• Хана Кокс превърна скръбта в предизвикателство и пробяга 4220 километра в Индия, за да почете баща си и да помогне за спасението на планетата ни

В началото Хана бягаше по магистрала и цялото това приключение започна да ѝ се струва ужасно скучно. После обаче маршрутът кривна рязко встрани и тя трябваше да нагази в пшеничената нива. След това стана още по-трудно и джипиесът я поведе през гъстата джунгла, където имаше реален шанс да се окаже част от дневното меню на някой от местните тигри.

В крайна сметка британката бе пожалена от кръвожадните зверове, устоя на всички други ужасяващи предизвикателства и успя да избяга 100 маратона за 100 дни. Човек, който никога не се е затичвал по друг повод освен да хване тролея или трамвая трудно би могъл да си представи за какво точно изпитание става дума. Участието в маратон е геройство, достойно само за хора с добре подготвена психика и физика. И въпреки това мнозина от участниците на другата сутрин се събуждат с мисълта: "Повече никога не бих си причинил нещо подобно!".

Хана Кокс в продължение на 100 дни всяка сутрин посреща изгрева с мисълта, че е длъжна до залез, слънце да избяга класическата маратонска дистанция от 42 километра. И тя го прави въпреки всички трудности, за да измине накрая малко над 4200 километра на територията на Индия. Хана се хвърля в цялото това приключение в името на баща си и с идеята да помогне за спасението на световния климат.

"Баща ми се ражда в индийско градче в близост до Калкута, но през 1953 г. се премества във Великобритания, за да осигури по-добър живот за себе си и за семейството си. С него имахме сложни взаимоотношения, но когато почина през 2011 г., почувствах нужда да му напиша писмо и да му разкажа всичко премълчано между нас. Вместо да пиша у дома, отидох да тичам навън с мисълта, че ще му посветя свое постижение, за което хората да говорят и с което да помогна по някакъв начин на света около нас", разказва пред спортната секция на Би Би Си британката.

В продължение на десетилетие тя издирва предизвикателство, което да я докосне толкова силно, че да му се посвети изцяло. И ето че през 2024 г. тя най-сетне се решава да тръгне по пътя на Великия индийски жив плет.

Това всъщност е била естествена бариера от бодливи храсти и дървета, която е трябвало да възпрепятства опитите за контрабанда на сол. През 19-ти век британските колонизатори чрез своята Източноиндийска компания налагат висок данък върху солта в Индия, за да увеличат приходите си. За целта войниците на компанията и на британската корона създават внушителна митническа линия, простираща се на около 4200 км. от Пенджаб на северозапад до Ориса на югоизток. Целта ѝ е да се предотврати контрабандата на по-евтина сол от крайбрежните райони или независимите индийски щати към областите под директен британски контрол. Около 12 000 до 14 000 души са охранявали митническите пунктове по протежение на линията. А най-забележителната част е бил огромен жив плет от бодливи храсти и дървета като индийска слива и акация. Той е достигал височина до 3,7 метра и е бил толкова гъст, че е смятан за почти непроходим. Линията е изоставена през 1879 г. като преди това става причина за т.нар. солен глад сред най-бедните индийци.

Хана Кокс е толкова впечатлена от тази история, че напуска работата си в родния Манчестър и отива да тренира нещо, с което преди това не се е срещала никога в живота си. Първо бяга по километър и нещо, след това увеличава на 5 километра и не след чак толкова дълго вече тича по 20 километра в продължение на няколко последователни дни.

"На практика успях да се подготвя за около 18 месеца, които обаче бяха посветени единствено и само на тренировките. Единственото ми друго занимание беше да обикалям банките, за да тегля заеми, с които да финансирам моето приключение. Купих си кемпер, наех малък екип и потеглих към неизвестното", казва Кокс.

На 26 октомври миналата година британката стартира от малко градче на самата граница между Индия и Пакистан. Целта ѝ, както вече казахме, е да избяга 100 маратона за 100 дни, така че да прекоси всичките тези 4200 километра, които преди повече от 150 години са били превърнати в невиждана по рода си митническа бариера. Началото е лесно, но впоследствие маршрутът минава през земи, върху които едва ли някога е стъпвал европейски крак.

"По пътя срещнах крави, кози, змии и милиони мотоциклети или поне на мен ми се струваше, че са милиони. Дори се сдобих с белег на крака след близка среща с едно от тези моторчета. Но най-интересното беше, когато пътят ми трябваше да мине през природни резервати. Налагаше се да бъда охранявана от полицаи, за да не ме изядат тигрите. Аз не се страхувах толкова от тях, колкото от мръсотията и жегата. Никой чужденец не би могъл да свикне с толкова високи температури, високата влажност и смога. А аз трябваше да тичам по 42 километра на ден в тези условия. Заради ограничения бюджет веднъж на 10 дни си позволявах да си наема стая в евтин хотел, за да постоя под душа. През другото време ползвах студената вода от кемпера и мивките по бензиностанциите", спомня си с усмивка британката. За нея най-страшното идва, когато е връхлетяна от коварен стомашен вирус. За няколко дни тя губи значителна част от теглото си и дори трябва да посети местна болница, за да потърси специализирана помощ.

"Най-сюрреалистичното ми преживяване беше срещата ми с Ричард Брансън пред главния вход на "Тадж Махал". Милиардерът беше там, за да организира благотворително колоездачно състезание и се заинтересува от моето предизвикателство. Дори ме покани на ресторант в луксозен хотел. Но точно тогава вече бях много зле и опознах добре чистите и добре ухаещите тоалетни на хотела. След това по пътя често се отбивах да повръщам и в един момент бях сигурна, че ще се предам и ще се откажа. Спаси ме единствено упоритостта ми да пия десетки литри електролитни течности, които ме пазеха от тоталния физически срив", разказва още Хана Кокс.

Тя преборва вируса и въпреки забавянето заради престоя си в болницата успява да изпълни мисията да изтича 100 маратона за 100 дни.

Сигурна е, че е постигнала успеха си само защото неотлъчно е следвала предварително създадения си режим - яж, бягай 15 км, яж, бягай 15 км, яж, бягай 12 км, яж, спи, повтаряй. За нейно съжаление, още по пътя разбира, че обикновените хора и бизнесмените с бездънни портфейли не са особено впечатлени от благотворителната част на приключението ѝ. Първоначалната ѝ цел е да събере 1 милион паунда, които да дари на организации, борещи се за спасяването на световния климат. Парите не само не са събрани, но Кокс затъва в още повече дългове, за да си оправи всички сметки на индийска земя.

Точно този неуспех не я стряска и тя приема ново предизвикателство, като вече се състезава на големите маратони в Европа и Северна Америка. Едва ли ще я видите на почетната стълбичка, защото за нея бягането винаги е било въпрос на мисия и на издръжливост, а не на неистова битка за медали и парични бонуси.