Все повече сайтове, платформи и мобилни приложения позволяват да сравняваме цени и качество на продуктите, без да обикаляме магазините

На българския пазар в момента се продават по различни пресмятания между 120 хил. и 150 хил. различни хранителни стоки, ако се водим от факта, че всяка стока има свой баркод. Всяка промяна във вкуса, опаковката или грамажа на един продукт, както и всяка разновидност от него изисква нов собствен баркод.

Да вземем за пример едно обикновено кокоше яйце. Първо, яйцата се разделят на два основни класа по качество – А и Б. След това има четири разновидности на размерите, а се делят и на други четири категории според метода на отглеждане на кокошките носачки. Т.е. само яйцата са 32 вида и те няма как да струват еднакво. Да не говорим, че се предлагат по 6, по 10, по 12, по 20 или по 30 броя в една опаковка.

Така е с почти всичко останало - получава се истински океан от стоки, в който човек лесно може да се удави, защото никой не е в състояние да помни кое колко струва. Дори ако цял ден обикаля магазините и му наливат в главата каква е “справедливата цена”.

Макар че започна значително по-късно, отколкото на други пазари, и в България дигитализацията на ценовите сравнения вече е доста напреднала и помага поне донякъде да се ориентираме. А често пъти айтита с идея разработват приложения в пъти по-бързо и по-добре от тези, които обещава държавата.

Законът за въвеждането на еврото, приет миналата година, задължи всички търговски фирми с над 10 млн. лв. годишен оборот да изпращат всяка сутрин на Комисията за защита на потребителите данни за продажните цени на 101 основни продукта, които заедно с разновидностите си стават над 20 хиляди. Това покрива до голяма степен списъка от стоки, който статистиката следи.

Файловете с цените и магазините съществуват и в машинно четим формат, но за гражданите по-полезна е самата платформа, намираща се на адрес www.kolkostruva.bg. Тя работи по еднакъв начин и на компютър, и на мобилно устройство.

Тъй като целта е човек да сравнява къде наоколо може да намери по-евтино същата стока, първата стъпка е да избере населеното място. Включени са всички, в които има обект на търговска верига.

Не може да се търси колко струва една стока из цялата страна –

който иска да разбере това, трябва да свали машинночетимите файлове. Които обаче са подредени по дати и трябва да рови в тях ден по ден.

При избора на града се появяват списъци със стоките, групирани в 14 таблици - от хляб и хлебни изделия до лекарства. Чак когато се избере конкретна стока, например “1 литър прясно мляко от 2% до 3,6% масленост”, пада списък с търговските вериги (за големите градове) или с конкретни магазини (за малките населени места).

В списъка с конкретната стока на предно място са посочени промоционалните цени на всяка верига, които обаче са означени с допълнителен знак, за да не объркват потребителя. Едва когато кликне върху конкретен търговски обект, човек може да види всички разновидности на това мляко – с марка, производител и цена в евро и левове. Ако кликне върху самото мляко, се появява таблица с движението на цената му за последните 14 дни, 30 дни или 3 месеца и дали през това време е било в промоция и колко е струвало тогава.

Често в тези таблици има прекъсвания, но това е нормално – на пазара на бързооборотни стоки у нас има жестока конкуренция и търговците са принудени да са много динамични. Всяка седмица поне стотина продукта се спират от продажба заради слаб интерес и на тяхно място се появяват 150 други.

Неудобството на този начин на подреждане специално за млякото е, че дава данни само за разфасовките от 1 литър. Много производители вече правят и бутилки от 2 и дори 3 литра, и то със сигурност излиза по-изгодно, а човек няма как да ги види.

По същата причина до известна степен

безполезна е и информацията за кашкавала

Защото позицията “200 грама кашкавал от еди-коя си марка” не означава всичко. Качеството и съответно цената на кашкавала зависят от периода на зреене - продукт, който е зрял 180 дни, не може да се сравнява с такъв, който е зрял само 20 дни и съответно цената му е по-ниска. Но човек може да види това само на етикета, платформата не показва продуктите, само ги описва, и то накратко.

Към създадените от държавата платформи за цените трябва да причислим също и www.foodprice.bg на Министерството на икономиката. Тя следеше цените горе-долу по същия начин, но от ноември м.г. няма нови данни.

Съществува и сайтът на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, намиращ се на адрес www.dksbt.bg. Той е ценен най-вече с дългогодишната си история, което позволява да се проследи динамиката на цените за почти 20 години. Но става дума за цените на едро, които нищо не говорят на потребителя. Освен това големите търговски вериги рядко или дори хич не се снабдяват със стоки от тържищата и борсите и често в техните обекти може да се намери същият продукт на по-ниска цена, отколкото е на едро в сайта на комисията.

След пандемията и особено след ценовия шок, който предизвикаха горивата през 2022-2023 г., много ентусиасти създадоха свои сайтове, платформи или мобилни приложения със същата цел – да се сравняват цените на стоките в магазините.

Първите два сайта бяха www.mysupermarket.bg и www.cenite.net. По същество това са безплатни платформи, които просто агрегират на едно място брошури на големите търговски вериги и това помага на потребителя да види на едно място избрани стоки на ниски цени.

С течение на времето обаче този и други подобни сайтове като например www.znamcenite.bg се комерсиализираха. Те или поддържат брошурите само на една-две търговски вериги, или наблягат само на определени промоции, а това изобщо не помага на потребителя да се ориентира.

Първият от тези сайтове в началото на съществуването си предлагаше да “напълниш” количката със стоки по избор и той да ти изчисли откъде точно да ги купиш, за да ти излезе най-евтино. Днес тази функция вече не работи, но и през 2023 г. използването ѝ показа, че пазарът у нас е изключително конкурентен и разликата в цената, ако имаме предвид абсолютно една и съща стока, е минимална. Т.е. ако, за да спестиш незначителна сума, трябва да обикаляш из 5-6 магазина, смисълът на цялото начинание става доста съмнителен. Особено когато и горивото е прекалено скъпо като сега.

Един от по-старите такива сайтове, който обаче продължава активно да работи, е www.pazaruvaj.com. Той съществува и като мобилно приложение, и като сайт. Неговата особеност е, че е силен преди всичко в областта на техниката – мобилни телефони, аксесоари, бяла и черна техника.

Другата е, че той на практика преравя множество онлайн магазини и веднага може да групира даден продукт в списък по цени, без да се налага човек да влиза във всеки сайт поотделно. Друг е въпросът, че такива стоки далеч не трябва да се сравняват само по цени, а и по технически параметри, гаранционен срок и т.н., а те може да се видят само на сайта на конкретния магазин. Според данни на самата търсачка сайтът привлича около 2 млн. потенциални купувачи месечно, но в това число влизат и потребители от Унгария и Румъния. И прави своя избор измежду 400 електронни магазина с милиони оферти. Или ако не друго, поне помага на човек да се ориентира първоначално. Съществуват и много мобилни приложения, които са изградени на принципа на crowdsourcing, т.е. някой изгражда самата платформа, но данните се вкарват в нея от самите крайни потребители.

Този тип приложения и сайтове също вършат ценна работа и спестяват време, стига, разбира се, данните да са коректни. У нас например от години съществува такава платформа за цените на горивата – www.fuelo.bg, която позволява човек да локализира всички бензиностанции наоколо и да види колко струват бензинът и дизелът във всяка от тях, вместо да кара до самите обекти. В крайна сметка на този принцип работят също Wikipedia и Waze – приложението за шофиране, при което самите водачи вкарват информация за дупки, полиция на пътя, ремонт или лошо време.

Една такова доста удачно приложение е PriceScout. То е уеб базирано на адрес pricescout.app и може да се ползва както през браузър, така и като изтеглено на телефона приложение. Вторият начин е по-удобен. Ценното на PriceScout е, че тук

няма никаква намеса нито на търговските вериги с техните брошури, нито на държавата

Цялата информация е качена от реални потребители и всъщност отразява техния собствен пазар в магазините.

Когато пазаруват във физически обекти, клиентите трябва да снимат етикета на стоката, което помага системата бързо да ги идентифицира.

Потребителят отваря приложението, натиска бутона за сканиране и насочва камерата към етикета. Снимката се обработва от AI, който извлича цялата информация - цена, марка, разфасовка. Оттам нататък продуктът влиза в личен списък, по който първоначално човек може да следи каква е общата стойност на пазара му дотук. Може да се проследява и движението на цената при отделните покупки на този продукт. А отделно приложението позволява да се вкарва в списъка и количество закупена стока - на грамаж или бройка.

Най-полезната функция на PriceScout обаче е възможността за споделяне с общността. Така всеки може да препоръча конкретен продукт и с мнение дали цената е добра, или прекалено висока. Приложението автоматично добавя и магазина, в който е установена цената. А с натрупването на мнения в общността на приложението и брой покупки то започва да помага с ориентирането къде има добри цени за често купуваните стоки.

Любопитното на това приложение е, че то може да бъде полезно и на малките квартални магазини. Те просто получават видимост пред купувачите в техния район, без да се налага да инвестират в скъпи онлайн платформи или в реклама.

По подобен начин действа и мобилното приложение Shopko, което може да се свали от Apple App Store или Google Play. Само че то вади данните за цените от сайтовете на самите търговски вериги, а това означава, че са

налични само промоциите,

иначе никоя търговска верига не публикува абсолютно всички продукти, които продава. Към момента в приложението има данни за около 80 хиляди продукта, които могат да се търсят и по категория, и по име и марка, дори може да се проследи историята на цените им. Само че то бе пуснато като работна версия едва в началото на 2026 г. и поне към момента историята не е особено дълга.

Самите търговски вериги също имат своите приложения, които създават удобства, макар че целта им не е точно да осведомят човек колко струва всеки продукт, а само текущите промоции. В тях обичайно е интегрирана картата за отстъпки, пазят за известен период историята на касовите бележки. Тъй като за регистриране на приложението търговците събират лични данни, част от предложенията към потребителя са персонализирани. Например той може да получи по-голяма от обичайната отстъпка на рождения си ден или при отваряне на приложението на територията на магазина да получи съобщение, че може да купи нещо определено на символичната цена от 1 евроцент.

Приложения, които предпазват от неразумни покупки

Съществуват изключително популярни международни приложения за сканиране на баркодове, които анализират качеството, съставките и хранителната стойност на продуктите. Те работят на принципа Nutri-Score или собствени алгоритми за здраве, като дават оценка от 0 до 100 или цветен код (зелено/червено) и по този начин ни предпазват от неразумни покупки.

Въпреки че базата им данни са основно чуждестранни, много от големите марки и продукти, продавани в България, се разпознават успешно, тъй като баркодовете (EAN) на международните брандове са идентични в цяла Европа.

Най-популярното за Европа такова приложение е Yuka. Макар че съдържа и реклами, то е лидер с над 80 милиона потребители. Принципът е много прост – сканира се кодът на продукта и се вкарва, като приложението веднага дава оценка, базирана на три критерия: хранително качество (калории, захар, сол, протеини), наличие на опасни добавки (Е-номера и консерванти) и дали продуктът е био/органичен. Ако сканираният продукт е вреден, приложението веднага предлага списък с по-здравословни негови алтернативи, които не са спонсорирани от производители. Работи отлично и за козметика.

По принцип е създадено във Франция и почти 100% разпознава европейските марки. Ако вкарате български продукт, обикновено разпознава между 40 и 50% от марките, но ако го опишете и дадете етикета с хранителната му стойност, след няколко дни продуктът е вече вкаран в базата данни.

Open food facts е изцяло отворено и без реклами, дори го наричат хранителната Уикипедия. Дешифрира етикета и изчислява Nutri-Score (скала от А до Е за хранителна стойност), NOVA група (степен на индустриална преработка на храната) и Eco-Score (въздействие върху околната среда). Тъй като се допълва от доброволци, базата му данни за български продукти е доста богата.

За разпознаване на хранителната стойност на стоки може да служи и MyFitnessPal. Макар че по същество това е дигитален фитнес дневник, чиято цел е да записва собственото ви тегло и параметри, притежава една от най-големите база данни с баркодове в света. То не дава оценка дали продуктът е здравословен, или вреден, а показва точния състав: протеини, въглехидрати, мазнини, фибри и захари. Тъй като милиони българи го ползват, почти няма продукт от български супермаркет, чийто баркод да не бъде разпознат веднага.

Специално за хората със специфични диети е създадено немското приложение CodeCheck. То показва кръгова графика с опасните съставки. Позволява съставяне на собствен профил и настройването му така, че като се вкара баркод, приложението сигнализира с червен сигнал, ако продуктът съдържа глутен, лактоза, палмово масло, пластмасови микрочастици или нещо друго.