Международните феномени Брендо и Ружа бяха разкрити и наказани в чужбина, в България - куп оправдани министри и само една Иванчева зад решетките

Рубриката МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО продължава с преживявания на журналисти, били на терена на "криминалната история" от 1991 г. насам.

За 35 години България може да се похвали с толкова много шумни акции в “борбата с корупцията”, че ако поне половината бяха успешни, нямаше да има по-честна и справедлива територия в целия свят.

Ако пък всички гръмки проверки бяха доведени до осъдителни присъди, за хора от всякакви етажи на властта отдавна трябваше да е построен отделен затвор.

В България обаче корупцията и лошото управление се побра в една единствена килия, при това в Сливенския женски затвор. Тя е изключението - Десислава Иванчева - бившата кметица на район “Младост”, арестувана с белязани пари в колата през 2017 г. Не можаха да докажат, че ги е взела и я осъдиха само за поискан подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин. Излезе предсрочно заради влошено здраве през лятото на миналата година и оттогава в България няма представител на високите етажи на властта зад решетките. Доколкото кмет на район е висок етаж.

Надеждата за справедливост остана в две висящи дела

Едното срещу депутата Димитър Аврамов, арестуван през далечната 2012 г. с белязани 100 хиляди лева от подкуп. Осъден е условно, а делото му е на последна инстанция, докато давността изтича скоро. Другото е срещу бившия шеф на агенцията за чужденците в България Петър Харалампиев-Бате Харо, задържан за подкупи през 2018 г., но делото срещу него е на първа инстанция.

През последните 10 години през обвинения и съд минаха доста бивши министри. Не за подкупи, но за безстопанственост и други по-меки квалификации на корупционните престъпления.

Абсолютно всички бяха оправдани, а списъкът е прекалено дълъг

Това поставя въпроса точно те ли е трябвало да бъдат разследвани и давани на съд и има ли други, които са били под чадър.

Само в последния редовен кабинет имаше 6-има министри, които назад във времето бяха обвинени и съдени, а накрая се оказаха невинни.

За да се борим по-ефективно с корупцията по време на т.нар. сглобка, създадоха Комисията за противодействие на корупцията (КПК), натовариха я с разследващи функции и тя уж започна да работи. Бяха арестувани и обвинени няколко кметове, общински съветници, бизнесмени, шеф на митници, главен секретар на МВР. После се оказа, че е бухалка и преди няколко месеца също толкова шумно я закриха. А резултатите от работата ѝ са далеч.

Първият обаче е очевиден - соченият за контрабандист №1 по време на прехода Никола Николов-Паскал сключи споразумение с прокуратурата за условна присъда

и за него казусът странно приключи. Той дори не лежа в ареста като много други, а беше избягал в чужбина като друг виден клиент на закритата КПК - Стоян Мавродиев, обвиняем за отпуснатия кредит от 150 милиона лева на фирма, близка до Румен Гайтански-Вълка. Парите не са върнати на Българската банка за развитие и са отпуснати с фалшиво обезпечение. За разлика от Мавродиев, Паскал се върна у нас. Не като Евелин Банев-Брендо, но се прибра почти доброволно.

Брендо и Ружа Игнатова са безспорните феномени, които надхвърлиха границите на България и станаха известни в Европа и по света. Те бяха разобличени от чужбина въпреки разследващите органи у нас.

Евелин Банев-Брендо е от старата генерация борци, но винаги е показвал класа за разлика от примитивите с анцузи и бухалки, макар еволюирали по-късно като застрахователи, търговци и банкери. Още през миналия век е прихванат от чужди служби в Европа, че пере пари от наркотрафик през банка в Швейцария. У нас е арестуван през 2007 г., делото срещу него започва през 2010 г. То е първото, но продължава най-дълго. Междувременно го осъдиха по други две за трафик на кокаин в Румъния, след това в Италия и чак тогава дойде наказанието му от българския съд. Заради делото му в България го върнаха от Италия и спокойно се разхождаше на свобода. Избяга през 2018 г., малко преди финала на делото му у нас. Осъдиха го и тук на 6 г., не 20 като в Италия и 10 като в Румъния. И започна издирване по света с червена бюлетина в Интерпол. През 2022 г. го арестуваха в Украйна заради плантация с марихуана, но се оказа, че е станал техен гражданин.

Нито го съдиха, нито го молибизираха във войната, нито го екстрадираха в България, Италия или Румъния. И пак изчезна

Някъде през 2023 г. Брендо започна да пуска молби до българския съд, за да му признаят двете наказания от чужбина и да ги излежи у нас. Нищо, че беше в нелегалност. При една от тях обаче съдът се беше усъмнил в пълномощното на адвокатката му. То е подписано от Брендо и заверено от кмета на село Тлачене в община Бяла Слатина Тошко Сашов. В селата кметовете действат и като нотариуси. Това означаваше, че издирваният по цял свят кокаинов крал е бил в България, и то в село Тлачене. Звъннах на г-н Сашов за повече подробности. Човекът чистосърдечно разказа версията си. Евелин Банев и негови приятели били в гората до селото за трюфели. Към края на работния ден се отбили в кметството и Брендо поискал заверка на пълномощно на адвокат. Изглеждал нормално - по анцуг и с куче. Тошко Сашов откликнал - нито знаел тогава кой е Брендо, нито пишело на личната му карта, че е издирван от Интерпол. Погледнал документа, уверил се, че това е Евелин Банев, и заверил с подписа си. Стана хубаво заглавие:

“Издирваният по света Брендо търси трюфели с куче и по анцуг до врачанските села”

После се оказа, че полицията знае за този случай от съдията и са ходили да разпитват кмета на село Тлачене.

Не го намериха. Няколко месеца по-късно Брендо отново изненада всички. Появи се със сак и с адвокат пред Софийския затвор, за да излежи присъдата си. Надзирателите дори го отпратили - не бил такъв редът. Наложи се да чака полицията за установяване на самоличност. А той е имал много през годините назад. По това време и Иванчева беше в затвора.

Можехме да се похвалим, че имаме осъден за корупция и голям мафиот зад решетките едновременно

Сега имаме само мафиот. Разплитането на престъпната дейност на Брендо започва от чужбина преди повече от 20 години. Зад граница получи и първите си две присъди.

По същия път години по-късно мина и Ружа Игнатова, която засега се води безследно изчезнала и издирвана от ФБР като един от най-опасните престъпници в света. Днес е легенда и за нея се снимат филми. А 9 години след изчезването ѝ още има хора, които ѝ вярват.

Ружа изгря през 2014 г., когато мощно навлезе в хайлайфа у нас. Биткойнът набираше скорост, появяваха се и нови криптовалути, а Ружа стана лице на поредната - уанкойн.

Заедно с партньорите си по света продаваха обучителни пакети, за да може инвеститорите да печелят добре, когато уанкойнът стане конвертируем. Този момент така и не дойде, но десетки хиляди по света загулиха над 4 милиарда в пирамидата. Плащанията минаваха през фирми, регистрирани в България, но у нас така и не започна разследване срещу нея. В същото време тя придобиваше имоти и имаше общи сделки с интересни хора от най-приближения кръг на мафиотските среди, свързани с абонамент за обществени поръчки. Докато Игнатова блестеше на светски партита в България, в Германия, Великобритания и САЩ вече я разследваха за измами и пране на пари в мащаби, непознати за света от последните години.

Ружа изчезна безследно през октомври 2017 г.

Тогава отлетяла за Гърция. Оттам следите ѝ се губят, а версиите за съдбата ѝ не са оптимистични. Малко известно е, че Игнатова не е български гражданин, защото не е подновила паспорта си. Има само германски.

Все пак разследване за криптопирамидата на Ружа в България започна - едва през 2023 г., когато вече и най-близките ѝ я бяха отписали. Това се случи след среща на и.ф. главния прокурор с посланика на САЩ. Целта беше да се конфискуват имотите ѝ. Тя обаче вече ги беше продала на покойния Емил Хърсев.

Ружа я няма, но в САЩ бяха осъдени на затвор и огромни глоби нейни съдружници и сътрудници, включително и брат ѝ. Сега изплащат обезщетения на жертвите.

Разследващите и съдилищата в чужбина се оказаха много по-бързи и ефективни

и по друга линия - борбата с руската шпионска мрежа, която стана актуална още преди войната в Украйна.

През февруари 2023 г. във Великобритания например бяха арестувани 6-има българи. Толкова тихо, че информацията за това дойде през август. Обвиненията за шпионаж в полза на Русия приключиха с присъди две години по-късно, а наказанията са между 5 и 10 години.

В България операциите започнаха през 2019 г. с председателя на Национално движение “Русофили” Николай Малинов, който прие спокойно тежките обвинения и дори с гордост. Винаги е твърдял, че няма достъп до секретна информация, за да я предава в Москва. Днес е подсъдим на първа инстанция и не се знае кога ще приключи делото срещу него. Последваха десетина други тайни акции на ДАНС и прокуратурата. Най-мащабната от тях беше срещу групата с лидер 75-годишния тогава пенсиониран военен разузнавач Иван Илиев, на когото лепнаха прякора Резидента. Задържаха и жена му. Последваха арести на хора от ДАНС, от ГДБОП, на други бивши военни - всички обвинени за шпионаж в полза на Русия. Нито едно от тези дела не е влязло в съда.

 

Как лама Калушев помете д-р Хасърджиев, а край него и ПП, и ИТН

Без да съм любимец на МВР и прокуратурата, и аз съм убеден, че шестимата от “Петрохан” не са харесвали нашия свят и самоубивайки се, са мислили, че отиват в по-добрия. Дори приятели след поредната ми телевизионна обиколка питаха: Копеле, защо лъжеш - кой ги уби?

Шестте трупа на мъжете от хижа “Петрохан” отключиха най-масовата криминално-политическа истерия на България. Беше началото на февруари.

3 месеца по-рано избухна друг сочен скандал - шефът на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев беше арестуван с още трима за принуда и насилствен секс с момче, което беше скочило голо от терасата на 5-ия етаж. “24 часа” разкри подробности от дома на Хасърджиев, както и един от съучастниците му - актьора синдикалист Росен Белов.

Професионалният му път беше свързан с министъра на културата, излъчен от квотата на “Има такъв народ”. Освен това Белов е и учител в школата на Мариан Бачев и негов близък приятел. Въпреки колебанията, че ще има спекулации, посочих този факт, без да обвинявам министъра на ИТН, че покровителства престъпления на приближения му, нито че участва в тях. Направиха го по-късно политиците. Пък и Белов не беше централната фигура в групата на 4-мата арестувани. Лидер е д-р Хасърджиев - обвинен от прокуратурата за умишлено разпространение на СПИН, принуда, притежание на дрога. В жилището му, където е имало партита, бяха намерени секс атрибути и прословутата кожена садо-мазо люлка, на която са настанявали гостите на оргиите.

3 месеца по-късно скандалът с общността на д-р Хасърджиев беше пометен и потопен. Направи го един неизвестен на широката публика до този момент герой - ламата Ивайло Калушев, лидер на друга общност със седалище хижа “Петрохан”.

И в негови имоти бяха намерени секс атрибути, но по-важното е друго. Години Калушев е градил малка затворена общност със странни ритуални практики. Учението му - микс от будизъм, южноамерикански шаманизъм, идеите на писателя сектант Карлос Кастанеда и всичко това, облечено в собствените разбирания на Калушев.

Случаят “Петрохан” беше яхнат политически от същата партия, която беше излъчила културния министър в редовното правителство. Така се случи, че в “24 часа” първи разкрихме, че институциите са били наясно какво се е случвало в хижа “Петрохан”, защото са ходили там на проверки.

После и за “Небесната Дхарма” на Калушев и специфичните отношения в общността, общуването с извънземни, употребата на опиати за транс. В същото време България се раздели на две. По-голямата част от хората вярваха, че шестимата са убити и има огромна конспирация.

Друга част от българите заклеймяваха известните лица, гостували в Петрохан, дарявали

пари и техника на Калушев. Този път в центъра на ужасяващия сюжет се оказа “Продължаваме промяната”. Калушев не просто бе предлагал тишина и подслон на политици, а още в първите дни на правителството на Кирил Петков екоминистерството сключва странно споразумение за съвместна работа с “Национална агенция за контрол на защитените територии”. Частна организация, създадена месеци преди това.

Започна поредната политическа битка на гърба на 6 трупа.

Всъщност тези хора от вилата в Петрохан не са харесвали нашия свят и са вярвали, че отиват на по-добро място. Убеден съм, че експертизите по разследването ще го докажат. Обяснявах го дълго по различни медии, без да ангажирам никого.

Получи се така, че защитавам тезата на МВР и прокуратурата от първите дни, без да съм любимец на нито една от тези институции. Не ми вярваха дори дългогодишни приятели. “Копеле, кажи кой ги уби?”, настояваше един от тях. Никой. Тримата от “Петрохан” са се самоубили под давлението на ламата, той е застрелял двете момчета в кемпера и след това се е самоубил”, отговарям. “По телевизията лъжеш, сега ме лъжеш в очите”, не вярваше той. И нещо, което впечатли много хора - часове преди да намерят труповете на шестимата от хижа “Петрохан”, те се смеят и са в добро настроение, казвайки си един на друг: “За мен беше чест”. Хора, които са виждали снимките на тримата от кемпера - Калушев, Николай и Александър, казват, че са били с леки и благи усмивки на лицата, а очите им са били спокойни. Последната емоция преди смъртта често се запечатва на лицето - болка, ужас, страх. При Калушев и останалите е имало благо състояние.