• Пациентите ни са силно зависими от платено и от роднинско донорство
• В кампания по Великден осигуриха 26% от нуждите на здравната система

Броят на кръводарителите в България расте бавно, но все още е много далеч от ситуацията в цяла Европа, където единствената държава зад нас е Албания. Системата ни е силно зависима от донорството по роднинска линия и от предлагането на кръв срещу заплащане, на което почти всеки е ставал свидетел пред болници в София и в страната. Това разказаха от Националния център за трансфузионна хематология (НЦТХ) за "24 часа – 168 истории" в края на великденската кръводарителска кампания.

Лекарите използват всяка възможност, за да призовават за повече доброволни безвъзмездни кръводарения, тъй като само те правят системата стабилна и предвидима. Докато тези от роднини и приятели са трудни за планиране, тъй като обикновено се случват, когато някой пострада или му предстои операция и неговите близки отидат в хематологичен център с изричното желание дарената кръв да отиде за неговото лечение. За разлика от България, в страните с развита донорска култура на пациентите не се налага да се молят на роднини и приятели, тъй като здравните системи там разполагат с мрежи от кръвни депа, изградени чрез доброволни и безвъзмездни дарения. 

В три уикенда през април в три софийски храма бяха организирани мобилни пунктове, през които минаха стотици. Направи впечатление, че повечето от тях са млади хора – и ученици, и студенти, видя "24 часа – 168 истории". Според законите и правилата и в България, и в чужбина кръв може да дари всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 г., който тежи повече от 50 кг, не е приемал никакви медикаменти поне 48 ч и за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за нуждаещите се от нея. Мъжете могат да даряват 5 пъти през календарната година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две дарявания трябва да бъде минимум 2 месеца. Еднократното количество дарена кръв е между 405 и 450 мл.

Кампанията "Запали свещичка – подари живот!" бе благословена от патриарх Даниил и се проведе съвместно с Българския червен кръст и здравното министерство. В края от НЦТХ съобщиха (по-долу четете интервю с директора на центъра д-р Красимира Терзиева), че през април безвъзмездните кръводарявания са се увеличили с 10% спрямо тези от роднини на пациенти. В резултат на "Запали свещичка – подари живот!" процентът на хората, които даряват кръв безвъзмездно и без да посочват конкретен човек, е достигнал 26% от общия брой дарители. В други периоди на годината почти 85-90% от кръводарителството в България се случва по роднинска линия, но след великденската акция поне за известно време този дял ще намалее до 74%.

Световната здравна организация (СЗО) също отчита, че България е сред държавите в Европа, в които лекарите най-малко може да разчитат на доброволни безплатни кръводарявания и че обикновено те се заместват от взаимодействия по роднинска линия. Проучване на СЗО сочи, че едва около 18% от необходимите количества в България и Грузия се осигуряват чрез повтарящи се неплатени дарения. По-нисък е процентът само в Албания, където доброволчеството е под 5%.

Най-високо в подреждането са Исландия и Нидерландия, където системата не чака роднините да дарят и запасите от кръв се поддържат изцяло с благотворителност. Близо до тези показатели са хематологичните банки във Финландия, Чехия, Люксембург, Ирландия, Норвегия, Великобритания.

Изненадващо или не, други балкански народи също имат силна култура за доброволно кръводаряване. Най-високо в класацията на СЗО е Хърватия, където безвъзмездните дарители захранват около 95% от нуждите. В Словения съотношението е около 90/10. Сходен е процентът и в Северна Македония. В Кипър доброволците осигуряват 80% от необходимата кръв, а в Румъния – около 75%. Според СЗО в Гърция делът е около 50%, колкото е и в Турция. Най-близо до България е Черна гора, където доброволчеството осигурява около 22% от необходимото количество. Босна и Херцеговина не е подала данни за проучването. 

Колкото хората в една държава са по-богати, толкова са по-склонни да даряват кръв, отчита СЗО. Въпреки че в Европа живее около 11% от световното население, броят на безвъзмездните дарения е равен на 30% от общите. Държавите от Югоизточна Азия са събрали 15% от глобалната кръв, въпреки че хората там съставляват 26% от населението на планетата. В Африка даренията са едва около 4% от общите, въпреки че континентът е дом на около 13% от световните обитатели. Макар също да е в Африка, остров Мавриций е изключение, като там процентът на дарителите е по-висок от средния за континента.

Въпреки че засега изостава от Европа, броят на кръводарителите в България расте постоянно през последните години. През м.г. 178 514 българи са дарили, показват от данните на НЦТХ. При население от 6,4 млн. души това прави по почти 28 на 1000 българи. Преди това съотношението е около 27/1000. През 2022 г. донорите на кръв в България са били 168 811, което прави съотношението 26,2/1000.

Според СЗО средният процент кръводарители в страните с високи доходи е 31,5 на 1000 души. В Австрия повече от 60 души/1000 всяка година даряват в полза на непознати, което е най-високото съотношение в Европейския съюз, допълва "Статиста". В Кипър процентът е около 60/1000, в Гърция – около 53/1000.

В 50 държави по света над 70 на сто от кръводарителите правят това повече от веднъж в годината, продължава СЗО. В Люксембург те посещават кръвните

центрове 2,36 пъти годишно, в Норвегия - 2,13 пъти, в Швеция – 2,10, а в Южна Африка и Беларус – по 2,06 пъти. Повече от веднъж годишно даряват и 2/3 от доброволците в Сърбия – 1,68 пъти, в Словения – 1,41 пъти, и Кипър - 1,18 пъти. България не присъства в тази класация.

Скандинавските кръвни банки се сочат като пример за добра организация. Характерното за тях е, че в страни като Финландия, Швеция, Норвегия кръводарителството е въпрос на чест и на престиж, тъй като показва, че гражданинът е в добро здраве и не е в тежест на здравната система. Желаещите да станат донори на кръв във Финландия и Швеция се записват в списък и чакат да бъдат одобрени. Впоследствие минават обстоен преглед и влизат в поименна листа на кръводарителите. Така трансфузионната система на държавата знае какъв набор от донори има и според нуждите решава кога да ги покани да дарят. 

В Гърция всеки помага - дарява пари, или пък дава кръв

• Наши мобилни екипи влизат в моловете и в училищата да търсят кръводарители, разказва директорът на НЦТХ д-р Красимира Терзиева

- Д-р Терзиева, отчетохте много добри резултати от великденската кампания. На какво ги отдавате?

- Изключително съм доволна от резултатите от кампанията, провела се с благословията на патриарх Даниил. Хората започват да разбират, че е по-добре да даряват периодично без конкретна причина, за да имаме кръв, която да изследваме и преработваме на кръвни съставки, които да се използват за лечение на пациенти. А не роднините по спешност да даряват само когато на техен близък се наложи преливане.

Отдавам добрите резултати на работата на НЦТХ и на повишаване на информираността на обществото, за което много благодаря и на вас, медиите. Вие сте наш много важен и добър партньор в това усилие. Освен това е важно информацията да идва от експерти. Пътят е ние като национален център да сме активни и да организираме кампании като провелата се преди дни.

Ключови са мобилните екипи, чрез които ние ще отидем при дарителите, а не да ги чакаме пасивно те да дойдат при нас. Колкото повече такива имаме, толкова по-добри резултати можем да очакваме. Следващата задача е да работим за възпитаването на култура на кръводаряване, която в България не е достатъчна. Нямаме такива традиции. Радва ме, че районните центрове по трансфузионна хематология също работят в тази насока.

- На кои пациенти повишеният процент кръводарявания ще са най-полезни?

- На спешни и критично болни пациенти и на тези с хронични заболявания, които се нуждаят от периодични хемотрансфузии. В нашите дарителски кампании постоянно говорим на хората да мислят как ще помогнат на децата с хронични хематологични заболявания като например таласамия. Те имат нужда от ежемесечни кръвопреливания, за да живеят като своите връстници. Заради такива деца е нужна работеща кръводарителска мрежа от редовни безвъзмездни дарители.

-Мъжете или жените даряват повече?

- Като процент мъжете имат превес не само в България, а почти навсякъде по света. Лично аз обаче съм правила проучване, че при недостиг на определена кръвна група, когато звъним по телефона на хората с молба да се отзоват, се оказва, че няма статистическа разлика и всички откликват почти еднакво. Т.е и мъжете, и жените са готови да бъдат кръводарители, ако бъдат правилно информирани и знаят, че от тяхното решение зависи съдбата на човешки живот.

- Ще дойде ли ден, в който системата няма да има нужда от хората, които ежедневно стоят пред НТЦХ и чакат някой да поиска кръвта им срещу заплащане?

- Те ще изчезнат тогава, когато обществото разбере, че доброволното безвъзмездно кръводаряване е единственият и най-правилен начин системата да получава кръв и кръвни съставки. Когато в България има достатъчен брой кръводарители, които го правят периодично, тогава ще изчезне нуждата от тези хора. Ако всеки здрав човек дарява кръв два пъти годишно или дори веднъж, хората отвън постепенно ще изчезнат. 

Това е ниша, която се е създала заради нуждата близките на пациента да даряват кръв. Те отиват и се договарят с тях извън нашата компетенция. За системата хората, които стоят пред оградата на центровете и болниците, са част от процента на кръводарителите по роднинска линия. Мога да кажа, че ние самите призоваваме близките на пациента да не влизат в отношения с тези хора, защото те са рискови за системата по отношение на безопасността на получената кръв. Много проучвания в световен мащаб са доказали, че кръвта, дарена по този начин с икономически взаимоотношения, е с по-голям процент на преносими заболявания, което налага нейното бракуване. Също така ние я изследваме за редица заболявания – хепатит B, C, ХИВ и сифилис, но за други не я изследваме, а същевременно трябва да осигурим безопасността на кръвните съставки. 

- Много или малко са тези 28 души на 1000, които са дарили кръв в България през 2025 г.?
- Трябва да отбележа, че освен този показател има и друг, по който се прави статистиката за кръводарителите. Той е съотношението на даряванията спрямо броя на хората, които имат право да го направят – хората на възраст между 18 и 65 г. Този показател също се използва, тъй като в различните страни продължителността на живота е различна, в някои раждаемостта е по-висока, което прави по-голяма групата на хората под 18 г. и т.н.
Ако погледнем нещата от ъгъла на кръводарителите на 1000 от хората между 18 и 65 г., България има много добри показатели на горната граница. СЗО препоръчва съотношение 40/50 на 1000. Това е и причината, поради която ние успяваме да осигурим с кръв нашите болници. Но е факт, че има държави, в които много по-голям процент от населението дарява.
- В почти всички напреднали държави в Европа кръвните системи се поддържат с доброволни дарения, включително на Балканите. Как да си обясним, че съседни народи като че ли по-добре осъзнават смисъла на солидарността?
- Става дума за култура на обществото. Кръводаряването е социална отговорност. Например гърците са приели, че всеки човек трябва да допринесе с нещо за общността, в която живее, а не само за себе си. Някои даряват пари за различни каузи, други отделят от времето си, трети даряват кръв. Изучвала съм опита на Сърбия и на Северна Македония и мога да кажа, че те също имат добре работещи трансфузионни системи и имат култура за кръводаряване. Мобилните им екипи работят много добре, а хората откликват.
- Броят на кръводарителите у нас трайно се покачва. Задоволява ли ви темпото?
- Преди периода на COVID-19, между 2013 и 2019 г., в България имаше видим ръст, който бе постигнат в резултат на добрата работа на системата по промотиране на безвъзмездното кръводаряване. С настъпването на пандемията дойде рязък спад, какъвто се наблюдаваше навсякъде по света. Мобилните екипи спряха да работят заради противоепимичните мерки. Възстановяването започна през 2021 г. и съм изключително щастлива, че през 2025 г. броят на кръводаряванията с много надхвърлиха този през 2019 г., когато бе предишният пик.
Да, съотношението дарители на 1000 души население се увеличава, но основният проблем в България остава високият процент фамилни заместващи кръводарявания. Макар да не е най-високият, броят дарители на 1000 души успява да поддържа системата в страната. Тя обаче ще стане по-стабилна и добре работеща, ако българската кръвна банка се попълва от безвъзмездните кръводарявания, а на роднинските да се разчита само в моментите на сезонен недостиг – хората са на почивка и броят на дарителите намалява, но нуждата от кръвопреливане остава. Или пък при катастрофи и бедствия с висок травматизъм.
Трябва да се каже и още нещо. Ако броят на дарителите в България се увеличи сериозно над сегашните нива, на дневен ред излиза въпросът какво ще се случи с дарената кръв и стигаме до ситуацията с кръвопреливането. В световен мащаб е тенденция да се стремим към намаляване на ненужните хемотрансфузии. Кръв трябва да се прелива само когато това е абсолютно необходимо,
защото това си е рискова медицинска процедура. За мен е важно да получаваме редовно кръв, която да правим на кръвни съставки, за да осигуряваме пациентите. Ако тези доставки са достатъчни да поддържаме системата в баланс, защо ни е да се стремим към самоцелно повишаване на броя на кръводаряването?
- Но все пак са нужни повече доброволци. Как ще развивате системата?
- Все повече ще разчитаме на мобилните екипи. От месец май нататък всеки месец ще има такъв в някой столичен мол. Те са подходящи места, има много хора, които се разхождат из търговския център, виждат ни и решават дали да дойдат при нас. През май ще бъдем в "Сердика център", водим разговори и с останалите всеки месец в една или две съботи да сме на колкото се може повече места. Освен това ще възпитаваме такава култура в младото поколение, за да имаме надежда, че след 10 г. съотношението между фамилни и безвъзмездни кръводарявания ще е обратното. Съвместно с БЧК вече организирахме акции в няколко софийски училища. Около 200 ученици, навършили 18 г., се включиха. Кръстихме акцията "Силата на младостта, дарява, спасява, променя света", защото се надяваме, че тези млади хора ще станат редовни дарители и ще увличат връстниците, като така променят нагласите в обществото.
- Има ли нужда от реформи в модела за събиране на кръв?
- Трансфузионната система в България в този си вид е от началото на ХХI век, когато е направена реформа с помощта на Световната банка. Пълен обем дейности от кръводаряване до освобождаване за клинично приложение на кръвни съставки извършват Националният център и още 4 районни центъра – Плевен, Варна, Стара Загора и Пловдив. От м.г. има още и в Бургас. Във ВМА също има център, който обслужва болницата. В бившите областни болници там има отделения по трансфузионна хематология. Засега системата работи добре, хората могат да намират наблизо място, където да дарят. От тези отделения дарената кръв отива в големия център, където се изследва, преработва и се връща в болниците.
Минусът на тази система е, че отделенията по трансфузионна хематология са част от съответните болници. Понякога става така, че самата болница не оценява колко голям плюс е вътре в структурата си да разполага с такова отделение. Има това, за което другите трябва да чакат. Тъй като нашата специалност не е толкова позната, тези звена се считат за помощни, а те не са такива. Болниците не отделят
толкова средства, апаратура и персонал, колкото би трябвало, за да се осъществява нашата работа безпроблемно. Това е предизвикателство в нашия модел на трансфузионната хематология.