с паметника на съветската армия и с прилежащата част на Княжеската градина. Както "24 часа" писа, на последната си сесия общинският съвет даде мандат на Васил Терзиев да поиска от държавата собствеността на нарязаните фигури. Предложението бе прието с гласовете на групите на ПП-ДБ, ГЕРБ и на "Синя София". Най-силно срещу него скочи БСП, подкрепена от протест на 20-30 души пред общината.
Впоследствие кметът и заместникът му по градоустройството арх. Любо Георгиев обясниха, че след като фигурите бъдат придобити (всъщност – ако бъдат придобити), градският парламент ще мисли дали те да се върнат под някаква форма в градината, както и за бъдещето на цялото пространство. "Планът ни е през юли
да започнем публичен разговор за бъдещето на Княжеската градина – поясни Георгиев за "24 часа – 168 истории". - Това включва както бившия паметник на съветската армия, така и паркингите покрай бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", дейностите, практикувани в градината, възможностите за събития там и т.н. Разговорът ще се води в различни формати - както на място, под формата на дискусии в самата градина, така и чрез онлайн допитване, организиране на събития, социологическо проучване, събиране на идеи и други. Наясно сме, че градската среда, а особено тази градина и паметникът в процес на демонтаж в нея, често са място за конфликт. Според нас обаче общината трябва да работи за намирането на допирни точки и споделени решения. Това става чрез диалог...Целта ни е до края на 2026 г. като резултат от широко включване, а не едностранни действия, да сме създали концепция за това какво искаме да се случи с Княжеската градина. На базата на тази концепция планираме в началото на 2027 да обявим конкурс за идеен проект." 

Още едно от емблематичните места в София стои над 10 г. разкопано и оградено и прави тази част на центъра да изглежда като следвоенна зона. Част от площада около църквата "Света Неделя" от 2015 г. е невидима за столичани и гостите й. Тогава в зоната пред хотела се проведоха археологически разкопки, като се смята, че там се намира дворецът на римския император Константин Велики.
През 2019 г. общината проведе конкурс за съживяване на пространството, спечелен от италианския архитект Масимилиано Фуксас. Неговият проект предвижда
разкриване на археологията, изграждане на стъклени пешеходни пасажи над нея, повече зеленина на площада и т.н. Пак съдебно обжалване - от собственик на павилион, спря намеренията и около 6 г. общината бе в юридически схватки. През седмицата от кметството съобщиха за "24 часа – 168 истории", че делата са приключили, но пак поради липсата на средства е трудно да се каже кога ще започне ремонтът. "Разрешението за строеж, издадено през юли 2022 г., е влязло в сила през февруари 2025 г. – поясняват от "Московска" 33. - Към настоящия момент не се водят съдебни дела за разрешението за строеж на ремонта на площада, т.е административната пътека е извървяна. Но за момента Столичната община не е намерила източник за финансиране на обновяването".
В допълнение на всички е известно, че София е един от най-моторизираните градове в Европа с изключително тежък трафик и с най-голямата липса на паркоместа. Едно от изискванията към града домакин е той да предложи решение как да се избегнат задръстванията до и от залата в дните на шоуто, както и да направи подробно описание на достъпа за делегациите с шатъли и възможността за придвижване с брандирани таксита "Евровизия" с фиксирани тарифи.
Тези и други столични проблеми, които едва ли скоро ще бъдат решени, повдигат въпроса дали не е по-правилно и по-справедливо София да отстъпи назад и да даде възможност на друг град да се изяви на "Евровизия", може би в по-добра светлина. Едва ли жител на столицата иска да попадне в ситуация, в която реещи се из града туристи го спират в Княжеската градина и го попитат защо на високия постамент, който се вижда отвсякъде, няма нищо. Това ще е едно от най-оплетените обяснения, които ще му се наложи да даде.
За сметка на това например жителите на Бургас масово смятат, че с развитието си през последните години градът им заслужава да получи "Евровизия".
Те подсказват, че туристите може да се настаняват не само в градските хотели, но и в околните курорти. Посочват зала "Арена Бургас" като напълно подходяща да приеме 15 000 души. В допълнение разказват, че част от съпътстващите прояви и забави биха се провели в Морската градина, което до известна степен ще разтовари центъра от
тълпите в дните на конкурса.
Повечето от изказалите се във форумите пловдивчани също смятат, че техният град заслужава и може да се справи с "Евровизия". Припомня се, че така или иначе, хотелите в Пловдив са почти изцяло разпродадени през уикендите, че центърът е един от най-красивите и постоянно е пълен с чужденци. В интернет вече се появиха и колажи как следващата "Евровизия" се провежда в Античния театър, и коментари, че България не трябва да пропуска подобна възможност. Разбира се, това са само мечти, тъй като едно от условията към града домакин е да разполага със зала със здрав покрив.
Всъщност собственикът на правата на "Евровизия" – Европейският съюз на обществените радиа и телевизии (EBU), ще има тежката дума при избора на града домакин, както се случи в други държави. Изискванията към организаторите на предишни издания са включвали зала с най-малко 10 000 места. EBU очаква още в населеното място да има достатъчно добри хотели с поне 3500 стаи, налични по време на седмицата на "Евровизия", а 1000 от тях да са вакантни 14 дни предварително. Организаторите трябва да съобщят на какви цени ще се настаняват гостите и да не променят условията. Също така домакинът осигурява т.нар. "Тюркоазено килимче" – зона за около 2000 души.
Иначе не един и два града, след като са били определени да домакинстват конкурса на EBU, са се възползвали от повода, за да го облагородят и да вдъхнат нов живот на части от него, които са били позабравени. Почти легендарен вече е примерът с азербайджанската столица Баку, в която за по-малко от година е построена цяла зала Bacu Cristal Hall. Други големи центрове също са използвали момента, за да изградят липсваща инфраструктура. През 2023 г. Ливърпул обнови крайбрежен район, увеличи пешеходните зони в него и го направи достъпен за хора с увреждания. Благодарение на домакинствата си Малмьо почти изцяло смени градския си транспорт с електрически, а Лисабон облагороди градския си парк.